ЕВРЕЙСКИЯТ РАЗКАЗ ЗА ПОТОПА – ЗАИМСТВАНЕ ОТ ДРЕВНАТА ТРАДИЦИЯ НА ДВУРЕЧИЕТО

 

Библейският потоп.

Гравюра от Гюстав Доре (1832-1893), към  илюстровано издание на Библията през 1866.

 

Един от многото елементи на съприкосновение (и противоречие) между подкрепяния дори днес от различни религиозни фундаменталисти „библейски модел“ за устройството и историята на света и съвременните научни дисциплини е концепцията за „всемирния потоп“. Съгласно изложените в Стария завет представи сегашният облик на Земята не е оформен в резултат на тектонични, климатични и други процеси през дълги, продължили десетки и стотици милиони години геологически периоди. Той се явява резултат от еднократно катастрофално наводнение^[1], случило се сравнително неотдавна – по времето когато по нея вече гордо е крачел съвременният човек. Съгласно добре познатата на всички история, еврейският бог Яхве предизвиква проливен дъжд, който продължава „четиридесет дни и четиридесет нощи“[2], в резултат на който водите се надигат от бреговете на водните басейни и покриват „всичките високи планини които се намираха под цялото небе“[3]. Бедствието продължава сто и петдесет дни[4] и резултат от него е гибелта на всичко живо, „краят на всяка плът“[5]. Преди това обаче богът предупреждава любимеца си Ной да направи гигантски ковчег, в който да се укрие заедно със семейството си, вземайки там и множество най-различни животни[6]. След края на наводнението необичайната плавателна конструкция засяда на планината Арарат в Кавказ[7]. Оттам спасилите се по чудо човеци и животни заселват отново света.

 

При това потопът (евр. מַבּוּל - „мабул“)[8] е наказание за непослушанието на хората, а очевидно и животните (?!?) пред волята на божеството: „Бог видя земята; и, ето, тя бе развратена защото всяка плът на земята се бе отклонила от своя път“^[9]. Поради това то се разстройва и се съжалява, че ги е сътворило: „Ще изтребя от лицето на земята … човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох“[10]. Вярата в тази катастрофична митология се споделя даже днес от множество консервативно настроени защитници на Библията. Така например богословстващият „учен-изследовател“ Валентин Велчев смело формулира фантастични хипотези от рода на: „водата при Потопа е дошла от дълбините на земята, както и от огромното количество водните пари, споменати в Бит. 2:6, които са причинявали парников ефект и съответно райски климат на цялата планета“^[11]; „Според библейското становище… значителните промени в климата най-вероятно са започнали след Потопа в резултат от премахването на парниковия ефект, дължащ се на водните пари в атмосферата“^[12].

 

Всъщност такъв „всемирен потоп“ никога не е имало. Дори като оставим настрана неразрешимите проблеми от геологическо естество с които се сблъсква подобна идея, за разкриване действителния смисъл на библейския разказ (съставен вероятно между последната четвърт на VII и V в. пр. н.е.)[13] е достатъчно дори само кратко културно-истрическо сравнение между него и предшестващите го идентичните повествования, записани от някогашните народи обитавали Месопотамия. Разказът за бедствието е преработен от народната фантазия и записан от древните писари спомен за действително събитие - „едно от онези наводнения — несъмнено изключително тежки и унищожителни, — каквито постоянно ставали в наносните области около делтата на Тигър и Ефрат“^[14], оставило незаличим отпечатък върху цивилизацията на шумерите. От техните произведения това легендарно сказание е заимствано при околните народи, като всеки го е преработвал съобразно собствените си традиции.  Пръв следите на този „потоп“ от края на IV хил. пр. н.е. (предшестващ I династия на Киш от ок. 3100 г. пр. н.е.) разкрива и правилно интерпретира забележителният английски археолог Леонард Уули^[15].

Неговите разкопки в гр. Ур (1922-1934) разкриват мащабно локално наводнение^[16] – 2,5 метров наносен пласт от глинеста тиня на 12 м. дълбочина^[17], разпрострял се на дължина по поречието на 650 км и широк 160 км. Както отбелязва ученият, „за обитателите на долината това бил целият свят“^[18]. Такова мащабно събитие е нямало как да не се отпечата дълбоко в колективната памет. Митологичният наратив за потопа – шумер. „амару“ (é(а)-mar-uru₅)^[19] или , акад. „абубу“ (abubu/abubum)^[20] се превръща в една от популярните теми в достигналите до нас писмени паметници от Двуречието. Нещо повече – за населяващите я народи той се превръща в своеобразна разделителна линия в летоброенето – шумерите, а след тях акадци, асирийци и вавилоняни обозначават първите легендарни владетели от своите царски списъци като управлявали преди и след потопа^[21].

Леонард Уули и съпругата му Катрин по време на разкопките в Ур.

Фотография от фонда на Британския Музей, инв. № BM-Ur-GN-1592.

 

Някои модернистки настроени клерикални автори като немския популяризатор Вернер Келер^[22] или американската геоложка Керъл Хил^[23] се опитват дори да примирят тези открития с вярата в библейско откровение. Следвайки геоложките и археологически данни, те лансират съвсем разумната идея, че потопът е бил местно явление, мислено от авторите си като световен катаклизъм. Оправдание за тази интерпретация те намират в „универсалисткия език“ на Библията. Редом с нея все пак те неизменно оставят недосегаемо разпореждащото се с човешките съдбини божество на евреите.
Показателен обаче за теологическата инертност по отношение на привежданите научни доводи обаче е фактът, че подобни рационалисти сред богословите са малцинство, дори в академичните среди. Така например издадената неотдавна от авторитетния Кеймбриджки университет монография по „теология на книга Битие“ изрично утвърждава: „Потопът е недвусмислено описан като глобално наводнение…универсалната гибел за живота на хора и животни е очевидна“. Според същия трактат третирането на потопа като локално явление противоречи на „истинността на библейския текст“^[24]. Концепцията на този юдео-християнски конструкт обаче намира своето историческо опровержение както в археологическите данни изложени по-горе, така и в легендите на далеч по-древните култури от Месопотамия.

Шумерския мит  e възможно да е записан дори още през XXXI в.пр. н.е, през периода обозначен като Uruk IV, когато е създаден първообразът на на династичната хронология, наречена Шумерски царски списък^[25]. Този паметник пръв споменава потопа и бащата на праведника Зиусудра: „В Шурупак цар бе Убар-Туту…Потопът заля всичко“^[26]. Съгласно този разказ от наводнението се спасил само той със семейството си. Владетелят натоварил на тръстиков, обмазан с асфалт кораб него заедно с домашни животни и така избегнал гибелта. След оттеглянето на водите принесъл благодарствена жертва на боговете и бил награден за своята преданост с божествен статус и обител на острова на блажените- страната Дилмун^[27]. Шумерският вариант с името на героя като Зиусудра е запазен до твърде късни времена и е служил за източник в историята Babyloniaka (Βαβυλωνιακά) на вавилонския жрец Берос (III в. пр. н.е.)^[28]: „След Отиартес (Ардатес) неговият син Ксисутрос царувал осемнадесет сара. По негово време се случил великият потоп“^[29].

 

Клинописна табличка от Ниневия (Куюнджик) с разказа за потопа от епоса за Гилгамеш, VII в. пр. н.е.

Британски Музей, инв. № K.3375

При наследниците на шумерите – вавилонците и асирийците използващи акадски език този герой е наричан Утнапищи(м). Именно с тях имат възможност да контактуват и да заимстват разказа древните евреи. Повествованието на Утнапищи е запазено в Епоса за Гилгамеш (шум. Билгамеш), XI табличка. Най-ранните фрагментарини копия от първообраза на тази история датират от периода Ur III (прибл. 2112-2004 г. пр. н.е.)^[30]. като приликите между него и библейския сюжет са наистина поразителни - те издават несъмнено заимстване^[31]. Крайният извод от множеството съвпадащи детайли е обобщен категорично от библеиста Ръсел Гмиркин: „Историята за потопа в Битие 6-8 изглежда произлиза от древен текст за потопа, близко свързан с този, открит в табличка 11 на Епоса за Гигамеш“^[32]. Вавилонската традиция разработва свой собствен епос за потопа, в който спасилият човешкия род културен герой е наречен Атра-Хасис. Най-ранното му копие датира от царуването на Ами-цадука (прибл. 1647-1626 г. пр. н.е.)^[33], правнук на знаменития Хамурапи (ок. 1792-1750 г. пр. н.е.), но вероятно самото произведение датира от по-ранно време, може би XVIII в. пр. н.е.

Съвпаденията между паралелните митологични традиции са наистина многобройни и не оставят място за съмнение. За асириолога Андрю Джордж литературната традиция на Двуречието дори „предоставя стряскащ образец за историята с потопа на Ной в Библията“^[34]. Както праведникът Ной е предупреден от Яхве за идещото бедствие: „Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола“^[35], така и праведникът Утнапищи от Шурупак е предупреден от благожелателния към човечеството бог на водите Еа (шум. Енки): „ Човече от Шурупак, сине на Убар-Туту, разруши дома си и построй кораб! Остави богатството, търси оцеляване! Зарежи богатството, живота спасявай!“^[36]. Тази сцена в почти същия вид присъства и в епоса за Атрахасис^[37], а у Берос единствено Еа е заменен с Кронос (Енлил)[38]. Както Ной взема в ковчега семейството си и двойки от всички животни^[39], същото правят и Утнапищи^[40] и Атрахасис^[41]. Както в Библията^[42], така и в Епоса за Гилгамеш^[43] или този за Атрахасис^[44] плавателният съд е грижливо обмазан с катран (смола). Използваната за нея дума e כֹּפֶר - „кофер“^[45] произлиза от акадската kupru^[46]. Тази езикова заемка свидетелства със значителна тежест в полза на това, че библейският автор да е имал достъп до текст от Месопотамия като първоизточник за своето повествование. В историята очевидно не става дума за дървесна, а за земна смола (битум като нефтена фракция), обичайна за богатото на петролни кладенци Двуречие.

 

Ковчегът на библейския герой засяда на планината Арарат^[47], съответно корабът на вавилонския му първообраз – на планината Нимуш (вариант: Нисир)^[48]. И двамата правят проверка дали водите са се оттеглили след седемдневен период^[49], като пускат гълъб: „А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега“^[50] (Ной); „На седмия ден, когато той настъпи, аз пуснах гълъб, оставих го да лети“^[51] (Утнапищи). И в двете истории участва гарван, макар в първообраза той да е птицата на успеха, останала да се храни с трупове вместо да се върне на кораба^[52], а в по-късния еврейски наратив да не е предвестник на спасението^[53]. Вероятно причина за редакцията е отразеното в Библията вярване, че мъртвите са нечисти^[54], поради което съприкосновението на птицата с тях да не е могло да се възприема като добър знак. Всички праведници: Атрахасис, Утнапищи и Ной след като стъпват отново на суша принасят благодарствена жертва^[55], като във всички случаи ароматът на жертвата доставя височайшо удоволствие на божествените ноздри: „ боговете подушиха уханието“^[56] (Атрахасис); „боговете помирисаха благоуханието, помирисаха боговете сладкото благоухание“^[57] (Утнапищи) в резултат на което праведникът получава благословията на Енлил[58]. В Библията съответно имаме жертвата на Ной  и как „Яхве помириса сладко благоухание“^[59]. В друг частично съхранен шумерски клинописен паметник богиня наставлява Зиусудра на правилата за жертвоприношение, както и на различни морални предписания^[60] също както и в традицията на Битие имаме последователност от жертвопринасяне и божествени наставления^[61]. У Берос наративът е съхранен в почти автентичен вид с повечето си подробности, като той ползва вероятно шумерски първоизточник, тъй като името на героя му е Ксисутрос (Зиусудра)^[62]. В неговата версия също както и в библейската, плавателният съд засяда в планините на Армения[63].

 

Връх Арарат (5165 м.), един от най-високите върхове в Кавказ днес се намира на територията на Турция.

Съгласно библейските и късновавилонските представи там засяда плавателният съд на спасения от потопа митичен праведник и спасител на човечеството.

Фотография: © Vladislav Jirousek (изглед откъм турската страна)

 

Различни версии на мита присъстват и в други литературни произведения от Месопотамия^[64], дори например в надпис на асирийския цар Синахериб, където той е изпратен от Ашур и е посочено основанието за него, доста по-разумно формулирано от библейското – неблагочестивост на човешкия род: „Потопът върху земята, където има нехайство [към боговете] и ожесточение [на сърцата]… опустошително наводнение да се разбушува върху всичките четири краища [на света]“^[65].

Като обобщение на всички изброени прилики, хебраистът Умберто Касуто с право формулира категорично, че „основният наратив и в двете традиции е идентичен“^[66].

Като заключение на изброените доводи с пълно право можем да приемем, че библейската история за потопа е просто заимстване, стигащо при определени детайли дори до буквално преписване, от богатата и древна легендарна традиция от поречието на Тигър и Ефрат. Нейният наратив прехвърля мост между този величествен епос и европейската култура, за да го превърне в част от достоянието на съвременната цивилизация. С планетарните процеси и геологическата история на Земята той обаче няма и не би могъл да има нищо общо. Това е само споменът за едно макар и катастрофално, но чисто локално явление - запечатан неизличимо в паметта на засегнатите от него съвременници[67] и пренесено през хилядолетията върху крилете на писменото слово и човешката фантазия.

 

БЕЛЕЖКИ И ПРЕПРАТКИ

[1] Битие 6:1-8:22.

[2] Битие 7:10.

[3] Битие 7:19.

[4] Битие 7:24; 8:3.

[5] Битие 6:13; вж. също пак там 7:21-23.

[6] Битие 6:1-7:5.

[7] Битие 8:4.

[8] Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 550, col. 1; Wigram, The Englishman's Hebrew and Chaldee Concordance of the Old Testament I, 1866, р. 660, col. 1-2; Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 61, col. 1, no. 3999; Botterweck et al., Theological Dictionary of the Old Testament VIII, 1997, pp. 60-65.

[9] Битие 6:12.

[10] Битие 6:7; вж. и 6:6 пак там.

[11] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 175, бележка под линия.

[12] пак там, стр. 211.

[13] Van Seters, Pentateuch, 1998, p. 14; Whybray, Genesis, 2010, p. 55; Davies, Introduction to the Pentateuch, 2001, p. 37.

[14] Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 285.

[15] Сър Чарлз Леонард Уули (1880-1960) е английски археолог, един от основоположниците на модерната, пост-авантюристична археология и нейните консервационни и аналитични методи. Известен с разкопките на Ахетатон, Египет, Кархемъш, Северна Сирия и най-вече в Ур, Ирак.

[16] Woolley, Ur of the Chaldees, 1950, pp. 29-32; Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 284-286; Фрэзер, Фольклор в Ветхом завете, 1989, стр.

[17] Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 284.

[18] Woolley, Ur of the Chaldees, 1950, p. 31.

[19] Halloran, Sumerian Lexicon, 1997, pp. 118; 148;  вж. корена ur (потопявам, наводнявам) – р. 7; оттам uru (наводнение) – р. 20; Foxvog, Elementary Sumerian Glossar, 2016, p. 2.

[20] Civil et al., The Chicago Assyrian Dictionary (CAD) I, 1964, pp. 77-81; Black et al., Concise Dictonary of Akkadian, 2000, p. 3; Delitzsch, Assyrisches Handwörterbuch, 1896, p. 4, col. 1-2; вж. Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 5.

[21] Шумеро-Акадска хроника на единната монархия – версия от манускрипт Wendell Blunt 444 (AN1923.444; октагонална призма от периода Исин-Ларса) 1:38-39. Паметникът е съставен по времето на царя на Акад Нарам-Син (ок. 2237-2200 или 2254-2218 г. пр. н.е. – къса хронология) и редактиран при Уту-хе(н)гал (ок. 2119-2112 г пр. н.е. – средна хронология), единствения владетел от V династия на Урук. Съществуват многобройни копия; вж. Glassner, Mesopotamian Chronicles, 2004, p. 121; вж. и Jacobsen, The Sumerian King List, 1973, рр. 77.

[22] Keller, The Bible as history, 1956, рр. 45-51.

[23] Hill, The Noachian Flood, 2002, рр. 170-183.

[24] Moberly, The theology of the book of Genesis, 2009, р. 30; вж и. Benyamini, A Critical Theology of Genesis, 2016, рp. 48-49; 54.

[25] Rowton, The Date of the Sumerian King List, 1960, pp. 158-160.

[26] Шумеро-Акадска хроника на единната монархия (Шумерски царски списък) – версия от манускрипт Wendell Blunt 444 (Музей Ашмолеан, инв. № AN1923.444) 1:31-32; 38-40 у Glassner, Mesopotamian Chronicles, 2004, pp. 120-121; вж. и Jacobsen, The Sumerian King List, 1973, рр. 74-77.

[27] Историята за потопа: Electronic Text Corpus of Sumerian Literature 1.7.4: А.1-17; В.1-18; С.1-28; D.1-17; E.1-12; вж. Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 43-44; и Gmirkin, Berossus and Genesis, 2006, рр. 101-102; Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, рp. 5-6. Шумерският вариант със Зиусудра е запазен до твърде късни времена и е служил като източник за историята на Берос.

[28] Babyloniaka – Βαβυλωνιακά: история от вавилонския жрец Берос (III в. пр. н.е.), завършена възможно ок. 287 г. пр. н.е. и запазена в преразказ на Александър Полихистор у християнските автори Евсевий (263-339) и Георги Синкел (VIII в., починал след 810 г.). Ранните християнски автори са единодушни, че Берос черпи материала за своето произведение от древни произведения запазени в библиотеките на Вавилон: Тертулиан, Апология, 19:5-6: „архивите на езичниците“; Мовсес Хоренаци, История на Армения 1:1: „трудове, запазени в царските и храмови архиви“; Георги Синкел, Хроника, 14: „официални записи“.

[29] кн. II в Евсевий, Хроника 5; Георги Синкел, Хроника 39; вж. и Cory, Ancient Fragments, 1832, р. 26; вж. и Kraeling, The Earliest Hebrew Flood Story, 1947, pp. 281; 283; 287.

[30] Electronic Text Corpus of Sumerian Literature 1.8.1.3, segments D 10-11; F 23-37; 116-130 (фрагменти от Нипур (шум. Нибру) и Ме-Туран (дн. Тел Хадад и Тел ас-Син)).

[31] Обобщения на тези паралели във: Фрейзър, Фолклорът в Стария завет, 1989, стр. 64-84; Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 253-255; 284-287; Gmirkin, Berossus and Genesis, 2006, рр. 105; 110-113; Westermann, Genesis, 2004, p. 51-52; Westermann, Genesis 1-11, 1987, рp. 48-55; 399-401; 418-420; Speiser, Genesis, 1964, рp. 52; 55-56; Keller, The Bible as history, 1956, рр. 52-59; Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, pр. 6-11; 17.

[32] Gmirkin, Berossus and Genesis, 2006, р. 89; вж. и Van Seters, Pentateuch, 1998, рp. 24-25; Botterweck et al., Theological Dictionary of the Old Testament VIII, 1997, p. 62; Kraeling, The Earliest Hebrew Flood Story, 1947, pp. 281; 286; 287; Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, pр. 178-179.

[33] Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 93; вж. и Botterweck et al., Theological Dictionary of the Old Testament VIII, 1997, p. 62.

[34] George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. хх.

[35] Битие 6:13-17, за конкретния цитат 6:14.

[36] Епос за Гилгамеш 11:23-26, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 89; 91.

[37] Епос за Атрахасис 1:364-373; 3, I: 11-35; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 93.

[38] Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, p. 178.

[39] Битие 6:18-20; 7:1-3.

[40] Епос за Гилгамеш 11:27; 81-86, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, рр.89; 91; вж. Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, рp. 8; 13.

[41] Епос за Атрахасис 3, II: 29-38; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, рр. 69; 89.

[42] Битие 6:14: „ „измажи го отвътре и отвън със смола“.

[43] Епос за Гилгамеш 11:66-67, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 90; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, р. 93. Утнапищи изразходва за целта шест сара (мярка за площ = на ок. 32 кв. м) асфалт и три сара катран.

[44] Епос за Атрахасис 3, I: 33; II:13; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 89.

[45] Biblia Hebraica Stuttgartensia, 1997, s. 9; Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 498, col. 2; Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 57, col. 1, no. 3724; Wigram, Englishman's Hebrew and Chaldee Concordance of the Old Testament I, 1866, р. 615, col. 1.

[46] Civil et al., The Chicago Assyrian Dictionary (CAD) VIII, 1971, pp. 553-555; Black et al., Concise Dictonary of Akkadian, 2000, p. 168; Delitzsch, Assyrisches Handwörterbuch, 1896, p. 348, col. 1; Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 498, col. 2; вж. Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 17; 61-62.

[47] „на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини“ (Битие 8:4).

[48] „корабът заседна на планината Нимуш“ (Епос за Гилгамеш 11:142, целият пасаж - 11:142-146, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 93). У Керам, Богове, гробници, учени, 1978, стр. 253 и Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 94- „Нисир“; Kraeling, The Earliest Hebrew Flood Story, 1947, pp. 287; Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, р. 179.

[49] В Епоса за Атрахасис (3, IV:24-25) също „седем дни продължиха потопът, бурята, наводнението“; вж. и Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 97; Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, р. 11.

[50] Битие 8:10.

[51] Епос за Гилгамеш 11:147-148, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 93.

[52] Епос за Гилгамеш 11:154-156; George, 2000, р. 94; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, р. 95; Good, Genesis 1-11, 2011, р. 79; Kraeling, The Earliest Hebrew Flood Story, 1947, pp. 286.

[53] Битие 8:7: „и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята.“. Дори и тук не е изрично споменато гарванът да се завръща; вж. Westermann, Genesis 1-11, 1987, рp. 443-447.

[54] Левит 21:11; Числа 9:6-10; 19:11; 16.

[55] Епос за Гилгамеш 11:152-168 (с умилостивяването на Енлил и благословията му – до 208); George, The Epic of Gilgamesh, 2000, рр. 93-95); Битие 8:20-22.

[56] Епос за Атрахасис 3, V: 34; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 99.

[57] Епос за Гилгамеш 11:161-162, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, р. 94; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, р. 95.

[58] Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, p. 179.

[59] Битие 8:21; вж. паралела и в Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 118.

[60] Клинописна табличка от Нипур: Nippur 4611; вж. Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 12.

[61] Битие 8:20-22; 9:1-17.

[62] Берос у Георги Синкел, Хроника, 30-31; 40; вж. и Die Fragmente der Griechischen Historiker 60 F3b; 680 F4b; Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, pр. 14-16.

[63] Kraeling, Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions, 1947, pр. 178-179; 181.

[64] Поема за бога на чумата Ерра 4:50; Епос за Атрахасис 136-137; вж. Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 104-106.

[65] Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period (RINAP) 3.2.161:7-8; Grayson & Novotny, The Royal Inscriptions of Sennacherib 2, 2014, p. 227.

[66] Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 16.

[67] Botterweck et al., Theological Dictionary of the Old Testament VIII, 1997, p. 61,

БИБЛИОГРАФИЯ

- Benyamini, Itzhak - A Critical Theology of Genesis: The Non-Absolute God, New York, Palgrave MacMillan, 2016.

- Biblia Hebraica Stuttgartensia [5 editio, ediderunt K. Elliger, W. Rudolph], Stuttgart, Deutsche Bibelgesellschaft, 1997

- Black, Jeremy; George, Andrew; Postgate, Nicholas (eds.) – A Concise Dictonary of Akkadian (2-nd ed.), Wiesbaden, Harrassowitz Verlag, 2000 [SANTAG: Arbeiten und Untersuchungen zur Keilschriftkunde 5]

- Botterweck, G. Johannes; Fabry, Heinz-Josef; Ringgren, Helmer; Willis, John T.; Bromiley, Geoffrey W.; Green David E. (eds.) - Theological Dictionary of the Old Testament, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., Volume VIII, 1977.

- Brown, Francis; Driver, Samuel Rolles; Briggs, Charles Augustus - A Hebrew and English lexicon of the Old Testament : with an appendix containing the biblical Aramaic, Oxford - London, Clarendon Press – Oxford University Press, 1939 [first imprint 1906]

- Cassuto, Umberto – A commentary of the book of Genesis: Part I: From Adam to Noah (Genesis I - VI, 8); Part II: From Noah to Abraham (Genesis VI, 9 – XI, 32), Skokie (IL), Varda Books, 2005

- Chavalas, Mark W.; Younger (Jr), K. Lawson (eds.) - Mesopotamia and the Bible,  London-New York, T&T Clark International, 2003 [Journal for the Study of the Old Testament Supplement Series 341]

- Civil, Miguel; Gelb, Ignace J.; Oppenheim, Leo; Reiner, Erica; Landsberger, Benno; Brinkman, John A. (eds.) – The Assyrian Dictionary of the University of Chicago, Chicago (IL)- Glukstadt, The Oriental Institute of the University of Chicago – J.J. Augustin, Volume I, 1964; Volume VIII,  1971

- Cory, Isaac Preston - Ancient Fragments of the Phoenician, ChaldÆan, Egyptian, Tyrian, Carthaginian, Indian, Persian, and Other Writers With an Introductory Dissertation and an Inquiry Into the Philosophy and Trinity of the Ancients, London, William Pickering, 1832.

- Davies, Graham I. - Introduction to the Pentateuch [in: Barton, John & Muddiman, John (eds.) - The Oxford Bible Commentary, Oxford - New York, Oxford University Press, 2001, pp. 53-92]

- Delitzsch, Friedrich - Assyrisches Handwörterbuch, Leipzig, Hinrich‘sche Buchhandlung, 1896

- Evans, Craig A.; Lohr, Joel N.; Petersen, David L. (eds.) - The Book of Genesis: Composition, Reception, and Interpretation, Leiden-Boston, Brill, 2012

- Foxvog, Daniel A. - Elementary Sumerian Glossary, Guerneville (CA), 2016: https://cdli.ucla.edu/pubs/cdlp/cdlp0003_20160104.pdf

- George, Andrew – The Babylonian Gilgamesh Epic: Introduction, critical edition and cuneiform texts. Volume I-II, Oxford – New York, Oxford University Press, 2003

- George, Andrew - The Epic of Gilgamesh: The Babylonian Epic Poem and Other Texts in Akkadian and Sumerian, London-New York, Penguin Books, 2000

- Glassner, Jean-Jacques - Mesopotamian Chronicles, Atlanta (GA), Society of Biblical Literature, 2004 [Writings from the Ancient World 19]

- Gmirkin, Russell - Berossus and Genesis, Manetho and Exodus: Hellenistic Histories and the Date of the Pentateuch, London-New York, T&T Clark, 2006 [The Library of Hebrew Bible/Old Testament Studies 433/ Copenhagen International Series 15]

- Grayson, Albert Kirk; Novotny, Jamie - The Royal Inscriptions of Sennacherib, King of Assyria (704–681 BC), Part 1-2, Winona Lake (IN), Eisenbrauns, 2014 [The Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period, Volume 3.2 (RINAP 3. 2)]

- Gunkel, Hermann - Genesis, übersetzt und erklärt, Göttingen, Vanderhoeck & Ruprecht, 1922

- Halloran, John A. - Sumerian Lexicon. Version 3.0, 1997, https://www.sumerian.org/sumerlex.htm

- Hill, Carol A. - The Noachian Flood: Universal or Local? [Perspectives on Science and Christian Faith, Volume 54, Number 3, September 2002; pp. 170-183]

- Jacobsen, Thorkild – The Sumerian King List, Chicago (IL), The University of Chicago Press, 1973 [4-th ed.]

- Keller, Verner – The Bible as history. The archaeology confirms the Book of Books, London, Hodder & Stoughton, 1956

- King, Leonard William - Legends of Babylon and Egypt in relation to Hebrew tradition, London, Humphrey Milford – Oxford University Press, 1918

- Kraeling, Emil G. - The Earliest Hebrew Flood Story [in: Journal of Biblical Literature, Vol. 66, No. 3 (Sep., 1947), pp. 279-293]

- Kraeling, Emil G. - Xisouthros, Deucalion and the Flood Traditions [in: Journal of the American Oriental Society, Vol. 67, No. 3 (Jul. - Sep., 1947), pp. 177-183]

- Kramer, Samuel Noah – The history begins at Sumer. Thirty-Nine Firsts in recorded history [3-rd revis. ed.], Philadelphia (PA), University of Pennsylvania Press, 1981

-  Lambert, Wilfred G.; Millard, Alan R. - Atra-Ḫasīs: The Babylonian Story of the Flood, Oxford, Oxford University Press, 1969

- Matthews, Victor H; Benjamin, Don C. - Old Testament Parallels: Laws and Stories from the Ancient Near East, New York-Mahwah (NJ), Paulist Press, 2016 [4-th edition, fully revised and expanded]

- McKinsey, Claud Dennis - The Encyclopedia of Biblical Errancy, New York, Prometheus Books, 1995

- Moberly, R.W.L. – The theology of the book of Genesis, Cambridge – New York, Cambridge University Press, 2009

- Pritchard, James B. - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament [3rd revised edition with supplement], Princeton (NJ), Princeton University Press, 1969

- Rowton, Michael B. - The Date of the Sumerian King List  [in: Journal of Near Eastern Studies, 1960, 19(2), pp. 156–162]

- Strong, James - The exhaustive concordance of the Bible: showing every word of the text of the common English version of the canonical books, and every occurrence of each word in regular order; together with A comparative concordance of the authorized and revised versions, including the American variations; also brief dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original, with references to English words, New York, Eaton & Mains / Cincinnati, Jennings & Graham, 1890

- Van Seters, John - Pentateuch [in: McKenzie, Steven L. & Graham, M. Patrick (eds.) - The Hebrew Bible today: an introduction to critical issues, Louisville (Kentucky), Westminster John Knox Press, 1998, pp. 3-52]

- Westermann, Claus – Genesis, London-New York, T&T Clark, 2004

- Westermann, Claus – Genesis 1-11: a commentary, Minneapolis, Augsburg Publishing House, 1987

- Whybray, Roger Norman - Genesis [in: Barton, John & Muddiman, John (eds.) - The Pentateuch, Oxford - New York, Oxford University Press, 2010 (Oxford Bible Commentary Series), pp. 53-92]

- Wigram, George V. - The Englishman's Hebrew and Chaldee Concordance of the Old Testament: : Being an Attempt at a Verbal Connection Between the Original and the English Translation : with Indexes, a List of the Proper Names, and Their Occurrences. Volume I-II, London, Walton & Maberly, 1866

- Woolley, C. Leonard - Ur of the Chaldees: a record of seven years of excavation (2-nd edition), London, Ernest Benn Ltd., 1950

- Афанасьева, Вероника К. ; Дьяконов, Игорь М. - Когда Ану сотворил небо: Литература древней Месопотамии, Москва, Алетейа, 2000

- Афанасьева, Вероника К. ; Дьяконов, Игорь М. – Я открою тебе сокровенное слово: Литература Вавилонии и Ассирии, Москва, Художественная Литература, 1981

- Велчев, Валентин – Великият Дизайнер. Задочен спор със  Стивън Хокинг, София, УИ Св. Климент Охридски, 2018

- Керам, Курт В. - Богове, гробници, учени. Роман за археологията, София, Български художник, 1978

- Фрейзър, Джеймс Джордж – Фолклорът в Стария завет, София, Издателство на Отечествения фронт, 1989

- Шифман, Илья Ш. – Ветхий Завет и его мир. Ветхий Завет как памятник литературы у общественной мысли древней Передней Азии, Москва, Политиздат, 1987

- Шифман, Илья Ш. (пер. и комм.) - Учение. Пятикнижие Моисеево, Москва, Республика, 1993 [серия От Бытия до Откровения]

 

Електронни ресурси

- Bible Gateway: https://www.biblegateway.com/

- Bible Hub: https://biblehub.com/

- CDLI: Cuneiform Digital Library Initiative: https://cdli.ucla.edu/    

- The Electronic Text Corpus of Sumerian Literature (Oxford University): http://etcsl.orinst.ox.ac.uk/

- ORACC: Open Richly Annotated Cuneiform Corpus: http://oracc.museum.upenn.edu/

- Sacred Texts: https://www.sacred-texts.com/

- Библия БГ: https://biblia.bg/