Вредно или полезно е общуването с невидим приятел? По този въпрос дори и днес се водят ожесточени дебати, също както и по отношение на мирогледните, естественонаучните и социално-историческите аспекти на религиозната вяра. Някак си обаче докато по останалите изброени теми критиката на свободомислещите е далеч по-системна, интензивна и аргументирана, то относно интимното общуване на вярващите със свръхестествените същества, които те си представят обикновено така и не се прави анализ в детайли. Обичайно коментарите се изчерпват с това, че невидимият приятел в действителност не съществува и оттам цялото общуване по подразбиране преминава в сферата на параноидната психопатология.
От друга страна през предишните век и половина психологията, психотерапията и психиатрията полагат наистина неимоверни усилия да се отърват от контрола на богословието. За тях това е неизбежна стъпка, за да застанат на необходимата емпирична основа и да се превърнат в истински науки. Едно от големите препятствия по този път е именно доктрината за свръхестествената намеса на нематериални същества в живота на хората, за тяхната греховност и вина по подразбиране и за психичните заболявания като резултат на обладаване от демонични сили.
През последните десетилетия обаче се наблюдава по-скоро обратна тенденция. Подвеждани от привидната практичност на идеята и недотам ориентирани в религиознанието, лекуващите човешката психика започват да разглеждат църквата като някакъв вид съюзник и по доста наивен начин се захващат да превъзнасят различни въображеми ползи, които молитвената медитация уж носела за здравето на вярващите.
Започва да набира инерция една къде косвена, къде съвсем директна пропаганда на тези практики, оправдавана с „успокояващ ефект“; „усещане за сигурност“; „повишено самочувствие и увереност в бъдещето“; „умиротвореност и добронамереност към околните“ и всякакви други сладникави разсъждения за привидно благотворни резултати от такива ритуали. Оттам уж религиозните хора трябвало да са по-стабилни, адаптивни и уравновесени. Нека оставим настрана факта, че в реалния живот наблюдаваме картина съвсем различна от тези наивни прогнози. Какви са ефектите от внушението и самовнушението няма нужда да се коментира надълго и нашироко, те са общоизвестни. Всички сме имали случай да ги наблюдаваме, както и е повече от ясно, че те почиват върху изконни и дълбоки човешки емоции и социални инстинкти. Реално тези възможности и ефекти нямат никаква връзка с религиозния мироглед и могат да бъдат постигнати абсолютно същите резултати в рамките на една напълно обективна връзка на доверие между субекта и неговите близки (семейство, роднини, приятели, колеги, експерти). Важният въпрос обаче е съвсем различен: какво се внушава и какво си самовнушава субектът.
Огромното болшинство вярващи са с незначителни познания относно собствената си религия и ангажирани изцяло със съвсем земни и практични въпроси около собственото си благополучие. Вярата им се ограничава с идеята, че преобладаващото около тях изповедание е „традиционно наше значи е истинско“ и те задължително трябва да се самоопределят като негови последователи, понеже принадлежат към съответните народ или нация. В нашия случай накратко това е клишето „щом си българин значи трябва да си православен“.
Молитвите на това мнозинство са най-банални и прагматични: „Да оздравея от…“ (най-често); „Да си взема изпита по…“ с възможно продължение „да се разболее учителката по…“; „Да си запазя работата“; „Да ме направят началник“; „Да умре в мъки онази Марийка, дето ми отне Георги“; „Иван дето се разведе с мен да го тръшне чумата“; „Да стане оная сделка дето я мъча цяла година“ и други подобни. Няма спор, че извършването на такъв ритуал с вяра, че ще помогне наистина носи известно, макар и безкрайно неоснователно вътрешно облегчение, както и някаква увереност за благоприятно развитие на нещата у индивида. Съвсем друг е въпросът, че както облекчението, така и увереността са напълно илюзорни. Още по-важно е, че това въобще не са молитвите и целите, които одобрява за последователите си православната църква.
При едно по-внимателно вглеждане в наставленията и препоръките на самото православие относно молитвите обаче откриваме, че всички изброени умилително-наивни теми и желания се разглеждат като търпим, но далеч не похвален компромис. Всъщност въпреки хилядолетното си развитие християнството е съхранило в себе си присъщите черти на една радикална секта. Духовенството и църквата като цяло насърчават и съветват, дори изискват православните вярващи да се молят по съвсем различен начин и за съвсем други неща. Най-вече да смятат всички насъщни ежедневни нужди и желания за незначителни и вредни за разбирането на единствената правилна цел. А тя е „спасението на душата“ и постигането на „вечен блажен живот в рая“ каквото и да значи това. Иначе безкрайно разточителните в своето словослагателство богослови някак си така и не са в състояние да опишат конкретно и ясно какви са райските радости освен безкрайно квазиеротично тръпнене от божественото присъствие и хорово пеене в чест на божеството. Доколко такова еднообразие би могло да доскучее за цялата вечност остава отворен въпрос.
Факт е обаче, че за да получи тази божия милост, православният християнин следва да се отрече от всички свои естествени и човешки мечти, желания, копнежи, амбиции и дори малки слабости. Той трябва да смята всичко това за вредни и опасни изкушения, които му пречат да получи най-важното или най-малкото за обикновена загуба на време. Цената на рая се оказва загубата на човешки облик. Накрая традиционното ни православие ако не е просто традиционно между другото се оказва просто опасна секта. В сравнение с която сочените с пръст от него като „сектанти“ разни протестантски групички са безобидни розови пухчовци. Пък "ролята за съхранение на българщината" е малък келепир, странична полза покрай огромната вреда. И май българският народ не е оцелял защото е бил много религиозен, а защото е бил не чак толкова религиозен.
Според вярванията на православните християни демоните (бесове) са съвсем реално съществуващи
Какво е отражението на такива убеждения върху психиката на този, който ги приеме насериозно
Как и за какво да се молят православните християни православната църква изисква и определя в специално съставени фиксирани молитвени текстове. Те са събрани в т. нар Молитвеник: книга, която се одобрява и издава от самата църква. Именно тя е крайно интересна за изследване както от културно-познавателна, така и от психологическа гледна точка. А непредубеденото запознаване с текстовете на тези молитви води до изненадващи и крайно интересни разкрития. Оказа се, че който православен християнин се моли искрено и убедено по този начин, не би трябвало да му мърда психиатричната диагноза – независимо дали тя води или не до други външни прояви. Защото по изискване (кой колкото му е вярата) изложеното по-долу съдържание трябва да се чете всеки ден, в нужното уединение и със съответната медитативна нагласа. Няма значение, че подобни упражнения биха могли да отнемат от половин час до час и половина или повече всеки ден (според желанието на вярващия). Ежедневното повтаряне фиксира ефектите на внушението и води до устойчиви условнорефлекторни психоемоционални комплекси. Те постепенно превръщат вярващия в най-добрия случай в зомбиран фанатик със странни реакции, а в по-лошите могат да доведат не само до пълно отчуждаване от заобикалящата индивида реалност и до параноидни състояния.
Но защо православните молитви да са лоши и да водят до подобни негативни ефекти и личностни изкривявания? Ами затова:
В ежедневния набор от мантри (т. нар. утринни и вечерни молитви, преди, след храна и прочие) православният християнин:
- 109 пъти се определя като роб на божествения си господар;
- 103 пъти установява, че е грешен и виновен пред бога;
- 83 пъти си напомня сам, че трябва да се бои, понеже е достоен за ада и всяко друго наказание;
- 34 пъти уверява себе си, че собствените му сили и разум не стават за нищо;
- 31 пъти си казва, че всички наслади на живота са греховни;
- 13 пъти обявява пълно подчинение на църквата и нейните духовници;
- 4 пъти твърди, че предвкусването и очакването на смъртта са насъщна необходимост;
Всеки може да си направи сам проверка при желание, във времената на интернет православните молитвеници в различни редакции са лесно достъпни за всекиго. Цифрите ще варират според ползвания източник, но основните положения и съотношението ще са тези. Не е нужно човек да бъде професионалист, за да осъзнае дълбочината на цялата садо-мазо-параноична психопатия. Просто фактите са съвсем красноречиви. красноречиви. И съвсем не е зле да се знае всичко това от широката общественост. Най-малкото заради досадния постоянен натиск за въвеждане на задължително вероучение в училищата. Понеже на децата ще се подават поетапно заедно с останалите залъгалки и тези молитви. На тях ще ги учат и такива книжки ще им дават. Внимателно но последователно.
За илюстрация нека прочетем и малко автентчини формулировки. Пък дори и да се посмеем с горчив смях, да не забравяме, че те заслужават и гняв. Понеже нормалните хора си нямат и представа колко народ у нас живее, работи, гледа си децата (ако стигне дотам да ги има) в такова състояние.
Сутрин:
- "Боже, очисти ме грешния, понеже никога не извърших добро пред Тебе" (Молитва No 2 от Макарий Велики)
- "Свети Ангеле, който покровителстваш нещастната ми душа и окаяния ми живот, не изоставяй мене грешния, нито отстъпвай от мене, заради невъздържанието ми" (Молитва No 10 към персоналния ангел-пазител)
- "Пресвета Владичице моя Богородице... изгони от мене, твоя смирен и окаян раб ...[поменик от недостатъци] ...от окаяното ми сърце и от помрачения ми ум. Угаси пламъка на страстите ми, понеже съм беден и окаян" (Молитва No 11 към Богородица)
Вечер:
- "Помилуй нас, Господи, помилуй нас! Защото, като не намираме никакво оправдание, ние грешните като на Владика Ти принасяме тая молитва: помилуй нас!" (Уводни тропари)
- "...не ме оставяй на прищевките на сатаната, понеже в мене е семето на тлението... мене, недостойния Твой раб" (Молитва No 2 от свети Антиох)
- " [Поменик от грехове]....умът ми се поддаде на лукави световни мисли... помислих нещо развратно...безумно се смях...видях чуждата хубост, сърцето ми се нарани от нея... Творче мой и Владико, помилвай мене, Твоя малодушен и недостоен раб. Разреши, освободи и прости ми като благ и Човеколюбец, та с мир да легна, заспя и почина аз, блудният, грешен и окаян" (Молитва No 3 към Светия Дух)
- "Господи..., като се леня да Ти угодя и нищо добро не извърших...Бъди милостив към мене грешния и лишения от всяко добро дело, дигни падналата ми душа, осквернена от безмерни съгрешения. Премахни от мене всяка лукава мисъл на тоя земен живот... чуй Твоя грешен и беден откъм добра воля и съвест раб" (Молитва No 4 от Макарий Велики)
- "Дай облекчение на душата и тялото и ни запази от всяко мечтание и греховни наслади, възпри устрема на страстите, угаси пламъците на телесната възбуда" (Молитва No 6 - забележка: какъв би бил евентуалният семеен секс след това не е много лесно за представяне – по тази тема църквата наистина сякаш си поставя за цел да създаде у последователите си наистина неописуеми комплекси)
- "...аз като човек съгреших, а Ти като милосърден Бог ме помилвай, като виждаш немощта на душата ми...мене грешния, безсрамен и нечист (?!) Твой раб“ (Молитва No 7 от Йоан Златоуст)
- "Господи, Иисусе Христе....дай и на мене, нещастния и недостоен, да се обърна. Изтръгни ме от устата на погубващия змей, зинал да ме погълне и свлече жив в ада...мене окаяния.... изтръгни ме от окаяното ми положение и дай утеха на бедната ми душа" (Молитва No 8 към Исус Христос)
- "непрестанно съгрешавам и прогневявам Твоя Син и мой Бог, и макар много пъти да се кая, в лъжа пред Бога се оказвам и пак се кая и треперя: дали не ще ме погуби сега Господ? Ала подир миг отново извършвам същите грехове" (Молитва No 9 към Богородица от Петър Студит)
- "Владико Човеколюбче! Дали това легло не ще ми бъде гроб...? Ето, пред мен лежи гробът, пред мен е смъртта. Боя се, Господи, от Твоя Съд и от нескончаемите мъки, ала не преставам да върша зло, не преставам да прогневявам Тебе ..... зная, Господи, че съм недостоен за Твоето човеколюбие, а съм достоен за всяко осъждане и мъка." (Молитва No 10 от Йоан Дамаскин)
- "всички мои грехове, които съм извършил през всички дни на живота си, всеки час, и сега, и през изминалите дни и нощи:... дело или слово или помисъл: преяждане и прекомерно пиене, блудна нечистота и зла похот...многото мои други грехове, и душевни, и телесни, с които съм онеправдал моя ближен и съм прогневил Тебе, моя Бог и Творец, и съм навлякъл страшно осъждане на многогрешната си глава. Като съжалявам за всички тях, признавам, че съм виновен пред Тебе, моя Бог, и желая да се кая" (Ежедневна вечерна изповед на греховете)
За през всеки отделен ден от седмицата на горките православни редници се полагат допълнителни молитви:
- "аз с моята леност и лошия си навик огорчих твоята пречиста светлост и те прогоних от мене чрез различни срамни дела" (Понеделник, молитва към ангела-пазител)
- "Покажи ми Господи Твоите прободени на кръста ръце!... Покажи ми Господи Твоите приковани на кръста нозе! ...покажи ми Господи Твоето лице, увенчано с трънен венец и обляно в кръв....Спасителю мой, покажи ми Твоя лик, защото Ти ме плени с любов...покажи ми Господи Твоите прободени гърди...Господи Иисусе, аз се срамувам да Ти покажа ръцете, нозете, сърцето си, защото толкова малко съм Те обичал, толкова малко съм страдал за Тебе и толкова малко съм приличал на Тебе." (Понеделник, молитва към Исус Христос – забележка: ако не само професионално обученият психоаналитик, но и обикновеният лаик смята, че вижда тук емоционална сублимация на еротичен инстинкт, трансформиран в екстатично преклонение, това ни най-малко не е илюзия)
- "Не презирай мене, който се кая... моли се на Господа за мене недостойния, който паднах в много грехове и се измъчвам от бурните помисли на моя ум. Изпълнен съм със зли дела и няма край моят греховен навик, умът ми е прикован към земните неща. Що да правя, не зная, и при кого да отида, за да бъде спасена душата" (Вторник, молитва към Йоан Кръстител)
- "Спасителю...вземи от мене тежкия греховен товар и не се погнусявай, ..., да се вселиш в моето недостойно сърце, за да успокоиш моето плътско мъдруване." (Петък, молитва към Исус Христос)
-"окаяният аз, като се спънах от плътския си ум, обърнах се пак и отново станах роб на греха и на страстите, додето един по един погубих всички дарове на Твоята благодат....моя нечист живот....моите люти страсти .... моята душа, която е умъртвена от грехове... откъсни ме от суетните и душевредни земни блага" (Неделя, молитва към Исус Христос)
Преди изповед и причастие православният християнин оказва се, трябва да казва и следното:
- "не си спомняй нашите беззакония и не ни въздавай според многото прегрешения... Избави ни от невидимия враг и неговите примки, които той е разпрострял по всички пътища на живота, за да ни улови и ни направи свои служители и нещастни жертви. (Молитва към Исус)
- "Лошите навици ме оплитат като мрежи, и аз се радвам, че съм свързан. Потапям се до дъното на злото и това ме развеселява. Врагът ежедневно обновява въжата си, понеже вижда колко се радвам на разнообразието им. Това е достойно за ридание и плач, в това е и позорът и срамът - че съм вързан от желанията си. И още по-ужасно е това, че се връзвам с тези въжа, които ми налага врагът, и се умъртвявам с онези страсти, които го радват. " (Молитва на Ефрем Сирин)
- "Посети, едничка благословена, немощната ми душа и моли твоя Син и наш Бог да ми прости тежките грехове, които извърших." (Молитва към Богородица)
- "Ето пристъпям към Божественото Причастие! Създателю, да не ме изгориш с Причащението!
Защото Ти си огън, който изгаря недостойните. Но ме очисти от всяка сквернота!...Боготворящата Кръв като гледаш, ужаси се, човече! Защото е огън, който изгаря недостойните! " (Молитва преди причастие)
Стенопис от Чуриловския манастир край с. Гега, Петричко (средата на XIX век).
И така нататък и така нататък и така нататък....До пълното пречупване на индивидуалната психика и превръщането на грижата за въображаемото душеспасение в маниакална обсесия. Наистина би било голям пропуск ако поне мимоходом не споменем брилянтната Молитва на Димитър Кантакузин към Богородица. Тя е наистина квинтесенция на всички набелязани по-горе тенденции в православната молитвена култура и заслужава да бъде прочетена абсолютно цялата – от край до край.
Все пак за тези, които не желаят да отделят нужното време си струва да бъдат приведени няколко цитата и от нея:
- „Цял осквернен и нечист съм окаяният.
Цял смраден и в грехове съм, уви.
Изцяло отритнат заради беззаконието си.
Изцяло и винаги на греха служих до днес“.
- „По-блуден от блудния син съм.
По беззаконен от блудницата станах.
Повече и от митаря, и от разбойника“.
- „Кои злини не сътворих самоволно.
Кои грехове не сътворих самовластно.
Кои мерзости не извърших любострастно.
Кой срам не извърших любосластно“.
- „Едничък аз отпаднах от моя Бог.
Едничък аз от християните погубих благата.
Едничък аз предаден съм на дяволското щение.
Едничък аз адовите мъки наследвам.
Уви, за самоволната ми гибел.
Уви, каква смърт заслужена чакам.
Уви, за страшната разлъка с душата.
Уви, в безконечните мъки отивам.
Помисли, душо, какъв край те чака.
Помисли за неизбежната горест и разлъка.
Помисли за страха и болката отвъдна.
Помисли, потрепери и ужаси се.
Ангел немилостив чакам да дойде.
Ангела на моя злобен живот.
Ангела-мъчител безпощаден.
Ангел огнен, непомилващ.“
- „Смърт, впрочем, настава люта, и край.
Смърт и заедно с нея разлъка.
Смърт, пренасяща в отвъдния свят.
Смърт в тъмнината кат тат нощен.
Тъмен бях и в тъмата отивам адова.
Тъмна е честта ми като на дявола.
Тъмните ангели оттогава възлюбих.
Тъмната тъма избрах, защото тъмен изцяло бях.“
- „Преди смъртта наистина мъртъв съм аз.
Пред съда от съвестта си осъден съм аз.
Преди мъките мислено скърцам със зъби.
Преди края безкрайно се мъча.
Боя се от огъня, в който аз ще горя.
Боя се от жестокосърдечието, което ме очаква.
Боя се от червеите, които ще ме ядат.
Боя се от тъмнината, в която ще живея.
Мен да оплачат тартарът и бездната.
Мен да пожали тъмното дъно на ада.
Мен, искащият в тях да живея.
Мен възлюбилия тъмата, а не светлината.“
- „Бъдещата болка всеобща.
Бъдещото разделяне на душата от тялото.
Бъдещият страх от тъмните лица бесовски.
Бъдещите вечни мъки във ада.
Как ще изтърпя аз, окаяният.
Как ще понеса неизказаната болка.
Как ще погледна бесовските лица.
Как ще премина митарствата въздушни.
Които сега с ума си виждам,
Които заслужено ще получа,
Които сам за себе си приготвих,
Които ме смущават и устрашават.“
Всеки би могъл сам да си направи извода какво се случва с тези, които поради наивност и искрен копнеж по възвишеното се подлъгват да приложат към себе си тези молитвени инструкции. А те са много по-подробни и обстоятелствени от приведените тук. За запознаване от първа ръка горещо препоръчвам запознаване с някоя от споменатите общодостъпни версии на първоизточника. И наистина е добре да помним, че когато се сблъскаме с неадекватно поведение или мислене от православно-християнски фанатик, той не заслужава повече неприрязън, омраза или презрение от всяка друга нещастна жертва на интензивна психологическа обработка. Неговата личност е пречупена с негово дейно участие до степен да не е в състояние да разсъждава адекватно и рационално. Чрез чисто сектантски методи на внушение и самовнушение той е доведен до състояние на тежка обсесия от свръхценната идея да опази на всяка цена "безсмъртната си душа" от неминуемите в случай на съмнение или неподчинение "адски страдания" и да достигне на всяка цена въображаемото "райско блаженство". Такива жертви заслужават преди всичко съчувствие, но и ясното осъзнаване, че са програмирани упорито да разпространяват и защитават своите убеждения без каквато и да било склонност към рационален и обективен дебат.
Всякакви доводи и съвети не могат да му помогнат на такъв човек именно поради изложената ежедневна сугестивна и автосугестивна практика, в която той е потопен изцяло и е подложен на целия църковен арсенал за въздействие. Може да се каже, че в резултат на всичко това той живее поне частично в изцяло измислен свят, който само донякъде се припокрива с действителния. И в него той възприема себе си (дори с известно перверзно удоволствие) именно като нищожество, непълноценен грешник, който е неспособен на нищо добро без помощта на всемогъщия невидим приятел. Всяко съмнение се потушава чисто подсъзнателно в зародиш, а критичният анализ и познавателният импулс предизвикват чисто физиологично отвращение поради дълбоката убеденост, че са сигурен път към вечна погибел. Пред всеки неудобен факт неизменен отговор е когнитивният дисонанс. Освобождаването от това състояние е почти невъзможно – практически толкова трудно колкото от тежка наркотична зависимост.
Струва си и да помним каква е реалната цел на православната църква при всички нейни усилия да утвърди и разпространи влиянието си в обществения живот: от все още не задължително вероучение до почти задължително присъствие на всяко публично мероприятие, от фактическо финансово-административно срастване с държавните структури до категорично узаконен статут на висшите школи за пропагандни кадри като богословски факултети към държавните университети. Тази цел в крайна сметка е една: умножаване и възпроизводство на жертвите с подобни симптоми. А методологията на внушение и самовнушение, чрез която се постигат резултатите подчинени на целта е също една: индивидуалното и колективно практикуване на православни християнски молитви.
Изображение на демони изтезаващи интернет зависими (със скрита реклама на Apple).
