ЕВРЕЙСКИЯТ РАЗКАЗ ЗА ПОТОПА – ЗАИМСТВАНЕ ОТ ДРЕВНАТА ТРАДИЦИЯ НА ДВУРЕЧИЕТО

 

Библейският потоп.

Гравюра от Гюстав Доре (1832-1893), към  илюстровано издание на Библията през 1866.

 

Един от многото елементи на съприкосновение (и противоречие) между подкрепяния дори днес от различни религиозни фундаменталисти „библейски модел“ за устройството и историята на света и съвременните научни дисциплини е концепцията за „всемирния потоп“. Съгласно изложените в Стария завет представи сегашният облик на Земята не е оформен в резултат на тектонични, климатични и други процеси през дълги, продължили десетки и стотици милиони години геологически периоди. Той се явява резултат от еднократно катастрофално наводнение^[1], случило се сравнително неотдавна – по времето когато по нея вече гордо е крачел съвременният човек. Съгласно добре познатата на всички история, еврейският бог Яхве предизвиква проливен дъжд, който продължава „четиридесет дни и четиридесет нощи“[2], в резултат на който водите се надигат от бреговете на водните басейни и покриват „всичките високи планини които се намираха под цялото небе“[3]. Бедствието продължава сто и петдесет дни[4] и резултат от него е гибелта на всичко живо, „краят на всяка плът“[5]. Преди това обаче богът предупреждава любимеца си Ной да направи гигантски ковчег, в който да се укрие заедно със семейството си, вземайки там и множество най-различни животни[6]. След края на наводнението необичайната плавателна конструкция засяда на планината Арарат в Кавказ[7]. Оттам спасилите се по чудо човеци и животни заселват отново света.

 

При това потопът (евр. מַבּוּל - „мабул“)[8] е наказание за непослушанието на хората, а очевидно и животните (?!?) пред волята на божеството: „Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка плът на земята се бе отклонила от своя път“^[9]. Поради това то се разстройва и се съжалява, че ги е сътворило: „Ще изтребя от лицето на земята … човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох“[10]. Вярата в тази катастрофична митология се споделя даже днес от множество консервативно настроени защитници на Библията. Така например богословстващият „учен-изследовател“ Валентин Велчев смело формулира фантастични хипотези от рода на: „водата при Потопа е дошла от дълбините на земята, както и от огромното количество водните пари, споменати в Бит. 2:6, които са причинявали парников ефект и съответно райски климат на цялата планета“^[11]; „Според библейското становище… значителните промени в климата най-вероятно са започнали след Потопа в резултат от премахването на парниковия ефект, дължащ се на водните пари в атмосферата“^[12].

 

Всъщност такъв „всемирен потоп“ никога не е имало. Дори като оставим настрана неразрешимите проблеми от геологическо естество с които се сблъсква подобна идея, за разкриване действителния смисъл на библейския разказ (съставен вероятно между последната четвърт на VII и V в. пр. н.е.)[13] е достатъчно дори само кратко културно-истрическо сравнение между него и предшестващите го идентичните повествования, записани от някогашните народи обитавали Месопотамия. Разказът за бедствието е преработен от народната фантазия и записан от древните писари спомен за действително събитие - „едно от онези наводнения — несъмнено изключително тежки и унищожителни, — каквито постоянно ставали в наносните области около делтата на Тигър и Ефрат“^[14], оставило незаличим отпечатък върху цивилизацията на шумерите. От техните произведения това легендарно сказание е заимствано при околните народи, като всеки го е преработвал съобразно собствените си традиции.  Пръв следите на този „потоп“ от края на IV хил. пр. н.е. (предшестващ I династия на Киш от ок. 3100 г. пр. н.е.) разкрива и правилно интерпретира забележителният английски археолог Леонард Уули^[15].

Неговите разкопки в гр. Ур (1922-1934) разкриват мащабно локално наводнение^[16] – 2,5 метров наносен пласт от глинеста тиня на 12 м. дълбочина^[17], разпрострял се на дължина по поречието на 650 км и широк 160 км. Както отбелязва ученият, „за обитателите на долината това бил целият свят“^[18]. Такова мащабно събитие е нямало как да не се отпечата дълбоко в колективната памет. Митологичният наратив за потопа – шумер. „амару“ (é(а)-mar-uru₅)^[19] или , акад. „абубу“ (abubu/abubum)^[20] се превръща в една от популярните теми в достигналите до нас писмени паметници от Двуречието. Нещо повече – за населяващите я народи той се превръща в своеобразна разделителна линия в летоброенето – шумерите, а след тях акадци, асирийци и вавилоняни обозначават първите легендарни владетели от своите царски списъци като управлявали преди и след потопа^[21].

Леонард Уули и съпругата му Катрин по време на разкопките в Ур.

Фотография от фонда на Британския Музей, инв. № BM-Ur-GN-1592.

 

Някои модернистки настроени клерикални автори като немския популяризатор Вернер Келер^[22] или американската геоложка Керъл Хил^[23] се опитват дори да примирят тези открития с вярата в библейско откровение. Следвайки геоложките и археологически данни, те лансират съвсем разумната идея, че потопът е бил местно явление, мислено от авторите си като световен катаклизъм. Оправдание за тази интерпретация те намират в „универсалисткия език“ на Библията. Редом с нея все пак те неизменно оставят недосегаемо разпореждащото се с човешките съдбини божество на евреите.
Показателен обаче за теологическата инертност по отношение на привежданите научни доводи обаче е фактът, че подобни рационалисти сред богословите са малцинство, дори в академичните среди. Така например издадената неотдавна от авторитетния Кеймбриджки университет монография по „теология на книга Битие“ изрично утвърждава: „Потопът е недвусмислено описан като глобално наводнение…универсалната гибел за живота на хора и животни е очевидна“. Според същия трактат третирането на потопа като локално явление противоречи на „истинността на библейския текст“^[24]. Концепцията на този юдео-християнски конструкт обаче намира своето историческо опровержение както в археологическите данни изложени по-горе, така и в легендите на далеч по-древните култури от Месопотамия.

Шумерския мит  e възможно да е записан дори още през XXXI в.пр. н.е, през периода обозначен като Uruk IV, когато е създаден първообразът на на династичната хронология, наречена Шумерски царски списък^[25]. Този паметник пръв споменава потопа и бащата на праведника Зиусудра: „В Шурупак цар бе Убар-Туту…Потопът заля всичко“^[26]. Съгласно този разказ от наводнението се спасил само той със семейството си. Владетелят натоварил на тръстиков, обмазан с асфалт кораб него заедно с домашни животни и така избегнал гибелта. След оттеглянето на водите принесъл благодарствена жертва на боговете и бил награден за своята преданост с божествен статус и обител на острова на блажените- страната Дилмун^[27]. Шумерският вариант с името на героя като Зиусудра е запазен до твърде късни времена и е служил за източник в историята Babyloniaka (Βαβυλωνιακά) на вавилонския жрец Берос (III в. пр. н.е.)^[28]: „След Отиартес (Ардатес) неговият син Ксисутрос царувал осемнадесет сара. По негово време се случил великият потоп“^[29].

 

Клинописна табличка от Ниневия (Куюнджик) с разказа за потопа от епоса за Гилгамеш, VII в. пр. н.е.

Британски Музей, инв. № K.3375

При наследниците на шумерите – вавилонците и асирийците използващи акадски език този герой е наричан Утнапищи(м). Именно с тях имат възможност да контактуват и да заимстват разказа древните евреи. Повествованието на Утнапищи е запазено в Епоса за Гилгамеш (шум. Билгамеш), XI табличка. Най-ранните фрагментарини копия от първообраза на тази история датират от периода Ur III (прибл. 2112-2004 г. пр. н.е.)^[30]. като приликите между него и библейския сюжет са наистина поразителни - те издават несъмнено заимстване^[31]. Крайният извод от множеството съвпадащи детайли е обобщен категорично от библеиста Ръсел Гмиркин: „Историята за потопа в Битие 6-8 изглежда произлиза от древен текст за потопа, близко свързан с този, открит в табличка 11 на Епоса за Гигамеш“^[32]. Вавилонската традиция разработва свой собствен епос за потопа, в който спасилият човешкия род културен герой е наречен Атра-Хасис. Най-ранното му копие датира от царуването на Ами-цадука (прибл. 1647-1626 г. пр. н.е.)^[33], правнук на знаменития Хамурапи (ок. 1792-1750 г. пр. н.е.), но вероятно самото произведение датира от по-ранно време, може би XVIII в. пр. н.е.

Съвпаденията между паралелните митологични традиции са наистина многобройни и не оставят място за съмнение. За асириолога Андрю Джордж литературната традиция на Двуречието дори „предоставя стряскащ образец за историята с потопа на Ной в Библията“^[34]. Както праведникът Ной е предупреден от Яхве за идещото бедствие: „Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола“^[35], така и праведникът Утнапищи от Шурупак е предупреден от благожелателния към човечеството бог на водите Еа (шум. Енки): „ Човече от Шурупак, сине на Убар-Туту, разруши дома си и построй кораб! Остави богатството, търси оцеляване! Зарежи богатството, живота спасявай!“^[36]. Тази сцена в почти същия вид присъства и в епоса за Атрахасис^[37], а у Берос единствено Еа е заменен с Кронос (Енлил)[38]. Както Ной взема в ковчега семейството си и двойки от всички животни^[39], същото правят и Утнапищи^[40] и Атрахасис^[41]. Както в Библията^[42], така и в Епоса за Гилгамеш^[43] или този за Атрахасис^[44] плавателният съд е грижливо обмазан с катран (смола). Използваната за нея дума e כֹּפֶר - „кофер“^[45] произлиза от акадската kupru^[46]. Тази езикова заемка свидетелства със значителна тежест в полза на това, че библейският автор да е имал достъп до текст от Месопотамия като първоизточник за своето повествование. В историята очевидно не става дума за дървесна, а за земна смола (битум като нефтена фракция), обичайна за богатото на петролни кладенци Двуречие.

 

Ковчегът на библейския герой засяда на планината Арарат^[47], съответно корабът на вавилонския му първообраз – на планината Нимуш (вариант: Нисир)^[48]. И двамата правят проверка дали водите са се оттеглили след седемдневен период^[49], като пускат гълъб: „А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега“^[50] (Ной); „На седмия ден, когато той настъпи, аз пуснах гълъб, оставих го да лети“^[51] (Утнапищи). И в двете истории участва гарван, макар в първообраза той да е птицата на успеха, останала да се храни с трупове вместо да се върне на кораба^[52], а в по-късния еврейски наратив да не е предвестник на спасението^[53]. Вероятно причина за редакцията е отразеното в Библията вярване, че мъртвите са нечисти^[54], поради което съприкосновението на птицата с тях да не е могло да се възприема като добър знак. Всички праведници: Атрахасис, Утнапищи и Ной след като стъпват отново на суша принасят благодарствена жертва^[55], като във всички случаи ароматът на жертвата доставя височайшо удоволствие на божествените ноздри: „ боговете подушиха уханието“^[56] (Атрахасис); „боговете помирисаха благоуханието, помирисаха боговете сладкото благоухание“^[57] (Утнапищи) в резултат на което праведникът получава благословията на Енлил[58]. В Библията съответно имаме жертвата на Ной  и как „Яхве помириса сладко благоухание“^[59]. В друг частично съхранен шумерски клинописен паметник богиня наставлява Зиусудра на правилата за жертвоприношение, както и на различни морални предписания^[60] също както и в традицията на Битие имаме последователност от жертвопринасяне и божествени наставления^[61]. У Берос наративът е съхранен в почти автентичен вид с повечето си подробности, като той ползва вероятно шумерски първоизточник, тъй като името на героя му е Ксисутрос (Зиусудра)^[62]. В неговата версия също както и в библейската, плавателният съд засяда в планините на Армения[63].

 

Връх Арарат (5165 м.), един от най-високите върхове в Кавказ днес се намира на територията на Турция.

Съгласно библейските и късновавилонските представи там засяда плавателният съд на спасения от потопа митичен праведник и спасител на човечеството.

Фотография: © Vladislav Jirousek (изглед откъм турската страна)

 

Различни версии на мита присъстват и в други литературни произведения от Месопотамия^[64], дори например в надпис на асирийския цар Синахериб, където той е изпратен от Ашур и е посочено основанието за него, доста по-разумно формулирано от библейското – неблагочестивост на човешкия род: „Потопът върху земята, където има нехайство [към боговете] и ожесточение [на сърцата]… опустошително наводнение да се разбушува върху всичките четири краища [на света]“^[65].

Като обобщение на всички изброени прилики, хебраистът Умберто Касуто с право формулира категорично, че „основният наратив и в двете традиции е идентичен“^[66].

Като заключение на изброените доводи с пълно право можем да приемем, че библейската история за потопа е просто заимстване, стигащо при определени детайли дори до буквално преписване, от богатата и древна легендарна традиция от поречието на Тигър и Ефрат. Нейният наратив прехвърля мост между този величествен епос и европейската култура, за да го превърне в част от достоянието на съвременната цивилизация. С планетарните процеси и геологическата история на Земята той обаче няма и не би могъл да има нищо общо. Това е само споменът за едно макар и катастрофално, но чисто локално явление - запечатан неизличимо в паметта на засегнатите от него съвременници[67] и пренесено през хилядолетията върху крилете на писменото слово и човешката фантазия.

 

БЕЛЕЖКИ И ПРЕПРАТКИ

[1] Битие 6:1-8:22.

[2] Битие 7:10.

[3] Битие 7:19.

[4] Битие 7:24; 8:3.

[5] Битие 6:13; вж. също пак там 7:21-23.

[6] Битие 6:1-7:5.

[7] Битие 8:4.

[8] Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 550, col. 1; Wigram, The Englishman's Hebrew and Chaldee Concordance of the Old Testament I, 1866, р. 660, col. 1-2; Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 61, col. 1, no. 3999; Botterweck et al., Theological Dictionary of the Old Testament VIII, 1997, pp. 60-65.

[9] Битие 6:12.

[10] Битие 6:7; вж. и 6:6 пак там.

[11] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 175, бележка под линия.

[12] пак там, стр. 211.

[13] Van Seters, Pentateuch, 1998, p. 14; Whybray, Genesis, 2010, p. 55; Davies, Introduction to the Pentateuch, 2001, p. 37.

[14] Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 285.

[15] Сър Чарлз Леонард Уули (1880-1960) е английски археолог, един от основоположниците на модерната, пост-авантюристична археология и нейните консервационни и аналитични методи. Известен с разкопките на Ахетатон, Египет, Кархемъш, Северна Сирия и най-вече в Ур, Ирак.

[16] Woolley, Ur of the Chaldees, 1950, pp. 29-32; Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 284-286; Фрэзер, Фольклор в Ветхом завете, 1989, стр.

[17] Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 284.

[18] Woolley, Ur of the Chaldees, 1950, p. 31.

[19] Halloran, Sumerian Lexicon, 1997, pp. 118; 148;  вж. корена ur (потопявам, наводнявам) – р. 7; оттам uru (наводнение) – р. 20; Foxvog, Elementary Sumerian Glossar, 2016, p. 2.

[20] Civil et al., The Chicago Assyrian Dictionary (CAD) I, 1964, pp. 77-81; Black et al., Concise Dictonary of Akkadian, 2000, p. 3; Delitzsch, Assyrisches Handwörterbuch, 1896, p. 4, col. 1-2; вж. Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 5.

[21] Шумеро-Акадска хроника на единната монархия – версия от манускрипт Wendell Blunt 444 (AN1923.444; октагонална призма от периода Исин-Ларса) 1:38-39. Паметникът е съставен по времето на царя на Акад Нарам-Син (ок. 2237-2200 или 2254-2218 г. пр. н.е. – къса хронология) и редактиран при Уту-хе(н)гал (ок. 2119-2112 г пр. н.е. – средна хронология), единствения владетел от V династия на Урук. Съществуват многобройни копия; вж. Glassner, Mesopotamian Chronicles, 2004, p. 121; вж. и Jacobsen, The Sumerian King List, 1973, рр. 77.

[22] Keller, The Bible as history, 1956, рр. 45-51.

[23] Hill, The Noachian Flood, 2002, рр. 170-183.

[24] Moberly, The theology of the book of Genesis, 2009, р. 30; вж и. Benyamini, A Critical Theology of Genesis, 2016, рp. 48-49; 54.

[25] Rowton, The Date of the Sumerian King List, 1960, pp. 158-160.

[26] Шумеро-Акадска хроника на единната монархия (Шумерски царски списък) – версия от манускрипт Wendell Blunt 444 (Музей Ашмолеан, инв. № AN1923.444) 1:31-32; 38-40 у Glassner, Mesopotamian Chronicles, 2004, pp. 120-121; вж. и Jacobsen, The Sumerian King List, 1973, рр. 74-77.

[27] Историята за потопа: Electronic Text Corpus of Sumerian Literature 1.7.4: А.1-17; В.1-18; С.1-28; D.1-17; E.1-12; вж. Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 43-44; и Gmirkin, Berossus and Genesis, 2006, рр. 101-102; Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, рp. 5-6. Шумерският вариант със Зиусудра е запазен до твърде късни времена и е служил като източник за историята на Берос.

[28] Babyloniaka – Βαβυλωνιακά: история от вавилонския жрец Берос (III в. пр. н.е.), завършена възможно ок. 287 г. пр. н.е. и запазена в преразказ на Александър Полихистор у християнските автори Евсевий (263-339) и Георги Синкел (VIII в., починал след 810 г.). Ранните християнски автори са единодушни, че Берос черпи материала за своето произведение от древни произведения запазени в библиотеките на Вавилон: Тертулиан, Апология, 19:5-6: „архивите на езичниците“; Мовсес Хоренаци, История на Армения 1:1: „трудове, запазени в царските и храмови архиви“; Георги Синкел, Хроника, 14: „официални записи“.

[29] кн. II в Евсевий, Хроника 5; Георги Синкел, Хроника 39; вж. и Cory, Ancient Fragments, 1832, р. 26; вж. и Kraeling, The Earliest Hebrew Flood Story, 1947, pp. 281; 283; 287.

[30] Electronic Text Corpus of Sumerian Literature 1.8.1.3, segments D 10-11; F 23-37; 116-130 (фрагменти от Нипур (шум. Нибру) и Ме-Туран (дн. Тел Хадад и Тел ас-Син)).

[31] Обобщения на тези паралели във: Фрейзър, Фолклорът в Стария завет, 1989, стр. 64-84; Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 253-255; 284-287; Gmirkin, Berossus and Genesis, 2006, рр. 105; 110-113; Westermann, Genesis, 2004, p. 51-52; Westermann, Genesis 1-11, 1987, рp. 48-55; 399-401; 418-420; Speiser, Genesis, 1964, рp. 52; 55-56; Keller, The Bible as history, 1956, рр. 52-59; Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, pр. 6-11; 17.

[32] Gmirkin, Berossus and Genesis, 2006, р. 89; вж. и Van Seters, Pentateuch, 1998, рp. 24-25; Botterweck et al., Theological Dictionary of the Old Testament VIII, 1997, p. 62; Kraeling, The Earliest Hebrew Flood Story, 1947, pp. 281; 286; 287; Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, pр. 178-179.

[33] Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 93; вж. и Botterweck et al., Theological Dictionary of the Old Testament VIII, 1997, p. 62.

[34] George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. хх.

[35] Битие 6:13-17, за конкретния цитат 6:14.

[36] Епос за Гилгамеш 11:23-26, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 89; 91.

[37] Епос за Атрахасис 1:364-373; 3, I: 11-35; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 93.

[38] Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, p. 178.

[39] Битие 6:18-20; 7:1-3.

[40] Епос за Гилгамеш 11:27; 81-86, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, рр.89; 91; вж. Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, рp. 8; 13.

[41] Епос за Атрахасис 3, II: 29-38; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, рр. 69; 89.

[42] Битие 6:14: „ „измажи го отвътре и отвън със смола“.

[43] Епос за Гилгамеш 11:66-67, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 90; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, р. 93. Утнапищи изразходва за целта шест сара (мярка за площ = на ок. 32 кв. м) асфалт и три сара катран.

[44] Епос за Атрахасис 3, I: 33; II:13; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 89.

[45] Biblia Hebraica Stuttgartensia, 1997, s. 9; Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 498, col. 2; Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 57, col. 1, no. 3724; Wigram, Englishman's Hebrew and Chaldee Concordance of the Old Testament I, 1866, р. 615, col. 1.

[46] Civil et al., The Chicago Assyrian Dictionary (CAD) VIII, 1971, pp. 553-555; Black et al., Concise Dictonary of Akkadian, 2000, p. 168; Delitzsch, Assyrisches Handwörterbuch, 1896, p. 348, col. 1; Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 498, col. 2; вж. Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 17; 61-62.

[47] „на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини“ (Битие 8:4).

[48] „корабът заседна на планината Нимуш“ (Епос за Гилгамеш 11:142, целият пасаж - 11:142-146, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 93). У Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 253 и Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 94- „Нисир“; Kraeling, The Earliest Hebrew Flood Story, 1947, pp. 287; Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, р. 179.

[49] В Епоса за Атрахасис (3, IV:24-25) също „седем дни продължиха потопът, бурята, наводнението“; вж. и Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 97; Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, р. 11.

[50] Битие 8:10.

[51] Епос за Гилгамеш 11:147-148, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 93.

[52] Епос за Гилгамеш 11:154-156; George, 2000, р. 94; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, р. 95; Good, Genesis 1-11, 2011, р. 79; Kraeling, The Earliest Hebrew Flood Story, 1947, pp. 286.

[53] Битие 8:7: „и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.“. Дори и тук не е изрично споменато гарванът да се завръща; вж. Westermann, Genesis 1-11, 1987, рp. 443-447.

[54] Левит 21:11; Числа 9:6-10; 19:11; 16.

[55] Епос за Гилгамеш 11:152-168 (с умилостивяването на Енлил и благословията му – до 208); George, The Epic of Gilgamesh, 2000, рр. 93-95); Битие 8:20-22.

[56] Епос за Атрахасис 3, V: 34; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 99.

[57] Епос за Гилгамеш 11:161-162, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 94; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, р. 95.

[58] Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, p. 179.

[59] Битие 8:21; вж. паралела и в Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 118.

[60] Клинописна табличка от Нипур: Nippur 4611; вж. Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 12.

[61] Битие 8:20-22; 9:1-17.

[62] Берос у Георги Синкел, Хроника, 30-31; 40; вж. и Die Fragmente der Griechischen Historiker 60 F3b; 680 F4b; Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, pр. 14-16.

[63] Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, pр. 178-179; 181.

[64] Поема за бога на чумата Ерра 4:50; Епос за Атрахасис 136-137; вж. Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 104-106.

[65] Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period (RINAP) 3.2.161:7-8; Grayson & Novotny, The Royal Inscriptions of Sennacherib 2, 2014, p. 227.

[66] Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 16.

[67] Botterweck et al., Theological Dictionary of the Old Testament VIII, 1997, p. 61,

БИБЛИОГРАФИЯ

- Benyamini, Itzhak - A Critical Theology of Genesis: The Non-Absolute God, New York, Palgrave MacMillan, 2016.

- Biblia Hebraica Stuttgartensia [5 editio, ediderunt K. Elliger, W. Rudolph], Stuttgart, Deutsche Bibelgesellschaft, 1997

- Black, Jeremy; George, Andrew; Postgate, Nicholas (eds.) – A Concise Dictonary of Akkadian (2-nd ed.), Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 2000 [SANTAG: Arbeiten und Untersuchungen zur Keilschriftkunde 5]

- Botterweck, G. Johannes; Fabry, Heinz-Josef; Ringgren, Helmer; Willis, John T.; Bromiley, Geoffrey W.; Green David E. (eds.) - Theological Dictionary of the Old Testament, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., Volume VIII, 1977.

- Brown, Francis; Driver, Samuel Rolles; Briggs, Charles Augustus - A Hebrew and English lexicon of the Old Testament : with an appendix containing the biblical Aramaic, Oxford - London, Clarendon Press – Oxford University Press, 1939 [first imprint 1906]

- Cassuto, Umberto – A commentary of the book of Genesis: Part I: From Adam to Noah (Genesis I - VI, 8); Part II: From Noah to Abraham (Genesis VI, 9 – XI, 32), Skokie (IL), Varda Books, 2005

- Chavalas, Mark W.; Younger (Jr), K. Lawson (eds.) - Mesopotamia and the Bible,  London-New York, T&T Clark International, 2003 [Journal for the Study of the Old Testament Supplement Series 341]

- Civil, Miguel; Gelb, Ignace J.; Oppenheim, Leo; Reiner, Erica; Landsberger, Benno; Brinkman, John A. (eds.) – The Assyrian Dictionary of the University of Chicago, Chicago (IL)- Glukstadt, The Oriental Institute of the University of Chicago – J.J. Augustin, Volume I, 1964; Volume VIII,  1971

- Cory, Isaac Preston - Ancient Fragments of the Phoenician, ChaldÆan, Egyptian, Tyrian, Carthaginian, Indian, Persian, and Other Writers With an Introductory Dissertation and an Inquiry Into the Philosophy and Trinity of the Ancients, London, William Pickering, 1832.

- Davies, Graham I. - Introduction to the Pentateuch [in: Barton, John & Muddiman, John (eds.) - The Oxford Bible Commentary, Oxford - New York, Oxford University Press, 2001, pp. 53-92]

- Delitzsch, Friedrich - Assyrisches Handwörterbuch, Leipzig, Hinrich‘sche Buchhandlung, 1896

- Evans, Craig A.; Lohr, Joel N.; Petersen, David L. (eds.) - The Book of Genesis: Composition, Reception, and Interpretation, Leiden-Boston, Brill, 2012

- Foxvog, Daniel A. - Elementary Sumerian Glossary, Guerneville (CA), 2016: https://cdli.ucla.edu/pubs/cdlp/cdlp0003_20160104.pdf

- George, Andrew – The Babylonian Gilgamesh Epic: Introduction, critical edition and cuneiform texts. Volume I-II, Oxford – New York, Oxford University Press, 2003

- George, Andrew - The Epic of Gilgamesh: The Babylonian Epic Poem and Other Texts in Akkadian and Sumerian, London-New York, Penguin Books, 2000

- Glassner, Jean-Jacques - Mesopotamian Chronicles, Atlanta (GA), Society of Biblical Literature, 2004 [Writings from the Ancient World 19]

- Gmirkin, Russell - Berossus and Genesis, Manetho and Exodus: Hellenistic Histories and the Date of the Pentateuch, London-New York, T&T Clark, 2006 [The Library of Hebrew Bible/Old Testament Studies 433/ Copenhagen International Series 15]

- Grayson, Albert Kirk; Novotny, Jamie - The Royal Inscriptions of Sennacherib, King of Assyria (704–681 BC), Part 1-2, Winona Lake (IN), Eisenbrauns, 2014 [The Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period, Volume 3.2 (RINAP 3. 2)]

- Gunkel, Hermann - Genesis, übersetzt und erklärt, Göttingen, Vanderhoeck & Ruprecht, 1922

- Halloran, John A. - Sumerian Lexicon. Version 3.0, 1997, https://www.sumerian.org/sumerlex.htm

- Hill, Carol A. - The Noachian Flood: Universal or Local? [Perspectives on Science and Christian Faith, Volume 54, Number 3, September 2002; pp. 170-183]

- Jacobsen, Thorkild – The Sumerian King List, Chicago (IL), The University of Chicago Press, 1973 [4-th ed.]

- Keller, Verner – The Bible as history. The archaeology confirms the Book of Books, London, Hodder & Stoughton, 1956

- King, Leonard William - Legends of Babylon and Egypt in relation to Hebrew tradition, London, Humphrey Milford – Oxford University Press, 1918

- Kraeling, Emil G. - The Earliest Hebrew Flood Story [in: Journal of Biblical Literature, Vol. 66, No. 3 (Sep., 1947), pp. 279-293]

- Kraeling, Emil G. - Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions [in: Journal of the American Oriental Society, Vol. 67, No. 3 (Jul. - Sep., 1947), pp. 177-183]

- Kramer, Samuel Noah – The history begins at Sumer. Thirty-Nine Firsts in recorded history [3-rd revis. ed.], Philadelphia (PA), University of Pennsylvania Press, 1981

-  Lambert, Wilfred G.; Millard, Alan R. - Atra-Ḫasīs: The Babylonian Story of the Flood, Oxford, Oxford University Press, 1969

- Matthews, Victor H; Benjamin, Don C. - Old Testament Parallels: Laws and Stories from the Ancient Near East, New York-Mahwah (NJ), Paulist Press, 2016 [4-th edition, fully revised and expanded]

- McKinsey, Claud Dennis - The Encyclopedia of Biblical Errancy, New York, Prometheus Books, 1995

- Moberly, R.W.L. – The theology of the book of Genesis, Cambridge – New York, Cambridge University Press, 2009

- Pritchard, James B. - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament [3rd revised edition with supplement], Princeton (NJ), Princeton University Press, 1969

- Rowton, Michael B. - The Date of the Sumerian King List  [in: Journal of Near Eastern Studies, 1960, 19(2), pp. 156–162]

- Strong, James - The exhaustive concordance of the Bible: showing every word of the text of the common English version of the canonical books, and every occurrence of each word in regular order; together with A comparative concordance of the authorized and revised versions, including the American variations; also brief dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original, with references to English words, New York, Eaton & Mains / Cincinnati, Jennings & Graham, 1890

- Van Seters, John - Pentateuch [in: McKenzie, Steven L. & Graham, M. Patrick (eds.) - The Hebrew Bible today: an introduction to critical issues, Louisville (Kentucky), Westminster John Knox Press, 1998, pp. 3-52]

- Westermann, Claus – Genesis, London-New York, T&T Clark, 2004

- Westermann, Claus – Genesis 1-11: a commentary, Minneapolis, Augsburg Publishing House, 1987

- Whybray, Roger Norman - Genesis [in: Barton, John & Muddiman, John (eds.) - The Pentateuch, Oxford - New York, Oxford University Press, 2010 (Oxford Bible Commentary Series), pp. 53-92]

- Wigram, George V. - The Englishman's Hebrew and Chaldee Concordance of the Old Testament: : Being an Attempt at a Verbal Connection Between the Original and the English Translation : with Indexes, a List of the Proper Names, and Their Occurrences. Volume I-II, London, Walton & Maberly, 1866

- Woolley, C. Leonard - Ur of the Chaldees: a record of seven years of excavation (2-nd edition), London, Ernest Benn Ltd., 1950

- Афанасьева, Вероника К. ; Дьяконов, Игорь М. - Когда Ану сотворил небо: Литература древней Месопотамии, Москва, Алетейа, 2000

- Афанасьева, Вероника К. ; Дьяконов, Игорь М. – Я открою тебе сокровенное слово: Литература Вавилонии и Ассирии, Москва, Художественная Литература, 1981

- Велчев, Валентин – Великият Дизайнер. Задочен спор със  Стивън Хокинг, София, УИ Св. Климент Охридски, 2018

- Керам, Курт В. - Богове, гробници, учени. Роман за археологията, София, Български художник, 1978

- Фрейзър, Джеймс Джордж – Фолклорът в Стария завет, София, Издателство на Отечествения фронт, 1989

- Шифман, Илья Ш. – Ветхий Завет и его мир. Ветхий Завет как памятник литературы у общественной мысли древней Передней Азии, Москва, Политиздат, 1987

- Шифман, Илья Ш. (пер. и комм.) - Учение. Пятикнижие Моисеево, Москва, Республика, 1993 [серия От Бытия до Откровения]

 

Електронни ресурси

- Bible Gateway: https://www.biblegateway.com/

- Bible Hub: https://biblehub.com/

- CDLI: Cuneiform Digital Library Initiative: https://cdli.ucla.edu/    

- The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature (Oxford University): http://etcsl.orinst.ox.ac.uk/

- ORACC: Open Richly Annotated Cuneiform Corpus: http://oracc.museum.upenn.edu/

- Sacred Texts: https://www.sacred-texts.com/

- Библия БГ: https://biblia.bg/

 

БИБЛИЯТА-КНИГА НА ДРАКОНИТЕ

 

Битката на шумерския бог Нинурта с митичната седмоглава змия.

Изображение върху мидена черупка (раннодинастичен период, XXVIII-XXVI в. пр. н.е.).

Това, че Библията като сбор от религиозните, традиции на древните евреи е копирала много от културите на съседните Месопотамия, Египет и Сирия-Палестина е известно отдавна. Добре проучени са заемките от вавилонските митове (XIX-IV в. пр. н.е.) и текстовете от Угарит (XX-XII в. пр. н.е.). Относително по-неизвестен, но твърде интересен е един от аспектите на това възприемане - вярата в страховити чудовища и морски змейове.

Тези плуващи из морето тайнствени дракони подсилват фантастичния елемент в Библията и подчертават това, че освен историческа, тя е несъмнено и митологична книга: „И Бог създаде големите морски чудовища“[1]. Използваната дума е добре познатата от други древни култури от региона: „танин“ (תַּנִּין)[2] мн. ч. „таниним“ (תַּנִּינִם), срещано на други места и като „тан“ (תַּן)[3], мн.ч. „таним“ (תַּנִּים֙) присъстваща в епоса от Угарит, Сирия (XVIII-XII в. пр. н.е.) като „тунан(у)“[4]. Смисълът на термина във всички първоизточници е еднозначен – „гигантско извиващо се морско влечуго подобно на змия; змей; дракон“. Тези често споменавани в сиро-палестинските митове дракони са любим противник за двубои на популярния бог-гръмовержец Баал (угар. Балу). От свързания с него цикъл разкази[5] при посредничеството на финикийците те преминават в гръцката митология – епизода за победата на Херакъл над многоглавата лернейска хидра[6] при втория от неговите дванадесет подвига. Представите за тях са свързани и с аналогичните мотиви от Древен Египет, където подобно водно чудовище – змеят Апопи (Апофис)[7], е сразяван от повелителя-слънце Ра преди всеки негов изгрев. Във вавилонския епос също имаме родените от водната бездна Тиамат девет чудовища на хаоса сразени впоследствие от Мардук: „драконите, техните зъби са заострени, техните челюсти не знаят пощада; тя напълни телата им с отрова вместо кръв; свирепите гигантски змейове, които тя облече в страховитост“[8]. Те са Башму (“Отровният змей”), Ушумгалу (“Великият дракон”), Мушмаху (“Надигащият се змей”), Мушушу (“Свирепият змей”), Лахму (“Покритият с козина”), Угалу (“Гигантският буреносен звяр”), Уридиму (“Полуделият (от ярост) лъв”), Гиртабулу (“Човекът скорпион"), Уму-дабруту (“Опустошителният ураган"), Кулулу (“Човекът-риба") и Кушарику (“Човекът-бик”)[9]. Мотивът за битката на бога с дракон е отразен и в митологията на хетите от Анатолия[10].

Битка на божеството гръмовержец с чудовище на хаоса в асировавилонската митология .

Релеф в един от малките храмове в Калах (Калху), дн. Нимруд в Северен Ирак (IX-VII в. пр. н.е.).

Любопитно макар и не изненадващо - всъщност в Библията има многобройни споменавания на различни обитаващи морските простори дракони, познати и от откритите в Угарит текстове. Според признанието на модерния теолог Джон Т. Уилис, те „съдържат стряскащи паралели“[11] със старозаветните повествования. Най-многобройни са тези за „танин“[12]: „съкруши ни в земята на змейовете“[13]; „хвалете Яхве всички дракони и бездни“[14]; „бърлога на дракони“[15]; „станах брат на драконите“[16]; „погълна ме като змей“[17] и др[18]. Тази проличаваща на множество места взаимообвързаност между тези две традиции води до обоснования извод, че „легендите на Ханаан показват убедително влиянието си навсякъде из еврейската Библия“[19].

В древноеврейската митология при процеса на монотеизация много от характеристиките на западносемитския Баал и свързаните с него митове са приписани на националния бог Яхве, включително епизодите на битки с морските чудовища. Това е отразено по ярък начин в библейската химнография: „Събуди се, събуди се, облечи се със сила, ръка на Яхве! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните поколения!... Не си ли ти, която… смъртно си пробола Танин?“[20]; „той ще убие дракона“[21]; „ще стъпчеш младия лъв и дракона“[22].

Особено интересни са директните паралели между тези епически текстове и митологичния цикъл от Угарит, разказващ за борбата на Баал (Балу) с могъщия му съперник, бога на морето Ям (угар. Ямму)[23] и победата на гръмовержеца: „Нима аз съм морето (Ям) или Танин, та си поставил стража над мен?“[24]; „Със силата си ти разпиля морето (Ям), съкруши главите на драконите във водата“[25]. Старозаветните пасажи тук съвпадат почти дословно с по-ранните клинописни текстове: „Победи Балу и разпиля Ямму, унищожи Съдията на Реката (Нахар)“[26]; “В пустинята ще бъдеш разпилян, о Ямму, чак до Ht, о Нахар“[27]; “Устреми се боздуганът от ръката на Балу, като орел от неговите пръсти. Порази темето на могъщия Ямму, между очите Съдията на Реката“[28].

Шумерско изображение на битка между божество и морски змей .

Друг приказен змей, който шества по страниците на Библията е Левиатан (לִוְיָתָן)[29]: „тези, които могат да събудят Левиатан“[30]; „Можеш ли да изтеглиш Левиатан с рибарска кука?“[31]. Това чудовище също като Танин живее в морето - „Там плават кораби; Там е и Левиатан“[32]. Той е подобен на водна змия и е многоглав: „В оня ден Яхве с тежкия, и великия, и могъщия си меч ще накаже Левиатан, бягащия (от него) змей.. Левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.“[33]; „ти смаза главите на Левиатан“[34]. Името му се извежда етимологически от корена lwy – „извивам се, лъкатуша, описвам кръгове (с тялото си)“. За изненада на специалистите след като започва проучването на текстовете от Рас Шамра (Угарит) в Сирия, от редовете на клинописните плочки изплува същият образ, носещ същото име. Това е драконът Лотан или Литан(у)[35], който бягайки е поразен от Анат[36]: „Наистина аз премахнах дракона, аз смазах извиващата се змия, седмоглавия тиранин“.

Следващо по ред библейско чудовище е Бехемот (בְּהֵמוֹת)[37]. То се храни с трева, живее както на земята, така и във водата, в блатата сред тръстиките и притежава невероятна сила[38]. Въз основа на този набор от характеристики често да е издигано предположението, че Бехемот е просто египетски хипопотам. Въпреки това обаче комбинирането му с Левиатан в два последователни пасажа и експресивните епитети дават достатъчно основания на преобладаващото мнозинство класически и модерни коментатори да считат, че тук става въпрос за „някакъв вид необикновено митично създание“[39]. Това определение намира подкрепа и в аналогичната ситуация при текстовете от Угарит, където Лотан често се споменава в двойка с чудовището Атик, „бикът/телето на Ел“, наричано още Арш(у), в превод „земен“[40]. Въпреки името си, той също като Бехемот се чувства у дома си и във водите: „в морето са Арш и драконът (Левиатан): нека Котар-ва-Хасис[41] ги прогони, нека Котар-ва-Хасис ги съсече“[42]. Паралели на този образ се намират и в митологията на Месопотамия: Небесният Бик, умъртвен от героите-приятели Гилгамеш и Енкиду[43], както и в Древен Египет: богът Сет, противник на слънчевото божество Хор приел образа на червен хипопотам[44].

Антихристът седнал върху Левиатан .

Изображение в средновековния манускрипт Liber Floridus, ок. 1120 г.

Последният библейски звяр е Рахаб (или Раав -רַהַב ; „бурният, необузданият, силният“ с реминисценция за нахлуващ воден поток, който помита всичко по пътя си)[45]: „развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав.Чрез духа си украсява небесата; ръката му пробожда бягащия змей“[46]; „събуди се, събуди се, облечи се със сила, ръка на Яхве! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните поколения! Не си ли ти, която си съсякла Рахаб?“[47]; „ако Бог не оттегли не оттегли гнева си, ще паднат пред него помощниците на Рахаб“[48].

Цялото това изобилие от митични създания на страниците на Библията ни дава не малко основание покрай всички други интерпретации да я определим и като „Книга на драконите“. Нейните създатели са били всецяло потопени в образния свят на Близкия Изток и като всички свои съседи са били непоколебимо убедени, че вселената около тях е арена за непрестанни битки между боговете и чудовищата на хаоса.

Бехемот и Левиатан .

Илюстрация на английския художник и поет Уилям Блейк (1757-1827) към библейската Книга на Йов (1826).

БЕЛЕЖКИ

[1] Битие 1:21.

[2]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 125 col. 2, no 8577.

[3]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 125 col. 2, no 8565.

[4]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.3 III, 40-42; 1.6 VI, 50-52; 1.16 V, 31-32; 1.82:1; 1.83:8; 4.35:13; 4.103:42 (в лични имена). За произношението вж. Ugaritica V, no 137, recto I, 8.

[5]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1; 1.3; 1.5; 1.6; 1.10; 1.12 и др.; конкретно за битката с Тунан – 1.82.

[6]Pseudo-Apollodorus, Bibliotheca, II, 5, 2; Hesiod, Theogonia, 313-318; Hyginus, Fabulae, 151; Strabo, Geographia, VIII, 3, 19; Pausanius, Hellados Periegesis (Descriptio Graeciae), V, 5, 9. Старогръцкото име Хидра (Ὕδρα) означава именно „воден звяр, воден дракон“; вж. и Кун, Старогръцки легенди, 1969, стр. 153-154.

[7]Текстове от саркофазите 76; 80; 284; 414; 473; 644; 681; 689; 704; 742; 752; 888; 901; 957; 1033; 1053; 1069; 1089; 1094; 1099-1100; 1113; 1126; 1145; 1179; Книга на мъртвите 7; 15; 15АIII; 15A5; 15BI; 15ВIII; 17; 39; 99; 108; 127; 130; 134; 136B; 140; 144; 147; 149; 166; 181; Папирус Бремнер-Ринд (British Museum No 10188) 28:1-18.

[8] Енума Елиш 3:82-85 [вж Talon, Enuma Elish, 2005, p. 89].

[9] Енума Елиш 3:89-93 [вж Talon, пак там]; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, р. 63.

[10]Митът за битката на бога-гръмовержец Тешуб с дракона Илуянка в Keilschrifttexte aus Boghazköi III, 7; XII, 66; XVII, 5-6; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 125-126.

[11] Willis, Images of Water, 2017, p. 40.

[12] вж Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pp. 834-836; Longman et al., Dictionary of the Old Testament, 2010, pp 45-47.

[13]Псалми 44:19 (гр. и слав. 43:20).

[14]Псалми 148:7.

[15]Йеремия 9:11; 10:22; 49:33; 51:37; Исая 35:7.

[16] Йов 30:29.

[17]Йеремия 51:34.

[18]Изход 7:9-10; 12 (епизодът за състезанието на Моисей с египетските чародеи в което и двете страни превръщат магическите си жезли в дракони); Второзаконие 32:33; Неемия 2:13; Исая 13:22; 34:13; 43:20; 51:9; Йеремия 14:6; Йезекиил 29:3.

[19] Gmirkin, Berossus and Genesis, 2006, р. 90.

[20] Исая 51:9.

[21] Исая 27:1.

[22]Псалми 92 (гр. и слав. 91):13

[23]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1. IV, 27.

[24] Йов 7:12

[25]Псалми 74 (гр. и слав. 73):13.

[26]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1.; 1.83.

[27]Разказът за връзването на Ям в Keilschrift Texte aus Ugarit 1.83.

[28] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1. IV, 23-25; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 109; Шифман, О Ба'лу, 1999, стр. 472.

[29]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 59 col. 2, no 3882; вж. и Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pp. 515-515.

[30] Йов 3:8.

[31] Йов 41:1.

[32]Псалми 104 (гр. и слав. 103):26

[33] Исая 27:1.

[34]Псалми 74 (гр. и слав. 73):14.

[35] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.5.I, 1-3; 27-29.

[36] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.82:38, вж. пак там 1.3 III, 38-46, цитатът е по 1.3 III, 43.

[37]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 19, col. 2, no 923.

[38] Йов 40:15-24; вж. и Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pp. 165-169.

[39] Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, p. 166.

[40] „аз смазах Арш, обичания от Ел, довърших телето на Ел Атик“ - Keilschrift Texte aus Ugarit 1.3 III, 44.

[41]Котар-ва-Хасис (в превод Мъдър и Сръчен) е угаритският бог на металургията и занаятите, прототип на гръцкия Хефест.

[42]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.6 VI, 51-53.

[43] Епос за Гилгамеш 6:92-150, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, рр.50-52 ;Electronic Text corpus of Sumerian Literature 1.8.1.2- Gilgameš and the bull of heaven) 1-59; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 84-85.

[44]Текстове от храма в Едфу VI, 216, 2 ff; Urkunden des ægyptischen Altertums VI, 5 (Текстове за отпъждане на Сет и неговите последователи от Абидос) като „телето на червената крава“; възможно Текстове от пирамидите 2:9; Текстове от саркофазите 61 („ти поразяваш с харпуна си хипопотама по Ветровития воден път“); 466:10; 487; Книга на мъртвите 144; 147.

[45] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 107 col. 2, no 7293; Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pр. 684-686.

[46] Йов 26:12-13.

[47] Исая 51:9; вж. и епитета на Египет, наречен „Рахаб, който бездейства“ (Исая 30:7). Египет е наречен Рахаб и в Псалми 87:4; 89:11.

[48] Йов 9:13 – в българските преводи вместо Рахаб стои „гордост“.

ЛИТЕРАТУРА

- Allen, James P. - The Ancient Egyptian Pyramid Texts, Atlanta, Society of Biblical literature, 2005

- Barker, William D. - Isaiah's Kingship Polemic: An Exegetical Study in Isaiah 24-27 (Forschungen Zum Alten Testament, 2.Reihe = Book 70), Tübingen, Mohr Siebeck, 2014

- Biblia Hebraica Stuttgartensia (5 editio, ediderunt K. Elliger, W. Rudolph), Stuttgart, Deutsche Bibelgesellschaft, 1997

- Botterweck, G. Johannes; Fabry, Heinz-Josef; Ringgren, Helmer; Willis, John T.; Bromiley, Geoffrey W.; Green David E. (eds.) - Theological Dictionary of the Old Testament, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1977

- Chavalas, Mark W.; Younger (Jr), K. Lawson (eds.) - Mesopotamia and the Bible, London-New York, T&T Clark International, 2003 [Journal for the Study of the Old Testament Supplement Series 341]

- Cory, Isaac Preston - Ancient Fragments of the Phoenician, ChaldÆan, Egyptian, Tyrian, Carthaginian, Indian, Persian, and Other Writers With an Introductory Dissertation and an Inquiry Into the Philosophy and Trinity of the Ancients, London, William Pickering, 1832.

- Cross, Frank Moore - Canaanite Myth and Hebrew Epic: Essays in the History of the Religion of Israel, Cambridge (МА)-London, Harvard University Press, 1997

- Darnell, John Coleman; Manassa-Darnel Colleen - The Ancient Egyptian Netherworld Books, Atlanta, SBL Press, 2018

- Eusebius - Werke. 8 Band: Die Praeparatio evangelica. Teil 1: Einleitung. Die Bücher I bis X (herausgegeben von Karl Mras, 2. bearbeitete auflage, herausgegeben von Édouard des Places, Berlin, Akademie-Verlag, 1982

- Faulkner, Raymond O. - The Ancient Egyptian Coffin Texts. Volume I-III, Warminster, Aris & Phillips, 1973

- Frankfort, Henri; Frankfort, Henriette A. ; Wilson, John A. ; Jacobsen, Thorkild; Irwin, William A. - The Intellectual Adventure of Ancient Man. An Essay on Speculative Thought in the Ancient Near East, Chicago (IL), The University of Chicago Press, 1977

- George, Andrew - The Epic of Gilgamesh: The Babylonian Epic Poem and Other Texts

in Akkadian and Sumerian, London-New York, Penguin Books, 2000

- Gmirkin, Russell - Berossus and Genesis, Manetho and Exodus: Hellenistic Histories and the Date of the Pentateuch, London-New York, T&T Clark, 2006 [The Library of Hebrew Bible/Old Testament Studies 433/ Copenhagen International Series 15]

- Griffiths, John Gwyn – The symbolism of red in Egyptian religion [in Bleeker, C. J. et al. (eds.) - Ex Orbe Religionum. Studia G. Widengren oblata. Pars Prior, Leiden, E.J. Brill, 1972, pp. 81-90]

- Grimal, Pierre - A Concise Dictionary of Classical Mythology, Blackwell Publishing, 1990

- Gunkel, Hermann - Schöpfung und Chaos in Urzeit und Endzeit. Eine religionsgeschichtliche Untersuchung über Gen 1 und Ap Joh 12, Göttingen, Vandenhoeck und Ruprecht, 1895

- Hart, George - The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses, London-New York, Routledge, 2005

- Lewis, Theodore J. - ʿAthtartu’s Incantations and the Use of Divine Names as Weapons [in Journal of Near Eastern Studies, Vol. 70, No. 2 (October 2011), pp. 207-227]

- Longman, Tremper; Enns, Peter - Dictionary of the Old Testament : wisdom, poetry & writings, Notingham, IVP Academic, 2010

- Pinch, Geraldine - Magic in Ancient Egypt [2nd ed.], London, British Museum Press, 1994

- Pitard, Wayne T. - The Binding of Yamm: A New Edition of the Ugaritic Text KTU 1.83 [ in Journal of Near Eastern Studies Vol. 57, No. 4 (Oct., 1998), pp. 261-280]

- Pritchard, James B. - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament [3rd revised edition with supplement], Princeton (NJ), Princeton University Press, 1969.

- Quirke, Stephen - Going out in Daylight – prt m hrw: The Ancient Egyptian Book of the Dead - translation, sources, meanings, London, Golden House Publications, 2013

- Schweizer, Andreas - The sungod’s journey through the netherworld. Reading the ancient Egyptian Amduat, Ithaca (NY), Cornell University Press, 2010

- Smith, Mark S. - The Early History of God: Yahweh and the Other Deities in Ancient Israel, , Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 2002

- Smith, Mark S.; Pitard Wayne T. – The Ugaritic Baal cycle. Volume II. Introduction with Text, Translation and Commentary of KTU/CAT 1.3-1.4, Leiden-Boston, Brill, 2009 [Vetus Testamentum, Supplements, Volume: 114]

- Strong, James - The exhaustive concordance of the Bible: showing every word of the text of the common English version of the canonical books, and every occurrence of each word in regular order; together with A comparative concordance of the authorized and revised versions, including the American variations; also brief dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original, with references to English words, New York, Eaton & Mains / Cincinnati, Jennings & Graham, 1890

- Talon, Philippe - The Standard Babylonian Creation Myth: Enuma Elish: Introduction, Cuneiform Text, Transliteration, and Sign List. With a Translation and Glossary in French, Helsinki, Neo-Assyrian Text Corpus Project - Institute for Asian and African Studies, University of Helsinki, 2005

- van der Toorn, Karel; Becking, Bob; van der Horst, Pieter W. - Dictionary of Deities and Demons in the Bible, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1999 [2-nd rev. ed.]

- Willis, John T. - Images of Water in Isaiah, Lanham (MA), Lexington Books, 2017

- Wyatt, Nicolas - Religious Texts from Ugarit [2nd Edition], Sheffield, Sheffield Academic Press, 2002

- Кун, Николай А. - Старогръцки легенди и митове, София, Наука и изкуство, 1969

- Тураев, Борис А. – Финикийская мифология [в Герасимов Н.К. – Финикийская мифология, Санкт Петербург, Летний Сад – Журнал Нева, 1999, стр. 39-184]

- Шифман, Илья Ш. – Древняя Финикия. Мифология и история [в Герасимов Н.К. – Финикийская мифология, Санкт Петербург, Летний Сад – Журнал Нева, 1999, стр. 185-324]

- Шифман, Илья Ш. - О Ба'лу. Угаритские поэтические повествования, Москва, Восточная Литература, 1999

ТЕОРИЯТА НА КОПЕРНИК - НЕДОРАЗУМЕНИЕ ИЛИ КОНФЛИКТ МЕЖДУ РЕЛИГИЯ И НАУКА

 

Портрет на Николай Коперник от залата на градския съвет 

(днес Регионален музей) в Торун, Полша - ок. 1580 г.

 

Понеже известният нашир и надлъж у нас фундаментален учен-богослов Валентин Велчев силно нашумя с основополагащата си книга "Великият Дизайнер" ми се иска да коментирам набързо доколкото мога още един епизод от нея. Става въпрос за конфликта между църквата и хелиоцентричната теория на Николай Коперник (1473-1543), изложена в научния му труд "За въртенето на небесните сфери (De revolutionibus orbium coelestium)" от 1543, публикуван най-вероятно посмъртно. Изложената от Велчев гледна точка е в тази част (около грубо 1/4) от книгата му, която си е 1:1 прилежно преписана от друга книга - Чарлз Такстън и Нанси Пиърси, Душата на науката, София, Нов човек, 2001. Това си е надлежно отбелязано от самия него, като дори е взел за това разрешението на единия от авторите. Разбира се, в това няма нищо лошо, както и във всяко признато плагиатство, освен дето просто в конкретния случай не е ясно доколко изложените мисли принадлежат на самия Велчев, а не на неговите предшественици. Доколкото обаче мнението им е едно и също, за целите на този критичен разбор приемаме, че той е авторът на съответното мнение и цитати. Накратко идеята на Велчев е: Репресивните мерки на църквата спрямо теорията на Коперник не са израз на църковно мракобеси е и обскурантизъм или последователна съзнателна съпротива спрямо науката и нейните достижения. Основания за предприетите действия и теоретичната им обосновка не са християнската вяра, църковните предписания или неприкосновеността на Библията. Става въпрос за злощастно недоразумение, предизвикано от излишна привързаност към геоцентричната система на Аристотел и Клавдий Птолемей от страна на схоластическото богословие. Другата сериозна причина, предизвикала подозренията на инквизиторите била някаква предполагаема отдаденост на Коперник към "езическото" учение на неоплатонизма, „влияние на неоплатоническия мистичен култ към слънцето“[1], основен елемент на което уж бил хелиоцентризмът. Показателни за тази интерпретация са някои доста красноречиви цитати:

- „Откъде Коперник е черпел своето вдъхновение? Както личи от историческите сведения – не от някакви нови емпирични данни, а от своето увлечение по неоплатонизма. Коперник попада под влиянието на това учение докато учи в Италия и преживява по думите на Карни: „своеобразно религиозно обръщане““.[2]

- “За мнозина неоплатоници слънцето било най-подходящият символ на Божията творческа мощ, защото осигурява чрез своята топлина и светлина живота на всички земни същества. Така неоплатонизмът подхранвал особен мистичен култ към Слънцето. Докато за Аристотел земята е център на Вселената, някои неоплатонически автори издигнали тезата, че в центъра на Вселената трябва да се намира Слънцето, защото само такова положение съответства на достойнството му като божествен символ“ [3]

- „Коперник открито цитира херметичните писания“ [4]

- „през XVI в. единствените хора, които възприемат безусловно възгледите на Коперник са други неоплатоници“[5]

- „доводите в полза на хелиоцентризма не се основавали на факти, а били от философско естество“[6]

- „религията и мистицизмът определено били оръжие в ръцете на последователите на Коперник“[7]

- „Колкото до самия Коперник, той нямал нищо против свързването на неговата астрономическа теория с мистичните учения на неоплатонизма и мнозина от привържениците му имали точно такива убеждения“[8]

- „Съпротивата срещу хелиоцентричната теория не се дължала на някакъв догматизъм или мракобесие, а на включването ѝ в неоплатоническата философия в епоха, когато надмощие имал аристотелизмът“[9]

Титулна страница от първото издание на De revolutionibus orbium coelestium:

Печатница на Йохан Петерлейн (Johannes Petreius) в Нюрнберг, Полша - 1543 г.

Цялото това развихрено красноречие обаче в крайна сметка при сравнение с историческите факти и обстоятелства се оказва напълно безсмислен брътвеж. Хипотезата Такстън-Пиърси-Велчев е напълно невярна и игнорира както самите исторически събития, така и културния контекст и мотивацията на църковните власти по "казуса Коперник". Най-вече тя издава пълно непознаване както на биографията на Коперник, така и на генезиса на неговата теория и особено на доктрината на неоплатонизма. - През цялата класическа и средновековна култура Платон и Аристотел не са противопоставяни един на друг, а са изучавани заедно като взаимно допълващи се. Няма исторически завсидетелствано противопшоставяне на аристотелианци и платоници. Най-малкото понеже Аристотел е ученик и в много отношения последовател на Платон. - Идеята за Слънцето (първоначално "световния огън") като център на Вселената ни най-малко не е част от религиозно-философската система на неоплатониците, Те е елемент от идеологията на съвсем друга, дори може да се каже дори конкурентна школа - тази на питагорейците[10].

Да се бъркат неоплатоници с питагорейци издава невежество по въпросите на античната философия и естествознание равносилно на това да се бърка будизъм с ислям в религиознанието. Схоластическите опоненти на Коперник за разлика от Велчев са напълно наясно с разликата. Затова те никога не го обвиняват в неоплатонизъм, а в питагорейство. Например доминиканецът Джовани Мария Толосани нарича теорията му "измислено питагорейско мнение" (Pythagoricam confictam opinionem)[11].  Декретът от 1616 на Конгрегацията на Индекса (вж. по-долу) я нарича „лъжливо питагорейско  учение“ (falsam illam doctrinam Pythagoricam)[12].

- Редица късноантични и средновековни християнски автори (т. нар. "свети отци") също са критикували различни аспекти от доктрината на Аристотел в естествознанието, но не само не са порицани за това, а напротив, считат се за безспорни църковни авторитети. Причината за църковната неприрязън не е била полемиката с Аристотел, а съвсем друга. Това е благочестивата боязън за вярата.

- Коперник никога не е възприемал различен от християнския мироглед и от ранна възраст до смъртта си остава примерен католик. Негов чичо е принц-епископът на Вармия (дн. Вармийско-Мазурското воеводство в Полша и част от Калининградска обл. в Русия). В зрелите си години той е постоянен каноник - член на църковния съвет на епископството и участва активно в църковните дела. Впрочем дори самият Велчев е принуден да признае: „„макар, както отбелязахме, да съществува вероятност Коперник да е бил повлиян от неоплатонизма, явно той не е смятал, че начинът по който са устроени небесата има някакво значение за християнската му вяра“[13]. В крайна сметка именно това помага реакцията на църквата в първите три поколения след издаването на основния му труд да бъде поне сдържана. При това Коперник дипломатично посвещава труда си на папа Павел III (1534-1549)[14].

 - Хелиоцентричната конструкция на Коперник не се основава на някакви въображаеми пристрастия към „неоплатонизма“ или още по-малко питагорейството, а единствено на астрономия и математика, наблюдения и анализ. Основна цел на учения е да опрости максимално излишно усложнената и пълна с изкуствени конструкции система на Клавдий Птолемей (ок. 100-170), датираща още от II век. За Коперник в нея са въведени без основание твърде много въображаеми предпоставки: дневното движение на звездите, за да „се скрият“ от окото на наблюдателя; двупосочното движение на небесните тела, докато при неговия модел всички астрономически обекти се движат в една посока; промяната във видимостта на планетите и тяхното движение като резултат от промените във взаимното разположение и отстояние между тях и земята, а не от усложнената схема на Птолемеевите епицикли; зависимостта на периода на завъртане от големината на орбитата и други подобни теми[15]. Макар нападките му да са концентрирани в опониране на този факт, самият Велчев също се изпуска, споменавайки „научната и математическа основа на теорията на Коперник „[16].

 Проблемите между църквата учения, до голяма степен туширани в периода преди теорията му да набере достатъчна популярност всъщност са най-вече от библейско и доктринално естество. Въпрос на време е да бъде осъзнато противоречието на идеите му със „свещената книга“.

Декретът на Свещената Конгрегация на Индекса, включващ труда на Коперник 

в категорията на забранените книги: Рим , 5 март 1616 г.

 - Преди всичко конструираният от него образ на света влиза в директен сблъсък с картината на всеизвестно библейско „чудо“ – историята със свръхдългия ден през който по молитвата на еврейския предводител Исус Навин (Йешуа бен Нун) слънцето спира своя ход, за да даде на народа му достатъчно време да разгроми в битка своите противници: „„Тогава Исус говори на Яхве, в деня когато Яхве предаде аморейците на израелтяните, като рече пред очите на Израел: Застани, слънце, над Гивеон, И ти, луна, над долината Айалон. И слънцето застана и луната се спря, докато хората отмъщаваха на неприятелите си …. Слънцето застана всред небето, и не побърза да се задвижи почти цял ден“[17]. Повече от очевидно е, че съгласно повествованието се движат именно Слънцето и Луната, а Земята остава стабилна и неподвижна. В този контекст идеите на Коперник са не просто астрономическа хипотеза – от гледна точка на християнството те са светотатство.

 - Нещо повече - от коперниканството страда авторитетът на Битие, гл. 1, където е казано,ч е земята е сътворена преди небесните светила, вкл. слънцето и луната, чиято единствена роля е с движението си да отмерват времето. Слънцето е "създадено" едва на четвъртия ден[18] и определено не е в позиция да подкрепя по библейски теорията на Коперник. Това също е основна причина опонентите му да се позовават основно и най-вече на опасността за вярата от това учение.

 Конфликтът е назрял достатъчно за да се въплъти в конкретни мерки близо ¾ век след публикацията на De revolutionibus, по времето на Галилей (1564-1642), който има невероятната възможност с телескопа си да потвърди експериментално веднъж завинаги идеите на своя полски предшественик.

 - Близкият приятел на Галилей, който непрекъснато го защитава, кардинал Роберт Белармин (1542-1621) пише в свое писмо от 12 април 1615 до коперниканеца кармелит Паоло Антонио Фоскарини (1565-1616): " не само при светите отци, но и в модерните коментари на Битие, Псалмите, Еклесиаст и Исус Навин ще видиш, че всички са съгласни относно ... че слънцето се намира на небесата и се върти около земята с голяма бързина, и че земята е много далеч от небесата и стои неподвижно в центъра на света. Никой не може да отговори, че това не е въпрос на вярата..... и също (толкова) еретично ще бъде да се каже, че Авраам не е имал две деца, а Яков дванадесет, или също, че Христос не е роден от девица,понеже и двете (неща) са казани от Светия Дух чрез устата на пророците и апостолите"[19]

- Един от отявлените противници на коперник, католическият свещеник Франческо Игноли (1578-1649) също се позовава не на Аристотел или Птолемей а формулира нещата така:

" Има безкрайно много богословски аргументи, които могат да бъдет повдигнати движението на Земята, основани върху Свещеното писание и авторитета на светите отци... " следва разказът за спирането на слънцето от Исус Навин и логично формулираният извод: "всички отци единодушно смятат, че този пасаж означава, че слънцето, което наистина се движи е спряло по молбата на Исус (Навин). Интерпретация, която е противна на единодушното съгласие на отците е осъдена от събора в Тренто, сесия IV, в декрета за издаване и употреба на свещените книги"[20].

- Именно вследствие на това във всички свои аспекти богословско и религиозно противопоставяне на църквата срещу идеите на Коперник на 5 март 1616 Конгрегацията  на Индекса на забранените книги[21]  издава декрет за включване на споменатото Коперниково произведение в списъка на забранените книги, докато то не бъде редактирано и цензурирано. Като основание е посочено не несъответствие с античните естественонаучни представи, а понеже е " фалшива питагорейска доктрина същевременно противна на Светото писание... да не подхлъзне никого повече да се настрои срещу католическата истина"[22].

 В резултат на всички тези доводи можем с достатъчно основание да стигнем до заключението, че репресиите срещу идеите на Коперник (а по-късно и на Галилей) не са сблъсък на естественонаучни теориии, а за изцяло религиозно мотивирани, религиозно и библейски обосновани и са осъществени от църковните органи в изпълнение на религиозни съборни предписания. А Велчев и екипът от който преписва  или са напълно неподготвени по тематиката, която коментират или тезата им е просто съзнателна манипулация

 

ИЗТОЧНИЦИ:

- Велчев, Валентин - Великият Дизайнер, София, СУ Св. Климент Охридски, 2018

- Westman, Robert S.  - The Copernican Question: Prognostication, Skepticism, and Celestial Order, Los Angeles, University of California Press, 2011

- Finocchiaro, Maurice A. - Defending Copernicus and Galileo: Critical Reasoning in the Two Affairs, Dordrecht, Springer Science+Business Media B.V. 2010

- Finocchiaro, Maurice A. - The Galileo Affair: A Documentary History: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#indexdecree

---

[1] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 251.

[2] Велчев, пос.съч., стр. 251, по Hugh Keraney, Science and Change. 1500-1700, 1964, p. 40

[3] пак там.

[4] пак там.

[5] пак там.

[6] пак там, стр. 252.

[7] пак там, стр. 253

[8] пак там.

[9] пак там.

[10] https://en.wikipedia.org/wiki/Pythagorean_astronomical_system

[11] Westman, The Copernican Question, 2001, рp. 196; 550.

[12] Finocchiaro, The Galileo Affair: A Documentary History: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#indexdecree

[13] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 286.

[14] Westman, The Copernican Question, 2001, p. 110.

[15] Finocchiaro, Defending Copernicus and Galileo, 2010, рр. 22-24; Westman, The Copernican Question, 2001, рp. 76-193.

[16] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 254.

[17] Исус Навин 10:12-13.

[18] Битие 1:19 във връзка с 1:11-13 и 1:3-5 пак там.

[19] Finocchiaro, Defending Copernicus and Galileo, 2010, р. 75.

[20] Доклад на Игноли до Конгрегацията на Индекса за включване на произведението на Коперник De Revolutionibus в печално известния Index Librum Prohibitorum от 2 април 1618 по Finocchiaro, пос. съч. р. 73, вж. и р. 72.

[21] Слива се със Свещената Канцелария (Инквизицията) през 1917, а последната съществува и до днес под името Конгрегация за доктрината на вярата.

[22] Finocchiaro, The Galileo Affair: A Documentary History: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#indexdecree