ТЕОРИЯТА НА КОПЕРНИК - НЕДОРАЗУМЕНИЕ ИЛИ КОНФЛИКТ МЕЖДУ РЕЛИГИЯ И НАУКА

 

Портрет на Николай Коперник от залата на градския съвет 

(днес Регионален музей) в Торун, Полша - ок. 1580 г.

 

Понеже известният нашир и надлъж у нас фундаментален учен-богослов Валентин Велчев силно нашумя с основополагащата си книга "Великият Дизайнер" ми се иска да коментирам набързо доколкото мога още един епизод от нея. Става въпрос за конфликта между църквата и хелиоцентричната теория на Николай Коперник (1473-1543), изложена в научния му труд "За въртенето на небесните сфери (De revolutionibus orbium coelestium)" от 1543, публикуван най-вероятно посмъртно. Изложената от Велчев гледна точка е в тази част (около грубо 1/4) от книгата му, която си е 1:1 прилежно преписана от друга книга - Чарлз Такстън и Нанси Пиърси, Душата на науката, София, Нов човек, 2001. Това си е надлежно отбелязано от самия него, като дори е взел за това разрешението на единия от авторите. Разбира се, в това няма нищо лошо, както и във всяко признато плагиатство, освен дето просто в конкретния случай не е ясно доколко изложените мисли принадлежат на самия Велчев, а не на неговите предшественици. Доколкото обаче мнението им е едно и също, за целите на този критичен разбор приемаме, че той е авторът на съответното мнение и цитати. Накратко идеята на Велчев е: Репресивните мерки на църквата спрямо теорията на Коперник не са израз на църковно мракобеси е и обскурантизъм или последователна съзнателна съпротива спрямо науката и нейните достижения. Основания за предприетите действия и теоретичната им обосновка не са християнската вяра, църковните предписания или неприкосновеността на Библията. Става въпрос за злощастно недоразумение, предизвикано от излишна привързаност към геоцентричната система на Аристотел и Клавдий Птолемей от страна на схоластическото богословие. Другата сериозна причина, предизвикала подозренията на инквизиторите била някаква предполагаема отдаденост на Коперник към "езическото" учение на неоплатонизма, „влияние на неоплатоническия мистичен култ към слънцето“[1], основен елемент на което уж бил хелиоцентризмът. Показателни за тази интерпретация са някои доста красноречиви цитати:

- „Откъде Коперник е черпел своето вдъхновение? Както личи от историческите сведения – не от някакви нови емпирични данни, а от своето увлечение по неоплатонизма. Коперник попада под влиянието на това учение докато учи в Италия и преживява по думите на Карни: „своеобразно религиозно обръщане““.[2]

- “За мнозина неоплатоници слънцето било най-подходящият символ на Божията творческа мощ, защото осигурява чрез своята топлина и светлина живота на всички земни същества. Така неоплатонизмът подхранвал особен мистичен култ към Слънцето. Докато за Аристотел земята е център на Вселената, някои неоплатонически автори издигнали тезата, че в центъра на Вселената трябва да се намира Слънцето, защото само такова положение съответства на достойнството му като божествен символ“ [3]

- „Коперник открито цитира херметичните писания“ [4]

- „през XVI в. единствените хора, които възприемат безусловно възгледите на Коперник са други неоплатоници“[5]

- „доводите в полза на хелиоцентризма не се основавали на факти, а били от философско естество“[6]

- „религията и мистицизмът определено били оръжие в ръцете на последователите на Коперник“[7]

- „Колкото до самия Коперник, той нямал нищо против свързването на неговата астрономическа теория с мистичните учения на неоплатонизма и мнозина от привържениците му имали точно такива убеждения“[8]

- „Съпротивата срещу хелиоцентричната теория не се дължала на някакъв догматизъм или мракобесие, а на включването ѝ в неоплатоническата философия в епоха, когато надмощие имал аристотелизмът“[9]

Титулна страница от първото издание на De revolutionibus orbium coelestium:

Печатница на Йохан Петерлейн (Johannes Petreius) в Нюрнберг, Полша - 1543 г.

Цялото това развихрено красноречие обаче в крайна сметка при сравнение с историческите факти и обстоятелства се оказва напълно безсмислен брътвеж. Хипотезата Такстън-Пиърси-Велчев е напълно невярна и игнорира както самите исторически събития, така и културния контекст и мотивацията на църковните власти по "казуса Коперник". Най-вече тя издава пълно непознаване както на биографията на Коперник, така и на генезиса на неговата теория и особено на доктрината на неоплатонизма. - През цялата класическа и средновековна култура Платон и Аристотел не са противопоставяни един на друг, а са изучавани заедно като взаимно допълващи се. Няма исторически завсидетелствано противопшоставяне на аристотелианци и платоници. Най-малкото понеже Аристотел е ученик и в много отношения последовател на Платон. - Идеята за Слънцето (първоначално "световния огън") като център на Вселената ни най-малко не е част от религиозно-философската система на неоплатониците, Те е елемент от идеологията на съвсем друга, дори може да се каже дори конкурентна школа - тази на питагорейците[10].

Да се бъркат неоплатоници с питагорейци издава невежество по въпросите на античната философия и естествознание равносилно на това да се бърка будизъм с ислям в религиознанието. Схоластическите опоненти на Коперник за разлика от Велчев са напълно наясно с разликата. Затова те никога не го обвиняват в неоплатонизъм, а в питагорейство. Например доминиканецът Джовани Мария Толосани нарича теорията му "измислено питагорейско мнение" (Pythagoricam confictam opinionem)[11].  Декретът от 1616 на Конгрегацията на Индекса (вж. по-долу) я нарича „лъжливо питагорейско  учение“ (falsam illam doctrinam Pythagoricam)[12].

- Редица късноантични и средновековни християнски автори (т. нар. "свети отци") също са критикували различни аспекти от доктрината на Аристотел в естествознанието, но не само не са порицани за това, а напротив, считат се за безспорни църковни авторитети. Причината за църковната неприрязън не е била полемиката с Аристотел, а съвсем друга. Това е благочестивата боязън за вярата.

- Коперник никога не е възприемал различен от християнския мироглед и от ранна възраст до смъртта си остава примерен католик. Негов чичо е принц-епископът на Вармия (дн. Вармийско-Мазурското воеводство в Полша и част от Калининградска обл. в Русия). В зрелите си години той е постоянен каноник - член на църковния съвет на епископството и участва активно в църковните дела. Впрочем дори самият Велчев е принуден да признае: „„макар, както отбелязахме, да съществува вероятност Коперник да е бил повлиян от неоплатонизма, явно той не е смятал, че начинът по който са устроени небесата има някакво значение за християнската му вяра“[13]. В крайна сметка именно това помага реакцията на църквата в първите три поколения след издаването на основния му труд да бъде поне сдържана. При това Коперник дипломатично посвещава труда си на папа Павел III (1534-1549)[14].

 - Хелиоцентричната конструкция на Коперник не се основава на някакви въображаеми пристрастия към „неоплатонизма“ или още по-малко питагорейството, а единствено на астрономия и математика, наблюдения и анализ. Основна цел на учения е да опрости максимално излишно усложнената и пълна с изкуствени конструкции система на Клавдий Птолемей (ок. 100-170), датираща още от II век. За Коперник в нея са въведени без основание твърде много въображаеми предпоставки: дневното движение на звездите, за да „се скрият“ от окото на наблюдателя; двупосочното движение на небесните тела, докато при неговия модел всички астрономически обекти се движат в една посока; промяната във видимостта на планетите и тяхното движение като резултат от промените във взаимното разположение и отстояние между тях и земята, а не от усложнената схема на Птолемеевите епицикли; зависимостта на периода на завъртане от големината на орбитата и други подобни теми[15]. Макар нападките му да са концентрирани в опониране на този факт, самият Велчев също се изпуска, споменавайки „научната и математическа основа на теорията на Коперник „[16].

 Проблемите между църквата учения, до голяма степен туширани в периода преди теорията му да набере достатъчна популярност всъщност са най-вече от библейско и доктринално естество. Въпрос на време е да бъде осъзнато противоречието на идеите му със „свещената книга“.

Декретът на Свещената Конгрегация на Индекса, включващ труда на Коперник 

в категорията на забранените книги: Рим , 5 март 1616 г.

 - Преди всичко конструираният от него образ на света влиза в директен сблъсък с картината на всеизвестно библейско „чудо“ – историята със свръхдългия ден през който по молитвата на еврейския предводител Исус Навин (Йешуа бен Нун) слънцето спира своя ход, за да даде на народа му достатъчно време да разгроми в битка своите противници: „„Тогава Исус говори на Яхве, в деня когато Яхве предаде аморейците на израелтяните, като рече пред очите на Израел: Застани, слънце, над Гивеон, И ти, луна, над долината Айалон. И слънцето застана и луната се спря, докато хората отмъщаваха на неприятелите си …. Слънцето застана всред небето, и не побърза да се задвижи почти цял ден“[17]. Повече от очевидно е, че съгласно повествованието се движат именно Слънцето и Луната, а Земята остава стабилна и неподвижна. В този контекст идеите на Коперник са не просто астрономическа хипотеза – от гледна точка на християнството те са светотатство.

 - Нещо повече - от коперниканството страда авторитетът на Битие, гл. 1, където е казано,ч е земята е сътворена преди небесните светила, вкл. слънцето и луната, чиято единствена роля е с движението си да отмерват времето. Слънцето е "създадено" едва на четвъртия ден[18] и определено не е в позиция да подкрепя по библейски теорията на Коперник. Това също е основна причина опонентите му да се позовават основно и най-вече на опасността за вярата от това учение.

 Конфликтът е назрял достатъчно за да се въплъти в конкретни мерки близо ¾ век след публикацията на De revolutionibus, по времето на Галилей (1564-1642), който има невероятната възможност с телескопа си да потвърди експериментално веднъж завинаги идеите на своя полски предшественик.

 - Близкият приятел на Галилей, който непрекъснато го защитава, кардинал Роберт Белармин (1542-1621) пише в свое писмо от 12 април 1615 до коперниканеца кармелит Паоло Антонио Фоскарини (1565-1616): " не само при светите отци, но и в модерните коментари на Битие, Псалмите, Еклесиаст и Исус Навин ще видиш, че всички са съгласни относно ... че слънцето се намира на небесата и се върти около земята с голяма бързина, и че земята е много далеч от небесата и стои неподвижно в центъра на света. Никой не може да отговори, че това не е въпрос на вярата..... и също (толкова) еретично ще бъде да се каже, че Авраам не е имал две деца, а Яков дванадесет, или също, че Христос не е роден от девица,понеже и двете (неща) са казани от Светия Дух чрез устата на пророците и апостолите"[19]

- Един от отявлените противници на коперник, католическият свещеник Франческо Игноли (1578-1649) също се позовава не на Аристотел или Птолемей а формулира нещата така:

" Има безкрайно много богословски аргументи, които могат да бъдет повдигнати движението на Земята, основани върху Свещеното писание и авторитета на светите отци... " следва разказът за спирането на слънцето от Исус Навин и логично формулираният извод: "всички отци единодушно смятат, че този пасаж означава, че слънцето, което наистина се движи е спряло по молбата на Исус (Навин). Интерпретация, която е противна на единодушното съгласие на отците е осъдена от събора в Тренто, сесия IV, в декрета за издаване и употреба на свещените книги"[20].

- Именно вследствие на това във всички свои аспекти богословско и религиозно противопоставяне на църквата срещу идеите на Коперник на 5 март 1616 Конгрегацията  на Индекса на забранените книги[21]  издава декрет за включване на споменатото Коперниково произведение в списъка на забранените книги, докато то не бъде редактирано и цензурирано. Като основание е посочено не несъответствие с античните естественонаучни представи, а понеже е " фалшива питагорейска доктрина същевременно противна на Светото писание... да не подхлъзне никого повече да се настрои срещу католическата истина"[22].

 В резултат на всички тези доводи можем с достатъчно основание да стигнем до заключението, че репресиите срещу идеите на Коперник (а по-късно и на Галилей) не са сблъсък на естественонаучни теориии, а за изцяло религиозно мотивирани, религиозно и библейски обосновани и са осъществени от църковните органи в изпълнение на религиозни съборни предписания. А Велчев и екипът от който преписва  или са напълно неподготвени по тематиката, която коментират или тезата им е просто съзнателна манипулация

 

ИЗТОЧНИЦИ:

- Велчев, Валентин - Великият Дизайнер, София, СУ Св. Климент Охридски, 2018

- Westman, Robert S.  - The Copernican Question: Prognostication, Skepticism, and Celestial Order, Los Angeles, University of California Press, 2011

- Finocchiaro, Maurice A. - Defending Copernicus and Galileo: Critical Reasoning in the Two Affairs, Dordrecht, Springer Science+Business Media B.V. 2010

- Finocchiaro, Maurice A. - The Galileo Affair: A Documentary History: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#indexdecree

---

[1] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 251.

[2] Велчев, пос.съч., стр. 251, по Hugh Keraney, Science and Change. 1500-1700, 1964, p. 40

[3] пак там.

[4] пак там.

[5] пак там.

[6] пак там, стр. 252.

[7] пак там, стр. 253

[8] пак там.

[9] пак там.

[10] https://en.wikipedia.org/wiki/Pythagorean_astronomical_system

[11] Westman, The Copernican Question, 2001, рp. 196; 550.

[12] Finocchiaro, The Galileo Affair: A Documentary History: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#indexdecree

[13] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 286.

[14] Westman, The Copernican Question, 2001, p. 110.

[15] Finocchiaro, Defending Copernicus and Galileo, 2010, рр. 22-24; Westman, The Copernican Question, 2001, рp. 76-193.

[16] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 254.

[17] Исус Навин 10:12-13.

[18] Битие 1:19 във връзка с 1:11-13 и 1:3-5 пак там.

[19] Finocchiaro, Defending Copernicus and Galileo, 2010, р. 75.

[20] Доклад на Игноли до Конгрегацията на Индекса за включване на произведението на Коперник De Revolutionibus в печално известния Index Librum Prohibitorum от 2 април 1618 по Finocchiaro, пос. съч. р. 73, вж. и р. 72.

[21] Слива се със Свещената Канцелария (Инквизицията) през 1917, а последната съществува и до днес под името Конгрегация за доктрината на вярата.

[22] Finocchiaro, The Galileo Affair: A Documentary History: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#indexdecree