БИБЛИЯТА-КНИГА НА ДРАКОНИТЕ

 

Битката на шумерския бог Нинурта с митичната седмоглава змия.

Изображение върху мидена черупка (раннодинастичен период, XXVIII-XXVI в. пр. н.е.).

Това, че Библията като сбор от религиозните, традиции на древните евреи е копирала много от културите на съседните Месопотамия, Египет и Сирия-Палестина е известно отдавна. Добре проучени са заемките от вавилонските митове (XIX-IV в. пр. н.е.) и текстовете от Угарит (XX-XII в. пр. н.е.). Относително по-неизвестен, но твърде интересен е един от аспектите на това възприемане - вярата в страховити чудовища и морски змейове.

Тези плуващи из морето тайнствени дракони подсилват фантастичния елемент в Библията и подчертават това, че освен историческа, тя е несъмнено и митологична книга: „И Бог създаде големите морски чудовища“[1]. Използваната дума е добре познатата от други древни култури от региона: „танин“ (תַּנִּין)[2] мн. ч. „таниним“ (תַּנִּינִם), срещано на други места и като „тан“ (תַּן)[3], мн.ч. „таним“ (תַּנִּים֙) присъстваща в епоса от Угарит, Сирия (XVIII-XII в. пр. н.е.) като „тунан(у)“[4]. Смисълът на термина във всички първоизточници е еднозначен – „гигантско извиващо се морско влечуго подобно на змия; змей; дракон“. Тези често споменавани в сиро-палестинските митове дракони са любим противник за двубои на популярния бог-гръмовержец Баал (угар. Балу). От свързания с него цикъл разкази[5] при посредничеството на финикийците те преминават в гръцката митология – епизода за победата на Херакъл над многоглавата лернейска хидра[6] при втория от неговите дванадесет подвига. Представите за тях са свързани и с аналогичните мотиви от Древен Египет, където подобно водно чудовище – змеят Апопи (Апофис)[7], е сразяван от повелителя-слънце Ра преди всеки негов изгрев. Във вавилонския епос също имаме родените от водната бездна Тиамат девет чудовища на хаоса сразени впоследствие от Мардук: „драконите, техните зъби са заострени, техните челюсти не знаят пощада; тя напълни телата им с отрова вместо кръв; свирепите гигантски змейове, които тя облече в страховитост“[8]. Те са Башму (“Отровният змей”), Ушумгалу (“Великият дракон”), Мушмаху (“Надигащият се змей”), Мушушу (“Свирепият змей”), Лахму (“Покритият с козина”), Угалу (“Гигантският буреносен звяр”), Уридиму (“Полуделият (от ярост) лъв”), Гиртабулу (“Човекът скорпион"), Уму-дабруту (“Опустошителният ураган"), Кулулу (“Човекът-риба") и Кушарику (“Човекът-бик”)[9]. Мотивът за битката на бога с дракон е отразен и в митологията на хетите от Анатолия[10].

Битка на божеството гръмовержец с чудовище на хаоса в асировавилонската митология .

Релеф в един от малките храмове в Калах (Калху), дн. Нимруд в Северен Ирак (IX-VII в. пр. н.е.).

Любопитно макар и не изненадващо - всъщност в Библията има многобройни споменавания на различни обитаващи морските простори дракони, познати и от откритите в Угарит текстове. Според признанието на модерния теолог Джон Т. Уилис, те „съдържат стряскащи паралели“[11] със старозаветните повествования. Най-многобройни са тези за „танин“[12]: „съкруши ни в земята на змейовете“[13]; „хвалете Яхве всички дракони и бездни“[14]; „бърлога на дракони“[15]; „станах брат на драконите“[16]; „погълна ме като змей“[17] и др[18]. Тази проличаваща на множество места взаимообвързаност между тези две традиции води до обоснования извод, че „легендите на Ханаан показват убедително влиянието си навсякъде из еврейската Библия“[19].

В древноеврейската митология при процеса на монотеизация много от характеристиките на западносемитския Баал и свързаните с него митове са приписани на националния бог Яхве, включително епизодите на битки с морските чудовища. Това е отразено по ярък начин в библейската химнография: „Събуди се, събуди се, облечи се със сила, ръка на Яхве! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните поколения!... Не си ли ти, която… смъртно си пробола Танин?“[20]; „той ще убие дракона“[21]; „ще стъпчеш младия лъв и дракона“[22].

Особено интересни са директните паралели между тези епически текстове и митологичния цикъл от Угарит, разказващ за борбата на Баал (Балу) с могъщия му съперник, бога на морето Ям (угар. Ямму)[23] и победата на гръмовержеца: „Нима аз съм морето (Ям) или Танин, та си поставил стража над мен?“[24]; „Със силата си ти разпиля морето (Ям), съкруши главите на драконите във водата“[25]. Старозаветните пасажи тук съвпадат почти дословно с по-ранните клинописни текстове: „Победи Балу и разпиля Ямму, унищожи Съдията на Реката (Нахар)“[26]; “В пустинята ще бъдеш разпилян, о Ямму, чак до Ht, о Нахар“[27]; “Устреми се боздуганът от ръката на Балу, като орел от неговите пръсти. Порази темето на могъщия Ямму, между очите Съдията на Реката“[28].

Шумерско изображение на битка между божество и морски змей .

Друг приказен змей, който шества по страниците на Библията е Левиатан (לִוְיָתָן)[29]: „тези, които могат да събудят Левиатан“[30]; „Можеш ли да изтеглиш Левиатан с рибарска кука?“[31]. Това чудовище също като Танин живее в морето - „Там плават кораби; Там е и Левиатан“[32]. Той е подобен на водна змия и е многоглав: „В оня ден Яхве с тежкия, и великия, и могъщия си меч ще накаже Левиатан, бягащия (от него) змей.. Левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.“[33]; „ти смаза главите на Левиатан“[34]. Името му се извежда етимологически от корена lwy – „извивам се, лъкатуша, описвам кръгове (с тялото си)“. За изненада на специалистите след като започва проучването на текстовете от Рас Шамра (Угарит) в Сирия, от редовете на клинописните плочки изплува същият образ, носещ същото име. Това е драконът Лотан или Литан(у)[35], който бягайки е поразен от Анат[36]: „Наистина аз премахнах дракона, аз смазах извиващата се змия, седмоглавия тиранин“.

Следващо по ред библейско чудовище е Бехемот (בְּהֵמוֹת)[37]. То се храни с трева, живее както на земята, така и във водата, в блатата сред тръстиките и притежава невероятна сила[38]. Въз основа на този набор от характеристики често да е издигано предположението, че Бехемот е просто египетски хипопотам. Въпреки това обаче комбинирането му с Левиатан в два последователни пасажа и експресивните епитети дават достатъчно основания на преобладаващото мнозинство класически и модерни коментатори да считат, че тук става въпрос за „някакъв вид необикновено митично създание“[39]. Това определение намира подкрепа и в аналогичната ситуация при текстовете от Угарит, където Лотан често се споменава в двойка с чудовището Атик, „бикът/телето на Ел“, наричано още Арш(у), в превод „земен“[40]. Въпреки името си, той също като Бехемот се чувства у дома си и във водите: „в морето са Арш и драконът (Левиатан): нека Котар-ва-Хасис[41] ги прогони, нека Котар-ва-Хасис ги съсече“[42]. Паралели на този образ се намират и в митологията на Месопотамия: Небесният Бик, умъртвен от героите-приятели Гилгамеш и Енкиду[43], както и в Древен Египет: богът Сет, противник на слънчевото божество Хор приел образа на червен хипопотам[44].

Антихристът седнал върху Левиатан .

Изображение в средновековния манускрипт Liber Floridus, ок. 1120 г.

Последният библейски звяр е Рахаб (или Раав -רַהַב ; „бурният, необузданият, силният“ с реминисценция за нахлуващ воден поток, който помита всичко по пътя си)[45]: „развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав.Чрез духа си украсява небесата; ръката му пробожда бягащия змей“[46]; „събуди се, събуди се, облечи се със сила, ръка на Яхве! Събуди се както в древните дни, в отдавнашните поколения! Не си ли ти, която си съсякла Рахаб?“[47]; „ако Бог не оттегли не оттегли гнева си, ще паднат пред него помощниците на Рахаб“[48].

Цялото това изобилие от митични създания на страниците на Библията ни дава не малко основание покрай всички други интерпретации да я определим и като „Книга на драконите“. Нейните създатели са били всецяло потопени в образния свят на Близкия Изток и като всички свои съседи са били непоколебимо убедени, че вселената около тях е арена за непрестанни битки между боговете и чудовищата на хаоса.

Бехемот и Левиатан .

Илюстрация на английския художник и поет Уилям Блейк (1757-1827) към библейската Книга на Йов (1826).

БЕЛЕЖКИ

[1] Битие 1:21.

[2]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 125 col. 2, no 8577.

[3]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 125 col. 2, no 8565.

[4]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.3 III, 40-42; 1.6 VI, 50-52; 1.16 V, 31-32; 1.82:1; 1.83:8; 4.35:13; 4.103:42 (в лични имена). За произношението вж. Ugaritica V, no 137, recto I, 8.

[5]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1; 1.3; 1.5; 1.6; 1.10; 1.12 и др.; конкретно за битката с Тунан – 1.82.

[6]Pseudo-Apollodorus, Bibliotheca, II, 5, 2; Hesiod, Theogonia, 313-318; Hyginus, Fabulae, 151; Strabo, Geographia, VIII, 3, 19; Pausanius, Hellados Periegesis (Descriptio Graeciae), V, 5, 9. Старогръцкото име Хидра (Ὕδρα) означава именно „воден звяр, воден дракон“; вж. и Кун, Старогръцки легенди, 1969, стр. 153-154.

[7]Текстове от саркофазите 76; 80; 284; 414; 473; 644; 681; 689; 704; 742; 752; 888; 901; 957; 1033; 1053; 1069; 1089; 1094; 1099-1100; 1113; 1126; 1145; 1179; Книга на мъртвите 7; 15; 15АIII; 15A5; 15BI; 15ВIII; 17; 39; 99; 108; 127; 130; 134; 136B; 140; 144; 147; 149; 166; 181; Папирус Бремнер-Ринд (British Museum No 10188) 28:1-18.

[8] Енума Елиш 3:82-85 [вж Talon, Enuma Elish, 2005, p. 89].

[9] Енума Елиш 3:89-93 [вж Talon, пак там]; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, р. 63.

[10]Митът за битката на бога-гръмовержец Тешуб с дракона Илуянка в Keilschrifttexte aus Boghazköi III, 7; XII, 66; XVII, 5-6; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 125-126.

[11] Willis, Images of Water, 2017, p. 40.

[12] вж Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pp. 834-836; Longman et al., Dictionary of the Old Testament, 2010, pp 45-47.

[13]Псалми 44:19 (гр. и слав. 43:20).

[14]Псалми 148:7.

[15]Йеремия 9:11; 10:22; 49:33; 51:37; Исая 35:7.

[16] Йов 30:29.

[17]Йеремия 51:34.

[18]Изход 7:9-10; 12 (епизодът за състезанието на Моисей с египетските чародеи в което и двете страни превръщат магическите си жезли в дракони); Второзаконие 32:33; Неемия 2:13; Исая 13:22; 34:13; 43:20; 51:9; Йеремия 14:6; Йезекиил 29:3.

[19] Gmirkin, Berossus and Genesis, 2006, р. 90.

[20] Исая 51:9.

[21] Исая 27:1.

[22]Псалми 92 (гр. и слав. 91):13

[23]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1. IV, 27.

[24] Йов 7:12

[25]Псалми 74 (гр. и слав. 73):13.

[26]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1.; 1.83.

[27]Разказът за връзването на Ям в Keilschrift Texte aus Ugarit 1.83.

[28] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.1. IV, 23-25; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 109; Шифман, О Ба'лу, 1999, стр. 472.

[29]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 59 col. 2, no 3882; вж. и Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pp. 515-515.

[30] Йов 3:8.

[31] Йов 41:1.

[32]Псалми 104 (гр. и слав. 103):26

[33] Исая 27:1.

[34]Псалми 74 (гр. и слав. 73):14.

[35] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.5.I, 1-3; 27-29.

[36] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.82:38, вж. пак там 1.3 III, 38-46, цитатът е по 1.3 III, 43.

[37]Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 19, col. 2, no 923.

[38] Йов 40:15-24; вж. и Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pp. 165-169.

[39] Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, p. 166.

[40] „аз смазах Арш, обичания от Ел, довърших телето на Ел Атик“ - Keilschrift Texte aus Ugarit 1.3 III, 44.

[41]Котар-ва-Хасис (в превод Мъдър и Сръчен) е угаритският бог на металургията и занаятите, прототип на гръцкия Хефест.

[42]Keilschrift Texte aus Ugarit 1.6 VI, 51-53.

[43] Епос за Гилгамеш 6:92-150, George, The Epic of Gilgamesh, 2000, рр.50-52 ;Electronic Text corpus of Sumerian Literature 1.8.1.2- Gilgameš and the bull of heaven) 1-59; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 84-85.

[44]Текстове от храма в Едфу VI, 216, 2 ff; Urkunden des ægyptischen Altertums VI, 5 (Текстове за отпъждане на Сет и неговите последователи от Абидос) като „телето на червената крава“; възможно Текстове от пирамидите 2:9; Текстове от саркофазите 61 („ти поразяваш с харпуна си хипопотама по Ветровития воден път“); 466:10; 487; Книга на мъртвите 144; 147.

[45] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 107 col. 2, no 7293; Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, pр. 684-686.

[46] Йов 26:12-13.

[47] Исая 51:9; вж. и епитета на Египет, наречен „Рахаб, който бездейства“ (Исая 30:7). Египет е наречен Рахаб и в Псалми 87:4; 89:11.

[48] Йов 9:13 – в българските преводи вместо Рахаб стои „гордост“.

ЛИТЕРАТУРА

- Allen, James P. - The Ancient Egyptian Pyramid Texts, Atlanta, Society of Biblical literature, 2005

- Barker, William D. - Isaiah's Kingship Polemic: An Exegetical Study in Isaiah 24-27 (Forschungen Zum Alten Testament, 2.Reihe = Book 70), Tübingen, Mohr Siebeck, 2014

- Biblia Hebraica Stuttgartensia (5 editio, ediderunt K. Elliger, W. Rudolph), Stuttgart, Deutsche Bibelgesellschaft, 1997

- Botterweck, G. Johannes; Fabry, Heinz-Josef; Ringgren, Helmer; Willis, John T.; Bromiley, Geoffrey W.; Green David E. (eds.) - Theological Dictionary of the Old Testament, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1977

- Chavalas, Mark W.; Younger (Jr), K. Lawson (eds.) - Mesopotamia and the Bible, London-New York, T&T Clark International, 2003 [Journal for the Study of the Old Testament Supplement Series 341]

- Cory, Isaac Preston - Ancient Fragments of the Phoenician, ChaldÆan, Egyptian, Tyrian, Carthaginian, Indian, Persian, and Other Writers With an Introductory Dissertation and an Inquiry Into the Philosophy and Trinity of the Ancients, London, William Pickering, 1832.

- Cross, Frank Moore - Canaanite Myth and Hebrew Epic: Essays in the History of the Religion of Israel, Cambridge (МА)-London, Harvard University Press, 1997

- Darnell, John Coleman; Manassa-Darnel Colleen - The Ancient Egyptian Netherworld Books, Atlanta, SBL Press, 2018

- Eusebius - Werke. 8 Band: Die Praeparatio evangelica. Teil 1: Einleitung. Die Bücher I bis X (herausgegeben von Karl Mras, 2. bearbeitete auflage, herausgegeben von Édouard des Places, Berlin, Akademie-Verlag, 1982

- Faulkner, Raymond O. - The Ancient Egyptian Coffin Texts. Volume I-III, Warminster, Aris & Phillips, 1973

- Frankfort, Henri; Frankfort, Henriette A. ; Wilson, John A. ; Jacobsen, Thorkild; Irwin, William A. - The Intellectual Adventure of Ancient Man. An Essay on Speculative Thought in the Ancient Near East, Chicago (IL), The University of Chicago Press, 1977

- George, Andrew - The Epic of Gilgamesh: The Babylonian Epic Poem and Other Texts

in Akkadian and Sumerian, London-New York, Penguin Books, 2000

- Gmirkin, Russell - Berossus and Genesis, Manetho and Exodus: Hellenistic Histories and the Date of the Pentateuch, London-New York, T&T Clark, 2006 [The Library of Hebrew Bible/Old Testament Studies 433/ Copenhagen International Series 15]

- Griffiths, John Gwyn – The symbolism of red in Egyptian religion [in Bleeker, C. J. et al. (eds.) - Ex Orbe Religionum. Studia G. Widengren oblata. Pars Prior, Leiden, E.J. Brill, 1972, pp. 81-90]

- Grimal, Pierre - A Concise Dictionary of Classical Mythology, Blackwell Publishing, 1990

- Gunkel, Hermann - Schöpfung und Chaos in Urzeit und Endzeit. Eine religionsgeschichtliche Untersuchung über Gen 1 und Ap Joh 12, Göttingen, Vandenhoeck und Ruprecht, 1895

- Hart, George - The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses, London-New York, Routledge, 2005

- Lewis, Theodore J. - ʿAthtartu’s Incantations and the Use of Divine Names as Weapons [in Journal of Near Eastern Studies, Vol. 70, No. 2 (October 2011), pp. 207-227]

- Longman, Tremper; Enns, Peter - Dictionary of the Old Testament : wisdom, poetry & writings, Notingham, IVP Academic, 2010

- Pinch, Geraldine - Magic in Ancient Egypt [2nd ed.], London, British Museum Press, 1994

- Pitard, Wayne T. - The Binding of Yamm: A New Edition of the Ugaritic Text KTU 1.83 [ in Journal of Near Eastern Studies Vol. 57, No. 4 (Oct., 1998), pp. 261-280]

- Pritchard, James B. - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament [3rd revised edition with supplement], Princeton (NJ), Princeton University Press, 1969.

- Quirke, Stephen - Going out in Daylight – prt m hrw: The Ancient Egyptian Book of the Dead - translation, sources, meanings, London, Golden House Publications, 2013

- Schweizer, Andreas - The sungod’s journey through the netherworld. Reading the ancient Egyptian Amduat, Ithaca (NY), Cornell University Press, 2010

- Smith, Mark S. - The Early History of God: Yahweh and the Other Deities in Ancient Israel, , Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 2002

- Smith, Mark S.; Pitard Wayne T. – The Ugaritic Baal cycle. Volume II. Introduction with Text, Translation and Commentary of KTU/CAT 1.3-1.4, Leiden-Boston, Brill, 2009 [Vetus Testamentum, Supplements, Volume: 114]

- Strong, James - The exhaustive concordance of the Bible: showing every word of the text of the common English version of the canonical books, and every occurrence of each word in regular order; together with A comparative concordance of the authorized and revised versions, including the American variations; also brief dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original, with references to English words, New York, Eaton & Mains / Cincinnati, Jennings & Graham, 1890

- Talon, Philippe - The Standard Babylonian Creation Myth: Enuma Elish: Introduction, Cuneiform Text, Transliteration, and Sign List. With a Translation and Glossary in French, Helsinki, Neo-Assyrian Text Corpus Project - Institute for Asian and African Studies, University of Helsinki, 2005

- van der Toorn, Karel; Becking, Bob; van der Horst, Pieter W. - Dictionary of Deities and Demons in the Bible, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1999 [2-nd rev. ed.]

- Willis, John T. - Images of Water in Isaiah, Lanham (MA), Lexington Books, 2017

- Wyatt, Nicolas - Religious Texts from Ugarit [2nd Edition], Sheffield, Sheffield Academic Press, 2002

- Кун, Николай А. - Старогръцки легенди и митове, София, Наука и изкуство, 1969

- Тураев, Борис А. – Финикийская мифология [в Герасимов Н.К. – Финикийская мифология, Санкт Петербург, Летний Сад – Журнал Нева, 1999, стр. 39-184]

- Шифман, Илья Ш. – Древняя Финикия. Мифология и история [в Герасимов Н.К. – Финикийская мифология, Санкт Петербург, Летний Сад – Журнал Нева, 1999, стр. 185-324]

- Шифман, Илья Ш. - О Ба'лу. Угаритские поэтические повествования, Москва, Восточная Литература, 1999

ТЕОРИЯТА НА КОПЕРНИК - НЕДОРАЗУМЕНИЕ ИЛИ КОНФЛИКТ МЕЖДУ РЕЛИГИЯ И НАУКА

 

Портрет на Николай Коперник от залата на градския съвет 

(днес Регионален музей) в Торун, Полша - ок. 1580 г.

 

Понеже известният нашир и надлъж у нас фундаментален учен-богослов Валентин Велчев силно нашумя с основополагащата си книга "Великият Дизайнер" ми се иска да коментирам набързо доколкото мога още един епизод от нея. Става въпрос за конфликта между църквата и хелиоцентричната теория на Николай Коперник (1473-1543), изложена в научния му труд "За въртенето на небесните сфери (De revolutionibus orbium coelestium)" от 1543, публикуван най-вероятно посмъртно. Изложената от Велчев гледна точка е в тази част (около грубо 1/4) от книгата му, която си е 1:1 прилежно преписана от друга книга - Чарлз Такстън и Нанси Пиърси, Душата на науката, София, Нов човек, 2001. Това си е надлежно отбелязано от самия него, като дори е взел за това разрешението на единия от авторите. Разбира се, в това няма нищо лошо, както и във всяко признато плагиатство, освен дето просто в конкретния случай не е ясно доколко изложените мисли принадлежат на самия Велчев, а не на неговите предшественици. Доколкото обаче мнението им е едно и също, за целите на този критичен разбор приемаме, че той е авторът на съответното мнение и цитати. Накратко идеята на Велчев е: Репресивните мерки на църквата спрямо теорията на Коперник не са израз на църковно мракобеси е и обскурантизъм или последователна съзнателна съпротива спрямо науката и нейните достижения. Основания за предприетите действия и теоретичната им обосновка не са християнската вяра, църковните предписания или неприкосновеността на Библията. Става въпрос за злощастно недоразумение, предизвикано от излишна привързаност към геоцентричната система на Аристотел и Клавдий Птолемей от страна на схоластическото богословие. Другата сериозна причина, предизвикала подозренията на инквизиторите била някаква предполагаема отдаденост на Коперник към "езическото" учение на неоплатонизма, „влияние на неоплатоническия мистичен култ към слънцето“[1], основен елемент на което уж бил хелиоцентризмът. Показателни за тази интерпретация са някои доста красноречиви цитати:

- „Откъде Коперник е черпел своето вдъхновение? Както личи от историческите сведения – не от някакви нови емпирични данни, а от своето увлечение по неоплатонизма. Коперник попада под влиянието на това учение докато учи в Италия и преживява по думите на Карни: „своеобразно религиозно обръщане““.[2]

- “За мнозина неоплатоници слънцето било най-подходящият символ на Божията творческа мощ, защото осигурява чрез своята топлина и светлина живота на всички земни същества. Така неоплатонизмът подхранвал особен мистичен култ към Слънцето. Докато за Аристотел земята е център на Вселената, някои неоплатонически автори издигнали тезата, че в центъра на Вселената трябва да се намира Слънцето, защото само такова положение съответства на достойнството му като божествен символ“ [3]

- „Коперник открито цитира херметичните писания“ [4]

- „през XVI в. единствените хора, които възприемат безусловно възгледите на Коперник са други неоплатоници“[5]

- „доводите в полза на хелиоцентризма не се основавали на факти, а били от философско естество“[6]

- „религията и мистицизмът определено били оръжие в ръцете на последователите на Коперник“[7]

- „Колкото до самия Коперник, той нямал нищо против свързването на неговата астрономическа теория с мистичните учения на неоплатонизма и мнозина от привържениците му имали точно такива убеждения“[8]

- „Съпротивата срещу хелиоцентричната теория не се дължала на някакъв догматизъм или мракобесие, а на включването ѝ в неоплатоническата философия в епоха, когато надмощие имал аристотелизмът“[9]

Титулна страница от първото издание на De revolutionibus orbium coelestium:

Печатница на Йохан Петерлейн (Johannes Petreius) в Нюрнберг, Полша - 1543 г.

Цялото това развихрено красноречие обаче в крайна сметка при сравнение с историческите факти и обстоятелства се оказва напълно безсмислен брътвеж. Хипотезата Такстън-Пиърси-Велчев е напълно невярна и игнорира както самите исторически събития, така и културния контекст и мотивацията на църковните власти по "казуса Коперник". Най-вече тя издава пълно непознаване както на биографията на Коперник, така и на генезиса на неговата теория и особено на доктрината на неоплатонизма. - През цялата класическа и средновековна култура Платон и Аристотел не са противопоставяни един на друг, а са изучавани заедно като взаимно допълващи се. Няма исторически завсидетелствано противопшоставяне на аристотелианци и платоници. Най-малкото понеже Аристотел е ученик и в много отношения последовател на Платон. - Идеята за Слънцето (първоначално "световния огън") като център на Вселената ни най-малко не е част от религиозно-философската система на неоплатониците, Те е елемент от идеологията на съвсем друга, дори може да се каже дори конкурентна школа - тази на питагорейците[10].

Да се бъркат неоплатоници с питагорейци издава невежество по въпросите на античната философия и естествознание равносилно на това да се бърка будизъм с ислям в религиознанието. Схоластическите опоненти на Коперник за разлика от Велчев са напълно наясно с разликата. Затова те никога не го обвиняват в неоплатонизъм, а в питагорейство. Например доминиканецът Джовани Мария Толосани нарича теорията му "измислено питагорейско мнение" (Pythagoricam confictam opinionem)[11].  Декретът от 1616 на Конгрегацията на Индекса (вж. по-долу) я нарича „лъжливо питагорейско  учение“ (falsam illam doctrinam Pythagoricam)[12].

- Редица късноантични и средновековни християнски автори (т. нар. "свети отци") също са критикували различни аспекти от доктрината на Аристотел в естествознанието, но не само не са порицани за това, а напротив, считат се за безспорни църковни авторитети. Причината за църковната неприрязън не е била полемиката с Аристотел, а съвсем друга. Това е благочестивата боязън за вярата.

- Коперник никога не е възприемал различен от християнския мироглед и от ранна възраст до смъртта си остава примерен католик. Негов чичо е принц-епископът на Вармия (дн. Вармийско-Мазурското воеводство в Полша и част от Калининградска обл. в Русия). В зрелите си години той е постоянен каноник - член на църковния съвет на епископството и участва активно в църковните дела. Впрочем дори самият Велчев е принуден да признае: „„макар, както отбелязахме, да съществува вероятност Коперник да е бил повлиян от неоплатонизма, явно той не е смятал, че начинът по който са устроени небесата има някакво значение за християнската му вяра“[13]. В крайна сметка именно това помага реакцията на църквата в първите три поколения след издаването на основния му труд да бъде поне сдържана. При това Коперник дипломатично посвещава труда си на папа Павел III (1534-1549)[14].

 - Хелиоцентричната конструкция на Коперник не се основава на някакви въображаеми пристрастия към „неоплатонизма“ или още по-малко питагорейството, а единствено на астрономия и математика, наблюдения и анализ. Основна цел на учения е да опрости максимално излишно усложнената и пълна с изкуствени конструкции система на Клавдий Птолемей (ок. 100-170), датираща още от II век. За Коперник в нея са въведени без основание твърде много въображаеми предпоставки: дневното движение на звездите, за да „се скрият“ от окото на наблюдателя; двупосочното движение на небесните тела, докато при неговия модел всички астрономически обекти се движат в една посока; промяната във видимостта на планетите и тяхното движение като резултат от промените във взаимното разположение и отстояние между тях и земята, а не от усложнената схема на Птолемеевите епицикли; зависимостта на периода на завъртане от големината на орбитата и други подобни теми[15]. Макар нападките му да са концентрирани в опониране на този факт, самият Велчев също се изпуска, споменавайки „научната и математическа основа на теорията на Коперник „[16].

 Проблемите между църквата учения, до голяма степен туширани в периода преди теорията му да набере достатъчна популярност всъщност са най-вече от библейско и доктринално естество. Въпрос на време е да бъде осъзнато противоречието на идеите му със „свещената книга“.

Декретът на Свещената Конгрегация на Индекса, включващ труда на Коперник 

в категорията на забранените книги: Рим , 5 март 1616 г.

 - Преди всичко конструираният от него образ на света влиза в директен сблъсък с картината на всеизвестно библейско „чудо“ – историята със свръхдългия ден през който по молитвата на еврейския предводител Исус Навин (Йешуа бен Нун) слънцето спира своя ход, за да даде на народа му достатъчно време да разгроми в битка своите противници: „„Тогава Исус говори на Яхве, в деня когато Яхве предаде аморейците на израелтяните, като рече пред очите на Израел: Застани, слънце, над Гивеон, И ти, луна, над долината Айалон. И слънцето застана и луната се спря, докато хората отмъщаваха на неприятелите си …. Слънцето застана всред небето, и не побърза да се задвижи почти цял ден“[17]. Повече от очевидно е, че съгласно повествованието се движат именно Слънцето и Луната, а Земята остава стабилна и неподвижна. В този контекст идеите на Коперник са не просто астрономическа хипотеза – от гледна точка на християнството те са светотатство.

 - Нещо повече - от коперниканството страда авторитетът на Битие, гл. 1, където е казано,ч е земята е сътворена преди небесните светила, вкл. слънцето и луната, чиято единствена роля е с движението си да отмерват времето. Слънцето е "създадено" едва на четвъртия ден[18] и определено не е в позиция да подкрепя по библейски теорията на Коперник. Това също е основна причина опонентите му да се позовават основно и най-вече на опасността за вярата от това учение.

 Конфликтът е назрял достатъчно за да се въплъти в конкретни мерки близо ¾ век след публикацията на De revolutionibus, по времето на Галилей (1564-1642), който има невероятната възможност с телескопа си да потвърди експериментално веднъж завинаги идеите на своя полски предшественик.

 - Близкият приятел на Галилей, който непрекъснато го защитава, кардинал Роберт Белармин (1542-1621) пише в свое писмо от 12 април 1615 до коперниканеца кармелит Паоло Антонио Фоскарини (1565-1616): " не само при светите отци, но и в модерните коментари на Битие, Псалмите, Еклесиаст и Исус Навин ще видиш, че всички са съгласни относно ... че слънцето се намира на небесата и се върти около земята с голяма бързина, и че земята е много далеч от небесата и стои неподвижно в центъра на света. Никой не може да отговори, че това не е въпрос на вярата..... и също (толкова) еретично ще бъде да се каже, че Авраам не е имал две деца, а Яков дванадесет, или също, че Христос не е роден от девица,понеже и двете (неща) са казани от Светия Дух чрез устата на пророците и апостолите"[19]

- Един от отявлените противници на коперник, католическият свещеник Франческо Игноли (1578-1649) също се позовава не на Аристотел или Птолемей а формулира нещата така:

" Има безкрайно много богословски аргументи, които могат да бъдет повдигнати движението на Земята, основани върху Свещеното писание и авторитета на светите отци... " следва разказът за спирането на слънцето от Исус Навин и логично формулираният извод: "всички отци единодушно смятат, че този пасаж означава, че слънцето, което наистина се движи е спряло по молбата на Исус (Навин). Интерпретация, която е противна на единодушното съгласие на отците е осъдена от събора в Тренто, сесия IV, в декрета за издаване и употреба на свещените книги"[20].

- Именно вследствие на това във всички свои аспекти богословско и религиозно противопоставяне на църквата срещу идеите на Коперник на 5 март 1616 Конгрегацията  на Индекса на забранените книги[21]  издава декрет за включване на споменатото Коперниково произведение в списъка на забранените книги, докато то не бъде редактирано и цензурирано. Като основание е посочено не несъответствие с античните естественонаучни представи, а понеже е " фалшива питагорейска доктрина същевременно противна на Светото писание... да не подхлъзне никого повече да се настрои срещу католическата истина"[22].

 В резултат на всички тези доводи можем с достатъчно основание да стигнем до заключението, че репресиите срещу идеите на Коперник (а по-късно и на Галилей) не са сблъсък на естественонаучни теориии, а за изцяло религиозно мотивирани, религиозно и библейски обосновани и са осъществени от църковните органи в изпълнение на религиозни съборни предписания. А Велчев и екипът от който преписва  или са напълно неподготвени по тематиката, която коментират или тезата им е просто съзнателна манипулация

 

ИЗТОЧНИЦИ:

- Велчев, Валентин - Великият Дизайнер, София, СУ Св. Климент Охридски, 2018

- Westman, Robert S.  - The Copernican Question: Prognostication, Skepticism, and Celestial Order, Los Angeles, University of California Press, 2011

- Finocchiaro, Maurice A. - Defending Copernicus and Galileo: Critical Reasoning in the Two Affairs, Dordrecht, Springer Science+Business Media B.V. 2010

- Finocchiaro, Maurice A. - The Galileo Affair: A Documentary History: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#indexdecree

---

[1] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 251.

[2] Велчев, пос.съч., стр. 251, по Hugh Keraney, Science and Change. 1500-1700, 1964, p. 40

[3] пак там.

[4] пак там.

[5] пак там.

[6] пак там, стр. 252.

[7] пак там, стр. 253

[8] пак там.

[9] пак там.

[10] https://en.wikipedia.org/wiki/Pythagorean_astronomical_system

[11] Westman, The Copernican Question, 2001, рp. 196; 550.

[12] Finocchiaro, The Galileo Affair: A Documentary History: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#indexdecree

[13] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 286.

[14] Westman, The Copernican Question, 2001, p. 110.

[15] Finocchiaro, Defending Copernicus and Galileo, 2010, рр. 22-24; Westman, The Copernican Question, 2001, рp. 76-193.

[16] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 254.

[17] Исус Навин 10:12-13.

[18] Битие 1:19 във връзка с 1:11-13 и 1:3-5 пак там.

[19] Finocchiaro, Defending Copernicus and Galileo, 2010, р. 75.

[20] Доклад на Игноли до Конгрегацията на Индекса за включване на произведението на Коперник De Revolutionibus в печално известния Index Librum Prohibitorum от 2 април 1618 по Finocchiaro, пос. съч. р. 73, вж. и р. 72.

[21] Слива се със Свещената Канцелария (Инквизицията) през 1917, а последната съществува и до днес под името Конгрегация за доктрината на вярата.

[22] Finocchiaro, The Galileo Affair: A Documentary History: https://web.archive.org/web/20070930013053/http://astro.wcupa.edu/mgagne/ess362/resources/finocchiaro.html#indexdecree  

Библейският космологичен модел - част от митологичното наследство на Древния Близък Изток

 

Библейския космологичен модел – представа за света типична за Древния Близък Изток 

в края на Бронзовата и началото на Желязната епоха (XV-XI в. пр. н.е.)

Интересът към изложените в Библията представи за устройството на мирозданието винаги е присъствал в европейската култура - първоначално като част от религиозно доминирания светоглед, а от началото на модерната епоха - като предмет на изучаване от историци, археолози и културни антрополози. В последно време в източното постсоциалистическо пространство той дори нараства, макар и не като следствие от интелектуално любопитство, а като част от в немалка степен административно направляван и насърчаван процес на ново срастване между църква и държава. В този регион, включително и у нас, е обичайна практика правителствата да печелят обществен вот чрез показно популистко позоваване на "националните традиции", част от които в исторически план е и християнството като религия основана именно на Библията. Резултат от тази дейност е подновено след дълъг период на забрава процеждане в публичното пространство на консервативно-клерикални идеи, понякога дори подсилени с фундаменталистки нотки. 

Интересно явление е една от неговите прояви, а именно подновените опити за представяне на свещената за християните книга отново като авторитет дори по отношение на естествознанието - практика превърнала се след втората половина на XIX в. по обективни причини по-скоро в субкултурен феномен, отколкото в легитимна научна дейност. В дейността си привържениците на тази концепция се опират основно върху материали разпространявани в САЩ и другаде от дискредитираните в академично отношение креационистки кръгове, поради което доскоро тези идеи се ограничаваха главно до маргинални сектантски общности. През последните години обаче политическите тенденции, послушно следвани от образователните институции доведоха например до куриоз, при който наскоро (2018 г.) иначе престижно университетско издателство си позволи да публикува "монография" на православния богослов Валентин Велчев. Нейни основни теми  се оказаха от една страна опит за "опровергаване" на може би най-великия астрофизик на границата на последните две столетия - Стивън Хокинг, а от друга, представяне на една по същество почти изцяло креационистка интерпретация на Библията не само като "скъпоценно  наследство" за православието, но и като "авангардна алтернатива" на действителната съвременна наука. За този претендиращ с научните си познания теолог един мито-исторически паметник от края на Бронзовата и ранната Желязна епоха се оказва по-авторитетен от всички актуални човешки достижения: "Библията е Божие Откровение за Самия Него и за Неговото спасително дело…За разлика от Нея, научните учебници, колкото и полезни да бъдат те, не са богооткровени и никога не могат да бъдат непогрешими, защото съдържат както факти, така и спекулативно мислене“[1].

Всъщност подобни голословни декларации показват не само тенденциозно спекулиране с библейските текстове, но и дълбоко непознаване на породилите ги културна среда и историческа обстановка. Свещената за юдаизма, християнството и исляма книга няма как да бъде правилно разбрана извън реалния контекст на цивилизацията в района и през епохата където и когато е съставена. Затова при наличното и непрестанно допълвано невероятно богатство от археологически находки, възстановени писмени паметници и напълно реконструирана картина на обществения живот и културата в Древния Близък Изток привличането на тези постижения при анализа на библейските представи за устройството на света е задължително и неминуемо.

За достигане до истинския смисъл на включените там идеи е нужно само те да бъдат разгледани в светлината на предшестващите ги,  оказали влияние върху тях произведения и обкръжаващата авторите им действителност – нещо, което Валентин Велчев по чисто идеологически мотиви отказва да допусне и счита за категорично неприемливо: „Според учителите на Църквата не може и дума да става, че Моисей е написал началото на Битие, след като се е запознал с други, по-ранни езически разкази за Сътворението – египетски, халдейски и пр…църковното предание категорично заявява, че Моисей е получил свръхестествено познание, откриващо се при пряк контакт с Бога!“[2] За него такова основание е единствено мъглявото обобщение как уж „концептуално библейската идейна рамка е коренно различна от всички останали“[3]. Доколко е неправ авторът в тези си изводи можем нагледно да се убедим при един достатъчно аргументиран сравнителен културно-исторически анализ: идеите на древните евреи за устройството на Всемира с нищо не изпреварват тези на околните народи и дори нещо повече - те с нищо не се отличават от тях.

Земята в този космологичен модел е плоска и изплува от водите подобно на плодородните низини по поречията на Тигър и Ефрат след сезона на разлива, сякаш застанали като граница между мочурищата и дъждоносните облаци: “да има твърд посред водите и да разделя тя вода от вода“[4]. Идеята е отразена нееднократно на различни места в свещената за евреи и християни книга. Това с основание дава право на един анализаторите на тези представи – американеца Робърт Шейдуалд да заключи, че „от Битие до Откровение Библията е една книга за плоската Земя“[5]. Така например според нейните автори Земята има „краища“ и „ъгли“. Пасажи с такова съдържание могат да се намерят както в Стария, така и в Новия завет: „Той издига пáри от краищата на Земята“[6] или "След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на Земята и държащи четирите земни ветрища„[7]. Новозаветният автор на втория текст (от Апокалипсиса), както обикновено, не е съчинил оригинална концепция, а е заимствал образа на четирите ъгъла от свой старозаветен предщественик: „И ще издигне знаме за народите и ще събере изгонените на Израел, и ще събере в едно разпръснатите на Юдея от четирите краища на земята“[8]. Тази библейска представа води отново началото си от Месопотамия, където една от концепциите за света представя земята (основно Двуречието между Тигър и Ефрат и съседните региони) като плосък квадрат, отделните райони на който са разположени съобразно осите образувани от четирите световни посоки. По тази причина за могъщите царе, претендиращи за световно господство в различни исторически периоди най-желаната титла е „цар на четирите края на света“ (акад. šar  kibrat 'arbaim[9] или šar kibrāt erbetti[10]). През вековете я носят могъщият владетел на Акад и наследник на Саргон Велики (прибл. 2334–2284 г. пр. н.е.)  – Нарамсин (прибл. 2254–2218 г. пр. н.е.)[11], знаменитият законодател на Вавилон – Хамурапи (прибл. 1792 –1750 г. пр. н.е.)[12], монарсите-завоеватели от Асирия: Салманасар III (859–824 г. пр. н.е.)[13]; Синахериб (705–681 г. пр. н.е.)[14], Асархадон (681–669 г. пр. н.е.)[15] и най-сетне Кир Велики (559–530 г. пр. н.е.)[16], основоположникът на династията на Ахеменидите и благодетел на евреите-изгнаници[17] поради което е удостоен от тях с титлата месия[18]. 

Един от първите опити за изобразяване на света - т. нар. Вавилонска карта върху клинописна плочка.

Британски музей, инв. № BM 92687 - VI в. пр. н.е.

В Библията земята е представяна още и като плосък кръг или диск: „Онзи, Който седи над кръга на Земята, пред Когото жителите ѝ са като скакалци“[19]. Редица модернистки настроени религиозни апологети се опитват да преосмислят този текст като ранно упоменаване за сферичната форма на Земята. Един от тях разбира се е ученият-богослов Валентин Велчев. На този стих той не пропуска да се позове в критиката си на може би най-големия астрофизик от втората половина на миналото столетие насам: „Според Хокинг и Млодинов в Библията пише, че „Земята е плоска“. Ние бихме насочили тяхното внимание към Исая 40:22, където изрично е заявено, че тя е „кръг“, която еврейска дума според мнозина би трябвало да се разбира като „сфера““[20].
Подобни волунтаристични интерпретации обаче нямат нищо общо нито с текста на пасажа, нито с неговия исторически контекст. Тук отново имаме реминисценция от културите на Древния Близък Изток, където земята е с форма на плосък диск, обкръжен от водите на световния Океан: „египтянинът си е представял земята като плоска тава, обкръжена с извит пръстен“[21]; “по мнението на жителите на Месопотамия земята била оформена като диск или дори като кръгла купа“[22]. Употребената в цитирания по-горе библейски пасаж оригинална еврейска дума е "хуг" (חוּג), която значи именно кръг, диск[23]. Думата за „сфера, кълбо“ е различна и тя е  דּוּר  - "дур“ [24]. Поради това в конкретния случай не е възможна произволна подмяна нито при етимологията, нито при значението на двата термина.

Допълнителен, макар и косвен довод в полза на представата за плоска земя според библейските текстове предоставят още два пасажа. Първият в една от късните „пророчески“ книги гласи: „Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма. Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят“[25]. Вторият е достатъчно популярен епизод, намерил място в едно от евангелията: „Пак го завежда дяволът на една много висока планина, показва му всичките царства на света и тяхната слава…“[26]. За един свят конструиран двуизмерно в една плоскост е напълно в реда на нещата при позициониране на наблюдателя на достатъчна височина да може да види всичко „до краищата на земята“. В еднаква степен е валидно и обратното. Обитателите на тези „краища“ са в състояние да видят даден обект, ако той е с достатъчна височина. При кълбовидна Земя обаче посочените стихове губят своя реален смисъл, тъй като и в двата случая наблюдателите биха срещнали непреодолими затруднения от съвсем практическо естество[27].

Освен че е плосък, светът на Библията има още две съществени характеристики: той е геоцентричен и статичен. Обусловен от технологичните възможности и гледната точка на близкоизточните земеделски култури, този модел нито познава, нито би могъл да осмисли и вмести било необятните мащаби на познатата ни днес Вселена, било протичащите в нея сложни процеси. Земята не обикаля по своята гравитационна орбита около Слънцето, няма галактики, които да описват величествени фигури, задвижвани от силата на привличането. Обичайното състояние на този свят е застинала неподвижност: „вселената е утвърдена, така че не може да се поклати“[28]; „поставил си земята върху твърди основи, тя няма да се поклати навеки“[29]; „твоят бог, който създаде земята и я направи неподвижна“[30].
Земята е неподвижна по една основателна причина: тя е поставена върху здрави стълбове: „стълбовете на земята са на Яхве, който и постави света върху тях“[31]; „на какво са утвърдени нейните стълбове?“[32]; „дори земята с всички нейни жители да се разтопи, аз утвърждавам нейните стълбове“[33]. Еврейският бог причинява земетресенията като разклаща опорните стълбове на земята: „той разтърсва земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят“[34].

Впрочем Библията е синкретична книга, съчетаваща механично множество дори противоречащи си традиции, в т.ч. и натурфилософски. Поради това в нея могат да се срещнат и различни мнения – например, че земята се носи свободно, плувайки върху световния океан: „той я е основал върху моретата“[35], или в празното пространство: „простира севера върху празнотата, окача земята на нищо“[36]. Относно последното твърдение си струва да се направи един плодотворен паралел с някои идеи на древногръцките философи. Така например Анаксимандър[37] още през VI в. пр. н.е. стига именно до идеята, че земята е фиксирана на „нищо“ понеже неподвижното ѝ състояние е обусловено от нейното разположение в центъра на вселената. Хипотезата му е съхранена в по-късните съчинения на Аристотел[38] (IV в. пр. н.е.)  в следното изложение: „Има такива, които предполагат, че Земята пребивава неподвижно вследствие на „равновесието“ (букв. „еднородност, подобие“ - ὁμοιότης), както например сред древните Анаксимандър. Според тяхното мнение това, което е разположено в центъра и е равно отдалечено от всички крайни точки, не може въобще да се движи повече нито нагоре, нито надолу, нито настрани“[39]. Доколкото текстовете в свещените книги на евреите получават своята окончателна редакция не по-рано от времето на Макавеите[40] (II-I в. пр. н.е.), можем спокойно да приемем възможността този израз да е проникнал в Библията по пътя на културната дифузия през епохата на елинизма.
Смисълът обаче на изброените по-горе фантастични картини няма как да бъде изопачен дотолкова, че да подкрепя произволни твърдения като това на теолога Валентин Велчев за една от възможните според него интерпретации на понятието „земя“: „с нея е означена цялата материя в космоса, например като газово-прахови облаци (а същото се отнася и до тъмната материя и енергия)“[41].

Поставената на стълбове Земя се издига над великата бездна на подземните води – евр.  תְּהוֹם („техом“) [42], аналогична на вавилонската „тиамат“[43]. Споменавания на „техом“ [44] се срещат и в митологичните текстове от Угарит (XV-XII в. пр. н.е.)[45]. Тази бездна е източник на всички солени и сладки води, наводненията се случват, когато избликнат нейните извори[46]. Под земята се намира и царството на мъртвите – „шеол“ (שְׁאוֹל), аналогично на старогръцкия Хадес[47], на което ще се спрем за кратко и в края на това изложение. Там се спускат душите на всички починали.

Над плоската земя е разпрострян небесният свод, който е направен от твърдо, подобно на метал вещество. Както уместно отбелязва по отношение на тази древна митологична концепция немският библеист Клаус Вестерман, „представата за небето като твърдо тяло е разпространена по целия свят“[48]. Още в първите стихове на библейската книга Битие небето е наречено „твърд“[49]. Употребеният в еврейския оригинал термин тук е רָקִ֫יעַ - „ракиá“ [50], извеждан етимологически от глагола raqa (רָקַע) - "изковавам като удрям нещо (метално) и го разплесквам на тънки здрави листове"[51]. В библейската книга Йов тази представа е предадена най-сполучливо: „ Можеш ли да изковеш (raqa) небето, което е здраво като лято огледало?“[52]. Такъв еднозначен смисъл е предаден коректно в най-старите преводи на Библията. Така например в първия гръцки превод Септуагинта (LXX, III-II в. пр. н.е.) думата е преведена като „стереома“ (στερέωμα)[53] – „нещо твърдо, здраво, укрепен пункт, твърдина“, а в латинския Вулгата (Vulgata, V в.) като firmamentum, със същото значение[54]. Църковно-славянският превод следва плътно Септуагинтата. Там е употребена недвусмислено думата „твердь“[55], като тя се запазва неизменно в първите негови печатни издания: както в Острожката (1581), така и в Елизаветинската (1751) Библия.

Едва след времето на Коперник и Галилей, когато разминаването между достъпните, потвърдени астрономически данни и тези митологични картини става все по-натрапчиво, започват и опитите за тяхното преосмисляне. В резултат в редица нови преводи действителното значение на оригиналното понятие е завоалирано с по-неутрални и приемливи за съвременния читател термини. Така например в българските преводи по-консервативният православен (BOB, 1925) запазва оригиналната дума „твърд“, докато в протестантския ревизиран от 1940 (ВРВ) тя вече е срамежливо подменена с „простор“. Идентична е и ситуацията и с английските: старият авторитетен превод на крал Джеймс I (KJV, 1611) съхранява „firmament”[56], докато в по-новата стандартна англоезична версия (ESV, 2001) вече имаме „expanse”. Вариантът new living translation (NLT, 1996) в преследването на модерно звучене стига дори до „space”. В първоначалните преводи на други езици имаме отново пълно съгласие с този алгоритъм: в класическия немски превод на Лутер (LUT, 1534) по същия начин терминът е преведен с “feste”[57], както и в приключения в края на XIX в. превод Textbibel (ТХТ, 1899) -„veste“. В основополагащия френски превод на Пиер-Робер Оливетан (1535) имаме ясното „firmament“[58], докато в ревизията при Женевската Библия на Калвин (GEN, 1565) налице е вече далеч по-интелектуалното „estendue (модерен правопис étendue)” - пространство[59]. Същия модернизиран термин откриваме в преводите Martin (MAR, 1707) и Louis Segond (LSG, 1874).

Все пак въпреки всички вековни опити за ревизионистко преосмисляне, дори консервативно настроените съвременни богослови често са принудени да признаят, че „ rāqīa  е била възприемана от аудиторията на израилтяните както и от почти всеки друг в предмодерните времена като твърд купол“[60] и представата за небето като твърдо тяло е еднозначно преобладаваща в еврейските и християнски свещени писания и техните коментари. Дори когато на отделни места в Библията има изрази като „небесата ще изчезнат като дим“[61], техният контекст недвусмислено посочва не противоречие с идеята, че те са твърди, а напротив, точно обратното. Подчертава се внезапното унищожение на тези здрави и стабилни структури от могъщетвото на Яхве при предизвикано от него очаквано апокалиптично събитие.

В небесната твърд са пробити дупки, контролирани свише от затворни устройства, подобни на клапи. Когато те се отварят, над земята се излива дъжд. Негов източник са водни маси („водите над небесата“[62]) разположени върху твърдия свод: „Бог направи твърдта; и раздели водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така“[63]. Небесните отвори се споменават неведнъж в Библията: „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна (tehom raba: תְּהוֹם רַבָּה ) се разпукнаха и небесните отвори (аrubot-ha-shemaim: אֲרֻבֹּת הַשָּׁמַיִם, букв. „отверстия в покрива за отвеждане на дима от огнището“ вторично значение „прозорци“, „шлюзове“[64]) се разкриха. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи“[65]; “също се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря“[66]; „дали няма да ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас“[67]. Те обаче са идея, която присъства и в далеч по-старата древноегипетска литература: „отвори преградите на небесните отвори“[68].

т. нар. Стела на Баал от Угарит

Лувъра, инв. № AO 15775 - XV-XIII в. пр. н.е.

Същите тези клапани във висините са познати и на жителите на Угарит под същото име - ‘urbt[69]. Те са считани за прозорци в небесния палат на Балу, местната версия на общия за целия Левант, включително за древните евреи могъщ бог Баал – господар на ветровете, дъждовете и бурите. През тях, когато ги отвори, се изливат дъждовните потоци: „Отвори той прозореца в дома, отвора в двореца, отвори Балу бездните в облаците. Нададе Балу своя зов, повтори Балу вика на своите уста, нададе възгласа си и напои земята“[70].
Френският археолог Клод-Фредерик-Арманд Шафер, първият изследовател провел системни проучвания на угаритската цивилизация дори смята, че в покрива на главния храм на Балу в града има  отвор през който дъждът се излива върху олтара, а по време на суша от него жреците извършват възлияния за да предизвикат идването на животворната небесна влага[71]. Според библейската книга на Йов пък дъждовните води се съхраняват в специални съдове или вместилища: „небесните мехове за вода“[72].

Самият небесен свод (купол) подобно на земята е поставен върху опорни колони: „небесните стълбове треперят и се ужасяват от неговите укори“[73]. Тази представа е напълно идентична с присъстващата отново в древноегипетската религия концепция за небесни стълбове – „аз разпрострях страха от теб надалеч, чак до четирите стълба на небето“[74]; „толкова здраво, колкото небето стои върху своите четири опори“[75].Всемирната катастрофа за египтяните ще настъпи, когато „небето и неговите стълбове“[76] рухнат[77].

В този свят луната не е масивно небесно тяло и спътник на земята, слънцето не е огромна звезда - център на слънчевата система, звездите не са гигантски слънца отстоящи от нас на космически разстояния. Телескопът още не е изобретен, все още не е дошло времето на хелиоцентричната революция. Всички непосредствени наблюдения с невъоръжено око отразяват единствено достъпната гледна точка на земния наблюдател.

Върху твърдия купол на небесата са окачени бляскаво слънце през деня и матова луна през нощта. Те монотонно се носят по своя път от изток на запад, с единствено предназначение да отмерват неспирния ритъм на денонощията. Звездите са нищожни светлинки, приковани неподвижно върху свода. Нищо в този простичък митологичен разказ не отразява и частица от познатите ни и разкрити от съвременната наука космически феномени. Те са просто източници на светлина и знаци за отмерване на времето: „И Бог каза: Да има светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесната твърд, за да осветляват земята; и стана така.        Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината“[78]. Подобни са характеристиките и функциите например на луната и във вавилонския епос Енума Елиш. Там Мардук: „направи да се появи луната (букв. Нанар, лунният бог, наричан още Син) и ѝ повери нощта…да определя дните“[79]. Подчиненото положение на всички тези небесни тела е отразено и в хронологията на мита - създаването им едва на четвъртия ден от божествения творчески процес – дори след растенията и дълго след светлината[80]

Движещите се по небесния свод слънце и луна могат по волята на божеството да спират своя ход произволно удължавайки  денонощието. Така в книгата на Исус Навин (Йехошуа бен Нун) за завладяването на Палестина от евреите се разказва за това как библейският герой заповядал на тези светила да застинат в небето, за да се продължи денят и армията му да може да разгроми окончателно противника си – аморитите от Гибеон: „Тогава Исус говори на Яхве, в деня когато Яхве предаде аморейците на израелтяните, като рече пред очите на Израел: Застани, слънце, над Гивеон, И ти, луна, над долината Айалон. И слънцето застана и луната се спря, докато хората отмъщаваха на неприятелите си …. Слънцето застана всред небето, и не побърза да се задвижи почти цял ден“[81]. Поетична реминисценция за случката имаме и в една от по-късните „пророчески“ книги: “Слънцето и луната се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите твои стрели, пред сиянието на святкащите твои копия“[82].
За съвременния читател запознат дори само с уроците по физика от училище този епизод означава ни повече ни по-малко спиране въртенето на Земята около оста ѝ с всички произтичащи от това последствия. За древните ни предци обаче, които мислят света в категориите на „библейския модел“ в него няма нищо смущаващо.

Един от запазените в еврейския Танах (Стария завет) химни предава идеята, че жилището на слънцето се намира на хоризонта. На западния хоризонт то залязва, придвижва се под  земята, правейки там през нощта обиколка подобна на дневната по небето и накрая рано сутрин победоносно изгрява на източния хоризонт: „Техният звук се носи по цялата земя, и техните думи до краищата на света. В тях той е поставил жилище за слънцето, и то излиза като жених из брачните си покои, радва се като великан да измине пътя си“[83]. Тази представа определено изглежда заимствана от древноегипетската космология, където слънчевият бог-фараон Ра при залеза на западния хоризонт (ахет) започва своето пътешествие из подземния свят Дуат и след като е победил всички свои врагове се въздига тържествувайки като „Ра, господарят на хоризонта“[84] отново от дома си на изток[85]. Мотивът е развит в множество египетски литературни паметници като Текстовете от пирамидите[86], Текстовете от саркофазите[87], Книгата на мъртвите[88], Книгата на Амдуат[89] и  други[90].

Стенопис на слънчевия бог Ра,  плаващ на своята ладия през подземния свят.

Гробницата на фараона Сети I ( прибл. 1290–1279 г. пр. н.е. ) в Тиванския некропол - KV17.

Звездите от перспективата на земния наблюдател през бронзовата епоха са не безкрайно отдалечени огромни слънца, а незначителни светила, които понякога могат да се откъснат oт мястото си на небето където са закрепени и да паднат на земята. В картинните описания на космически катаклизми тези явления се превръщат в пороен звездопад: „звездите ще изпопадат като листа от лоза“[91]; „хвърли на земята част…. от звездите и ги стъпка“[92]; „звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят“[93]; „небесните звезди паднаха на земята“[94]; “и яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята“[95].

Нещо повече – за народите от Древния Близък Изток, включително евреите, звездите всъщност са одушевени същества – божества също както слънцето и луната. Този мотив се среща както във вавилонската поема Енума Елиш[96], така и в текстовете от Угарит – в един техен пасаж bn il (“синовете на Ел“) са приравнени директно на pḥr kkbm (“събранието на звездите“)[97], или пък звездите са „дъщери на Сияйния, Господаря на полумесеца (bnt hll, b’l gml)“[98]. Идентичен израз откриваме и в библейската книга на Йов, съхранила множество моменти от архаичната западносемитска митология: „ когато утринните звезди се веселяха заедно и всички синове на бога (Ел) възклицаваха от радост„[99]. В книгата на Исая Денница (Утринната звезда, планетата Венера при изгрев) е второстепенно божество, което постепенно с развитието на митотворческия процес е приравнено на противника на Яхве – Сатаната ": „Как падна от небето ти, Деннице, сине на зората (hêlêl ben šaḥar - הילל בן־שׁחר)… А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над звездите на бога (Ел) и  ще седна на планината на събранието на боговете на края на севера“[100].

Впрочем мотивът за бунта на боговете и въставането на второстепенните божества срещу първоначалния ред може да се открие и в шумерската митология – бунта на игигите срещу анунаките, предизвикан от наложените им тежки трудови повинности. Кризата е разрешена с решението за създаване на хората, които да отменят игигите в техните задължения[101]. В Библията звездите няколко пъти са наречени „небесно воинство“[102]. Именно това воинство според сюжета на еврейска народна песен от ранножелязната епоха се опълчва заедно с израилските племена зевулун и нафтали срещу Сисера (Сисара), военачалник на ханаанския цар Явин: „от небесата звездите се сражаваха, от своите пътища те се сражаваха със Сисера“[103]. Начело на тази армия стои разбира се еврейският племенен бог Яхве, като това е отразено в един от епитетите му: Яхве-Цваот (Яхве-Саваот – Яхве на (небесните) воинства: [104]יְהוָה  צְבָאוֹת).
Такава е библейската представа за астрономическите обекти, мъгляво и неточно обобщена от модерния теолог Валентин Велчев като „сътворението на Земята и небесните светила става през първия и четвъртия творчески дни“[105].

Въпреки множеството проклятия в по-късни времена по адрес на свързаното с „езическите“ религии звездобройство библейските автори ни най-малко не са чужди на астрологията. Така например старозаветните „пророчески“ книги посочват астролозите като неизменна част от антуража на различни владетели[106]. Въпреки негативните конотации речитативите срещу тях не изказват съмнение в основата на техните способности, а само превъзходството на еврейския бог Яхве над тях. Особено показателно е свързването на раждането на християнския месия – Исус от Назарет с появата на Витлеемската звезда, довела съгласно евангелската легенда до яслите на младенеца именно магове-астролози от Изтока (μάγοι ἀπὸ ἀνατολῶν)[107]. Впрочем в Библията подобаващо внимание е отделено на гадаене за бъдещето чрез тълкуване на сънища (онейромантия). С него според нейните повествования успешно се занимават славни герои като патриархът Йосиф[108] и царедворецът-пророк Даниел[109].

Над твърдия небесен свод е разположено „небето на небесата"[110] (шемей-ха-шемаим - שְׁמֵיהַשָּׁמַיִם) , където според еврейската митология е обиталището на бога Яхве и обслужващите го второстепенни свръхестествени сили. Те могат да слизат в нашия свят, а заслужилите богоугодни хора да се възнасят в техния през специална небесна порта: „Колко е страшно това място! Това не е нещо друго освен Божи дом, това е вратата на небето“[111]. През тази врата твърди, че е преминал и авторът на Апокалипсиса: „видях, ето, врата отворена на небето и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба казваше: Възлез и тук и ще ти покажа това, което трябва да стане“[112].

Небесната порта е известна и от паметниците на древноегипетската религия[113]: „аз влязох през портите на хоризонта – портите на хоризонта се отвориха пред мен“[114]; „портите на небето са отворени заради твоята доброта“[115]; „зная тази порта насред небето през която Ра излиза“[116]. Впоследствие еврейските и наследилите ги християнски теолози разработват сложна йерархична система от множество „небеса“. Така например един от първите проповедници на християнството, Саул или Павел от Тарс[117] твърди, че е бил възнесен на „третото небе“[118]

За удобство при придвижването между двата свята между тях се появява и стълбище по което пътуващите за и от отвъдното могат да се изкачват и слизат. В Библията тази стълба към небето е отразена в съня на еврейския патриарх Яков в Бетел: „И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели (буквално מַלְאָכִים - malakhim: „вестоносци“) се качваха и слизаха по нея“[119]. Аналогична конструкция[120] откриваме в представите на древните египтяни: „Пристъпи! За да можеш да се възнесеш на небето стълбата към Ра е изградена за теб!“[121]. Тази стълба е наричана още и „стълбата на Шу“[122] – божеството на въздуха и вятъра.

"Стълбата на Яков" - гравюра към първите издания на Лутеровата Библия (1534 и 1545 г.).

Landeszentralbank във Фленсбург, Шлезвиг-Холщайн.

В тази митична космология под земята[123], дълбоко в земните недра[124], е разположен светът на мъртвите – шеол [125] – преизподнята (שְׁאוֹל). Той е аналогичен на Иркала в шумерската, Ершету в асировавилонската, Хадес в класическата гръко-римска или Хел в нордическата митологии. Там след смъртта си отиват душите на всички починали, независимо дали са живели като „праведници“ или „нечестивци“[126]. Наградата или възмездието за добродетелно или порочно държане  е единствено това дали ще се „слезе в шеол с мир“[127] или „с кръв“[128]. Поне до епохата на персийското владичество и може би дори до по-късно еврейската религия все още не е възприела идеята за възкресение на мъртвите: „този, който е слязъл в шеол няма да се върне обратно“[129].
Така очертаната в Библията приказна картина на света не се отличава по никакъв начин от идентичните построения във всички останали митологии: тя се състои от обичайната триада етажи на мирозданието: небе, земя и подземен свят[130]. Подобен начин на примитивно „изобразяване на природния свят притиснат като сандвич между небето, чиито граници започват някъде в облаците и ада, който лежи дълбоко под земята“ е признат за неприемлив дори от религиозни учени като Уилям Г. Полард[131], за когото „от приоритетната гледна точка на сегашните възгледи за Вселената такива представи са напълно неприемливи и наистина погрешни“[132].

Такъв е накратко автентичният „библейски космологичен модел“[133], пищно възхваляван с бомбастични фрази от Валентин Велчев: “Бог сътворява материята от нищо и разгръща своя грандиозен замисъл при построяването на Вселената“[134]. Това е един приказен свят на плоска земя и твърдо небе, което се достига по път минаващ по стълба и през порти. Свят на фантастични чудовища, великани, говорещи змии и дори магарета[135]. В последното непоколебимо вярва и нащият теолог-фундаменталист въпреки претенциите си да бъде учен: „Нека да си припомним, че Бог даде способност на едно магаре да проговори, когато пророк Валаам беше обладан от користолюбие“[136].

В Библията откриваме величествен низ от епични образи, заимствани от митовете на околните народи и религии. И в крайна сметка съвкупност от архаични и наивни представи, които нямат нищо общо нито с методите на съвременната наука, нито с направените от нея открития за устройството и миналото на Вселената или нашата планета. Безспорно тя има своето запазено място в световното цивилизационно наследство. Заслужава най-голямо внимание от историци и културолози като ценен извор за миналото на Древния Близък Изток. В продължение на повече от хилядолетие преди зашеметяващата серия от открития на древни писмени паметници през последните три века тя е единственият прозорец към загубения свят на Египет, Месопотамия и Леванта. На всички изброени по-горе изчерпателни аналогии и доказани съответствия за това църковните апологети могат да противопоставят единствено голо, но самоуверено отрицание. За сметка на това обаче те често представят тази книга по идеологически съображения като единствено правдив източник на познание в сферата на точните науки или като неоспорим авторитет. А това в крайна сметка дискредитира нейната истинска стойност. Стойността на обикновено, но забележително човешко творение, запечатало усилията на прадедите ни да осмислят чрез въображаеми образи обкръжаващата ги действителност и своето място в нея.
В наивния си стремеж да го възвеличи, твърдейки, че „първата глава на Библията… има дълбоко истинна научна основа“[137], примитивният библейски фундаментализъм само принизява и обезценява забележителния резултат от труда на неговите автори – нещо от което във века на глобалното познание нито хората, нито науката, нито дори самата Библия имат нужда.

---

БЕЛЕЖКИ И ПРЕПРАТКИ

[1] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, стр. 354, статия „Творение“ от богословския речник.

[2] Велчев, пос. съч., стр. 159.

[3] пак там, стр. 315.

[4] Битие 1:6.

[5] Shadewald, The Flat-Earth Bible, 1987, https://www.lockhaven.edu/~dsimanek/febible.htm

[6] Йеремия 51:16.

[7] Откровение (Апокалипсис) 7:1.

[8] Исая 11:12; McKinsey, The Encyclopedia of Biblical Errancy, 1995, p. 214.

[9] Levin, Nimrod the Mighty, 2002, p. 360; Roaf & Zgoll, Assyrian Astroglyphs, 2001, p. 284.

[10] Karlsson, Early Neo-Assyrian State Ideology, 2013, p. 135.

[11] Отпечатък (була) от печат на Нарамсин, съхраняван в Лувъра, инв. № AO 24062a: col. 1:5-2:1; Mieroop, A History of the Ancient Near East, 2007, p. 68; Levin, Nimrod the Mighty, 2002, p. 360; Bachvarova, From “Kingship in Heaven” to King Lists, 2012, p. 102; Raaflaub & Talbert, Perceptions of the World in Pre-Modern Societies, 2010, p. 153.

[12] Royal Inscriptions of Mesopotamia, Early Periods (RIME) E4.3.6.7: 4-6: „цар, който направи покорни (или умиротвори) четирите края на света“; Frayne, Old Babylonian Period (RIME 4), 1990, p. 341; Mieroop, A History of the Ancient Near East, 2007, p. 111.

[13] Знаменитият Черен Обелиск на Салманасар III (Британски музей, инв. № BM 118885 = 48-11-4,1) = Royal Inscriptions of Mesopotamia, Assyrian Periods (RIMA) A3.0.102.14:16; както и RIMA А3.0.102.1:2; А3.0.102.2, I:3; 5; 10; А3.0.102.4, recto  8; 14; А3.0.102.5:1; 3; А3.0.102.6, I:12; 21; А3.0.102.8:5; 15; 17; А3.0.102.16:10, I:11-12; А3.0.102.16:11 recto 9; А3.0.102.16:3; А3.0.102.17:43; А3.0.102.16:28:6-7; А3.0.102.30:6; А3.0.102.40:2; А3.0.102.57:6; Grayson, Assyrian rulers of the early first millennium BC II (RIMA 3), 1996, рp. 7; 13; 26; 28; 33-34; 44; 51; 57; 64; 74; 87; 102; 107; 117; 137; Karlsson, Early Neo-Assyrian State Ideology, 2013, p. 135; .

[14] Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period (RINAP) 3.2.39:5; 3.2.42:2; 3.2.43:1; 3.2.44:4; 3.2.46:1-2; 3.2.49:1; 3.2.50:1; 7-8; 3.2.136 recto 1; 3; 3.2.155 recto 7; 3.2.162 verso III:8; 3.2.166:1; 3.2.168:2; 3.2.223:3-4; 3.2.230:3; 6; 3.2.231:2; Grayson & Novotny, The Royal Inscriptions of Sennacherib 2, 2014, pp. 34-35; 48; 57; 68; 76; 92; 96-97; 170; 214; 230; 240; 247; 313; 330; 336.

[15] Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period (RINAP) 4.0.1, I:3;  II:28; IV:25; 4.0.7, III:19; 4.0.17:6; 4.0.18:3; 4.0.48:29; 45; 4.0.60 recto 11; 4.0.68:5; 4.0.77:11; 4.0.83:3; 4.0.84:6; 4.0.87:3; 4.0.98 verso 9; 31; 4.0.100 verso 6; 4.0.103:6; 4.0.112:5; 4.0.126:6; 4.0.127:16; 4.0.128:4; 4.0.129:7; 4.0.130:4; 4.0.133:8; 4.0.138:4; 4.0.1006, I:12; 4.0.2003, II:4; 4.0.2005:11; Leichty, Inscriptions of Esarhaddon, 2011, pр. 11; 15; 19; 50; 64-65; 105-106; 135; 145; 153; 166-167; 169; 184-185; 188; 192; 227; 257-259; 261; 264; 266; 271; 279; 290; 316; 318.

[16] Знаменитият Цилиндър на Кир (Британски музей, инв. № BM 90920 = 1880,0617.1941) 20; Farrokh, A New Translation of the Cyrus Cylinder by the British Museum: https://www.kavehfarrokh.com/iranian-studies/iranica/achaemenid-era/a-new-translation-of-the-cyrus-cylinder-by-the-british-museum/

[17] 2 Хроники (гр. и слав. 2 Паралипоменон) 36:22–33; Ездра 1:1–8; 3:7; 4:3,5; 5:13–17, 6:3,14, Исая 44:28; 45:1,13; Даниел 1:21; 6:28; 10:1.

[18] „Тъй казва Яхве на своя помазаник (месия) Кир: държа те за дясната ръка, за да ти покоря народите, и ще снема поясите от кръста на царете, за да ти се отварят вратите, и портите да не се затварят пред теб“ (Исая 4:1).

[19] Исая 40:22.

[20] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 260.

[21] Frankfort et al., Тhe Intellectual Adventure of Ancient Man, 1977, p. 45.

[22] пак там, p. 171.

[23] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 37, col. 2, no. 2329; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 60.

[24] пак там, p. 171, p. 30, col. 1, no. 1754. В родствения на еврейския финикийски думата също може да означава и „кръг“, оттам „събрание“ – вж. KL DR BN 'LM (Kanaanäische und Aramäische Inschriften 26.A.III .19)

[25] Даниел 4:10-11.

[26] Матей 4:8.

[27] Shadewald, The Flat-Earth Bible, 1987, https://www.lockhaven.edu/~dsimanek/febible.htm

[28] 1 Летописи (гр. и слав. 1 Паралипоменон) 16:30; Псалми 93 (гр. и слав. 92):1; 96 (гр. и слав. 95):10. Използваният в тези еднотипни фрази термин е “тебел“ (תֵּבֵל). Макар и да е може да бъде употребен като „свят“ или „вселена“ в по-широк смисъл, етимологически тя е синоним на „земя“ (арец - אֶרֶץ): вж. същата дума (tabalu) в асирийския, употребена във фразата êlî tabali, - „по суша, по земя“, аналогична на êlî nâru- „по вода (букв по реката): Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 122, col. 3, no. 8398.

[29] Псалми 104 (гр. и слав. 103):5.

[30] Исая 45:18.

[31] 1 Самуил (гр. и слав. 1 Царе) 2:8; McKinsey, The Encyclopedia of Biblical Errancy, 1995, p. 214.

[32] Йов 38:6; McKinsey, пак там.

[33] Псалми 75:3 (гр. и слав, 74:4).

[34] Йов 9:6.

[35] Псалми 24:2 (гр. и слав, 23:2); вж. и Псалми 136:6 (гр. и слав, 135:6); Шифман, Учение. Пятикнижие Моисеево, 1993, стр. 269.

[36] Йов 26:7; възможно е фразата да е резултат от редакция на наратива през елинистическата епоха, под влиянието на класическата гръцка философия; вж. опита за позоваване на този пасаж и у Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 260.

[37] Анаксимандър (ок. 611/10-547/6 г. пр. н.е.) е гръцки пресократически философ от Милет, ученик на Талес (ок. 640/624 - 548/545 г. пр. н.е.). Заедно с учителя си е основател на йонийската школа, в основата на която стои стихийният материализъм. Въвежда в естествознанието понятието „закон“ по аналогия на регулацията за социалните отношения. Сред удачните му догадки се изброяват е може би първата версия на закона за съхранение на материята, орбиталното движение на небесните тела и идеята за множественост на световете.

[38] Аристотел (384-322 г. пр. н.е.): един от големите мислители от класическия период на Древна Гърция. Възпитател на Александър Македонски (упр. 336-323 г. пр. н.е.) и основател на школата на перипатетиците Ликей (Лицей) в Атина. Основоположник на естествознанието през Античността. В произведенията му са формулирани първите наченки на научна методология. Авторитетът му обаче съдейства за утвърждаване и на множество предразсъдъци в науката, преодоляни едва през модерните времена.

[39] Аристотел, За небето 2:13 [295b, 10-14] ; Аристотель, Сочинения 3, 1981, стр. 334; Aristotelis Opera II (ed. Bekker), 1837, pp. 280-281; Шифман, Учение. Пятикнижие Моисеево, 1993, стр. 22.

[40] Макавеи (евр. Макабим: מקבים) или Хасмонеи (евр. Хашмонайм: חַשְׁמוֹנַּאִים, ок. 167-до 37 г. пр. н.е.) са юдейска династия от царе и първосвещеници, които идват на власт  след успешно народно въстание (ок. 167-160 г. пр. н.е.) срещу монарха на империята на Селевкидите Антиох Епифан (175-164 г. пр. н.е.), предизвикано от асимилационната му политика. Между 110-63 г. пр. н.е. царството им е напълно независимо в резултат на властовия вакуум в Палестина след разпада на Селевкидската империя. Разпространяват властта си и в съседни на Юдея райони като Самария, Галилея, Итурея, Едом (Идумея) и провеждат там кампании по налагане на юдаизма. През 63 г. пр. н.е. са подчинени от римляните и Юдея става тяхна клиентска държава. Заменени са на трона от Ирод Велики (37-4 г. пр. н.е.), който легитимира властта си като се жени за принцеса от техния род  - Мариамне.

[41] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 76, вж. и стр. 77 пак там: „в първия стих на Битие под "земя" се разбира цялата материя в космоса“ както и стр. 81.

[42] Битие 1:2; 7:11; 8:2; 49:25; Йов 28:14; 38:16,30; Псалми 33 ( гр. и слав. 33):7; 36:6 ( гр. и слав. 35:7); 42:7 ( гр. и слав. 41:8); 71 ( гр. и слав. 70):20; 77:16 ( гр. и слав. 76:17); 78 ( гр. и слав. 77):15; 104 ( гр. и слав. 103):6; 107 ( гр. и слав. 106):26; 135( гр. и слав. 134):6; 148:7; Притчи 3:20; 8:24, 27-28; Исая 51:10; Езекил 26:19; 31;15; Амос 7:4; Йона 2:5; Авакум 3:10.

[43] Енума Елиш 1:4; 23; 26; 32; 36; 41; 108; 112; 125; 129; 2:3; 10-11; 15; 56; 85; 99; 105; 109; 124; 144; 150; 3: 15; 19; 56; 73; 77; 114; 128; 4:31; 41; 48; 60; 71; 76; 87; 89; 93; 97; 105; 128; 5:47; 73; 6:24; 30; 7: 70; 74; 77; 90-91; 103; 116; 128; 132; 162.

[44] Ugaritica V, 18:18; Ras Shamra 24.643; 1992.2004:29.

[45] Угарит (днес Рас Шамра в покрайнините на Латакия, Сирия) е богат и многолюден пристанищен сирийски град-държава процъфтяващ през късната Бронзова епоха (ок. 1450-1250 г. пр. н.е). Първоначално се намира под египетско влияние, впоследствие е васал на Хетската империя. Разрушен от земетресение, впоследствие унищожен окончателно по време на Бронзовия Колапс (XI-X в. пр. н.е.) от „морските народи“. В руините му е открита богата клинописна библиотека на азбука оформена под влиянието на месопотамския клинопис.

[46] Битие 7:11; 8:2; Второзаконие 8:7 – вж. изворите на Тиамат в Енума Елиш 4:139-140. 

[47] Битие 37:35; Числа 16:30, 33; Второзаконие 32:22; 1 Самуил (1 Царе) 2:6; 1 Царе (4 Царе) 2:6, 9; Йов 7:9. 11:8; 14:13; Псалми 9:17 ( гр. и слав. 9:18) ; 16 ( гр. и слав. 15):10 ; 30:3 ( гр. и слав. 29:4); 31:17 ( гр. и слав. 30:18); Притчи 9:18; 23:14; Исая 7:11; 14:9; 14:15; 38:10; Езекил 31:15-16; 32:21, 27 и др.

[48] Westermann, Genesis, 2004, р. 23.

[49] Битие 1:6-8, 14-15, 17, 20; Псалми 19 ( гр. и слав. 18):1; 150:1; Езекил 1:22-23, 25-26; 10:1; Даниел 12:3.

[50] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 110, col. 3, no 7549.

[51] Вж. Изход 39:3: "И изковаха (raqa) златото на тънки плочи“, вж. и Westermann, Genesis 1-11, 1987, p. 117; Speiser, Genesis, 1964, p. 6.

[52] Йов 37:18.

[53] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Greek dictionary of the New Testament, p. 66, col. 3, no 4733.

[54] Weitenauer, Lexicon Biblicum, 1835, p. 174.

[55] вж. Острожка Библия: Бытие а҇:ϛ҇  в Библia, сирѣчъ книгы Ветхаго и Новаго Завѣта по іaзыкѹ словенскѹ, 1988, лист а҇ (1); Библia, сирѣчь кн҇ги Сщ҇еннагω Писанiя Ветхагω и Новагω Завѣта (Елизаветиска Библия), 1751, стр. а҇ (1);

[56] The Holy Bible (King James Version), 1769, The first book of Moses called Genesis 1:6, p. A

[57] “Und Gott sprach: Es werde eine Feste zwischen den Wassern” 1 Mose 1:6; в Die Bibel nach der Übersetzung Martin Luthers, 1984, s. 3.

[58] “De rechef le Dieu dist: Que le firmament foit faict entre les eaues” Genése 1:6 в La Bible Olivétan, 1535, fueillet I, recto.

[59] “De rechef le Dieu dit: Que il y ait une estendue entre les eaux” Genése 1:6 в La Bible, 1565, a. 3; La Bible Française de Calvin, 1897, p. 3.

[60] Alexander & Baker, Dictonary of the Old Testament: Pentateuch, 2002, p. 159; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 19-20.

[61] Исая 51:4.

[62] Псалми 148:4.

[63] Битие 1:7.

[64] вж. и 2 Царе (гр. и слав. 4 Царе) 7:2;19; Малахия 3:9; Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 16, col. 2, no 699; Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 70, col. 2.

[65] Битие 7:11-12., вж. и Исая 24:18-19; вж. и Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 86.

[66] Битие 8:2; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 40-41.

[67] Малахия 3:10.

[68] Текстове от саркофазите 225; 488; 491; вж пак там също 61-62; 162; 344;

[69] Keil-alphbetischen Texte aus Ugarit (= Alter Orient und Altes Testament 24/1 = Abhandlungen zur Literatur Alt-Syrien-Palästinas 8) 1.4, V, 61; 64; VI, 8; VII, 18; 26; Smith & Pitard, The Ugaritic Baal cycle II, 2009, pp. 34; 40; 82; 84; Шифман, О Ба'лу, 1999, стр. 293-294; 296; 317; 319; 425.

[70] Keil-alphbetischen Texte aus Ugarit (= Alter Orient und Altes Testament 24/1 = Abhandlungen zur Literatur Alt-Syrien-Palästinas 8) 1.4, VII, 25-31; Smith & Pitard, The Ugaritic Baal cycle II, 2009, pp. 3; 15; 41-42; 59; 84; Шифман, О Ба'лу, 1999, стр. 296; 319.

[71] Шифман, О Ба'лу, 1999, стр. 50.

[72] Йов 38:36.

[73] Йов 26:11.

[74] Urkunden des ægyptischen Altertums IV, 612, вж. Текстове от саркофазите 767.

[75]пак там , 183, 843. За тази представа вж. Frankfort et al., Тhe Intellectual Adventure of Ancient Man, 1977, p. 46.

[76] Текстове от пирамидите 3:449; 5:458; Текстове от саркофазите 622;

[77] Текстове от саркофазите 60.

[78] Битие 1:14-18, вж. аналогични текстове в Псалми 104 (гр. и слав. 103) :2; 19; 136 (гр. и слав. 135): 7:9.

[79] Енума Елиш 5:12-13; [вж Talon, p. 79]; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 125-126; Cassuto, A commentary of Genesis, I, 2005, p. 43.

[80] Битие 1:19 във връзка с 1:11-13 и 1:3-5 пак там.

[81] Исус Навин 10:12-13; вж. Нѣмцевъ, Кругъ земли неподвиженъ, 1914, стр. 11; 16; Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 51; McKinsey, The Encyclopedia of Biblical Errancy, 1995, p. 214.

[82] Хавакук (Авакум) 3:11; McKinsey, пак там.

[83] Псалми 19 (гр. и слав 18): 5-6.

[84] Текстове от саркофазите 51.

[85] Frankfort et al., Тhe Intellectual Adventure of Ancient Man, 1977, pp. 67-68.

[86] Текстове от пирамидите: 1:146-150; 155; 158-181; 205-226; 2:181-219; 285-301; 3:291-326b; 340-351; 447-482; 486-499; 536-542; 549-562; 4:265-268; 277-279; 283; 286-287; 290-291; 293-297; 322-327; 331-335; 362; 5:69; 402-427; 436-445; 457-472; 509; 525-527 (дневната обиколка на слънцето); 529; 531-551; 574-586; 6:245-248; 271-273.

[87] Текстове от саркофазите: 18; 29; 44-45; 49-51; 60-61; 75-76; 80; 93; 118; 143; 146; 148; 150; 159; 161; 184; 198; 212; 259; 302; 305; 313; 317; 321; 332; 335; 362; 398; 429; 551; 534; 623; 647; 658; 661-662; 693; 720; 752-753; 763; 768 (дневната обиколка на слънцето); 839; 1016; 1029-1030; 1033; 1060; 1099; 1174.

[88] Книга на мъртвите 1В; 15АI-V; BI; BIII; 17; 38; 38A; 53; 67; 89; 96-101; 108; 131; 133-134; 136; 149; 151; 181;

[89] Книга на Амдуат 1:2; 2:2-3; 3:2; 5:1; 6:2; 7:2; 8:2; 9:1-2; 10:2; 11:1-2; 12; 

[90] Книга за обожаването на Ра на запад 3-6; Книга на портите 1:2-3; 2:2-3; 3:1-3; 4:3; 6:1; 10:2-3; 11:1; Книга на пещерите 5:2; Книга за създаването на слънчевия диск 40-41;

[91] Исая 24:4.

[92] Даниел 8:10.

[93] Матей 24:29.

[94] Откровение (Апокалипсис) 6:13.

[95] Откровение (Апокалипсис) 12:3-4; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 40.

[96] Енума Елиш 5:2-4; 6:91; 7:124-131 (вкл. звездата Нибиру (всъщност планетата Юпитер като проява на самия Мардук)); вж. Talon, рp. 95; 101; 107.

[97] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.10.1:3-4; вж. и Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, p. 798.

[98] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.24:41-42.

[99] Йов 38:7

[100] Исая 13:12-13; вж. Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, рp. 392-394; White, The Council of Yahweh, 2012, р. 3;

[101] Епос за Атрахасис 1:1-6; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 42.

[102] „Моите ръце разпростряха небесата и аз дадох закон на цялото им воинство“ – Исая 45:12; „Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство“ – Битие 2:1; вж. също и Второзаконие 4:17; 17:3; 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 22:19; 2 Царе (гр. и слав. 4 Царе) 17:16; 21:3;5; 23:4-5; 2 Хроники (гр. и слав. 2 Паралипоменон) 18:18; 33:3;5; Псалми 33:6 (гр. и слав. 32:6); 103:21 (гр. и слав. 102:21); 148:2; Исая 24:21; 34:4; 40:26; 45:12; Йеремия 3:19; 8:2;19:13; 33:22; Даниел 8:10-11; Цефания (Софония 1:5; Неемия 9:6; Шифман, Учение. Пятикнижие Моисеево, 1993, стр. 270.

[103] Съдии 5:20.

[104] Исус Навин 5:14 (ед. ч. - צְבָֽא־ יְהוָ֖ה) ; 1 Самуил (гр. и слав.  1 Царе) 1:3;11; 17:45;  2 Самуил (гр. и слав.  2 Царе) 6:18; 7:27; 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 19:14; 2 Царе (гр. и слав. 4 Царе) 3:14; 1 Хроники (гр. и слав. 1 Паралипоменон) 11:9; Псалми 24:10 (гр. и слав. 23:10); 48:8 (гр. и слав. 47:9); 80:4;14; 19 (гр. и слав. 79:5;15;20); 84:3 (гр. и слав. 83:2); Исая 1:24;:15; 5:16; 6:5; 9:19; 10:26; 14:22; Йеремия 9:15; 48:1; Осия 12:5; Амос 3:13; Мика (Михей) 4:4; Наум 3:5; Хагай (Агей) 2:6; Захария 1:3; Малахия 1:6; Хавакук (Авакум) 2:13; Цефания (Софония) 2:9; Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 839, col. 1.

[105] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 76.

[106] Исая 47:13-15; Даниел 2:2;

[107] Матей 2:1-12.

[108] Битие 37:5; 9; 41:1-36.

[109] Даниел 2:1-45; 4:1-27; 7:1-28.

[110] Второзаконие 10:24; 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 8:27; 2 Хроники (гр. и слав. 2 Паралипоменон) 2:6; 6:18; Неемия 9:6; Псалми 68:33 ( гр. и слав. 67:34); 148:4.

[111] Битие 28:17.

[112] Откровение (Апокалипсис) 4:1; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 41.

[113] Текстове от пирамидите 2:301; 3: 486-499; 5:429; Текстове от саркофазите 328; 335, 353; 901; 1007; 1065; 1131.

[114] Текстове от саркофазите 50; 91.

[115] Текстове от саркофазите 44.

[116] Книга на мъртвите 107.

[117] Шаул (Саул) или Павел ( евр. Шаул ха-Тарси (שאול התרסי), гр. Παῦλος Ταρσεύς от лат. Paulus: I в. от н.е., прибл. 5-64 или 67 г.) е един от значимите лидери на раннохристиянската общност.Първоначално отявлен противник на новото религиозно течение, по-късно се присъеднинява ревностно към нея, според собствените му думи в резултат на свръхестествен катарзис. В полуприкрита конфронтация с близките роднини и съратници на Исус, които са против присъединяването на неевреи към сформираната на кланов принцип секта, той предприема множество мисионерски пътувания из източната част на Римската империя: Сирия, Кипър, Мала Азия, островна и континентална Гърция. Там той набира последователи основно сред местното население. Постепенното еманципиране на ранното християнство от юдаизма е краен резултат именно от тази му дейност. Приема се, че умира в Рим ок. 64 или 67 г. при преследването на единоверците му от Нерон (54-68). Мистичният му опит съчетаващ видения, гласове и други екстатични състояния напомня силно признаците на някои психически заболявания.

[118] „Познавам един човек в Христос, който, преди четиринадесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе“ (2 Коринтяни 12:2)- едно много възможно интроспективно описание на епилептичен припадък.

[119] Битие 28:12; вж. и Шифман, Ветхий Завет и его мир, 1987, стр. 104; Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 41.

[120] Текстове от пирамидите 1:178; 210; 211; 226; 2:18; 3:325; 352; 478; 507; 512; 540; 544; 584; 4:261; 391; 5:422; 428; 450-452; 522.

[121] Текстове от саркофазите 21; 62; 76.

[122] Текстове от пирамидите 3: 539; Текстове от саркофазите 78-79; 278; 297; 543; 551; 709; 722; 723.

[123] Битие 37:35; 42:38; 44:29; 31; 1 Самуил (гр. и слав. 1 Царе) 2:6; 2 Самуил (гр. и слав. 2 Царе) 22:6; Притчи 7:27; 15:24; Исая 14:9; 11; 15; 57:9; Езекиил 31:15-17; 32:21; 27.

[124] Второзаконие 32:22; Йов 11:8; 17:16; Притчи 9:18; Исая 7:11; Йона 2:2.

[125] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 111, col. 1, no. 7585.

[126] Библейският патриарх Йосиф – Битие 44:29; 31; пророкът Самуил, чийто дух е извикан за разговор от шеол с помощта на некромант – вещицата от Ендор: 1 Самуил (гр. и слав. 1 Царе) 28:3-25; грешниците: Псалми 49:14 (гр. и слав. 48:15); 55:15 (гр. и слав. 54:16); 86 (гр. и слав. 85); вж. и Фрейзър, Фолклорът в Стария завет, 1989, стр. 310-324.

[127] 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 2:6.

[128] 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 2:9.

[129] Йов 7:9; вж. и Еклесиаст 9:10: „няма мърдрост в шеол“; Исая 38:11: „ не могат да благодарят“.

[130] Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 14-18.

[131] Уилям Гросвенър Полард (1911-1989) е американски физик, един от основателите на ядрения институт в Оук Ридж (Тенеси) и активен участник в проекта Манхатън за създаване на ядрената бомба. Освен това е и свещеник в епископалната църква на САЩ и автор на популярни произведения за взаимоотношенията между наука и религия.

[132] Pollard, Physicist and Christian, 1961, p. 97.

[133] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 76.

[134] пак там, стр. 66.

[135] Числа 22:28; 30: „Тогава Яхве отвори устата на магарицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?... Не съм ли аз твоята магарица, която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така?“; вж. и 2 послание на Петър 2:15-16.

[136] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 170.

[137] Павловичъ, Библейская космогонiя по ученiю отцовъ, 1898: Странникъ, Апрель, стр. 618.

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

- Alexander, T. Desmond; Baker David W. - Dictionary of the Old Testament: Pentateuch: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, Notingham, IVP Academic, 2002
- Allen, James P.  - The Ancient Egyptian Pyramid Texts, Atlanta, Society of Biblical literature, 2005
- Aristotelis - Opera ex Recensione Immanuelis Bekkeri, Accedunt Indices Sylburgiani. Tomus II, Oxonia,  Typographeum Academicum, 1837
- Bachvarova, Mary R. - From “Kingship in Heaven” to King Lists: Syro-Anatolian Courts and the History of the World [in: Journal of Ancient Near Eastern Religions, 12(1), 2012, pp. 97-118]
- Die Bibel nach der Übersetzung Martin Luthers, Stuttgart, Deutsche Bibelgesellschaft, 1984
- La Bible Française de Calvin: Livres des Saintes Ecritures traduits ou révisés par le réformateur tirés de ses oeuvres et аccompagnés de variantes d’autres versions du 16-e siècle. Volume Premier: Livres de l’Ancien Testament, Paris, Librairie Fischbacher, 1897 [ed. Edouard Reuss]
- La Bible qui est toute la saincte escriture. En laquelle sont contenus, le Vieil Testament et le Nouveau, translatez en Francoys, Neufchâtel : Pierre de Vingle, 1535
- La Bible qui est toute la saincte Escriture contenant le Vieil et le Nouveau Testament, autrement, la Vieille et la Nouvelle Alliance, Genève, Henri II Estienne, 1565
- Biblia Hebraica Stuttgartensia [5 editio, ediderunt K. Elliger, W. Rudolph], Stuttgart, Deutsche Bibelgesellschaft, 1997
- Black, Jeremy A.; Green, Anthony - Gods, demons, and symbols of ancient Mesopotamia : an illustrated dictionary, London, British Museum Press, 1992
- Boccaletti, Dino - The Waters Above the Firmament: An Exemplary Case of Faith-Reason Conflict, Cham, Springer Nature Switzerland, 2020
- Botterweck, G. Johannes; Fabry, Heinz-Josef; Ringgren, Helmer; Willis, John T.; Bromiley, Geoffrey W.; Green David E. (eds.) - Theological Dictionary of the Old Testament, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1907-2006.
- Brown, Francis; Driver, Samuel Rolles; Briggs, Charles Augustus - A Hebrew and English lexicon of the Old Testament : with an appendix containing the biblical Aramaic, Oxford - London, Clarendon Press – Oxford University Press, 1939 [first imprint 1906]
- Chavalas, Mark W.; Younger  (Jr), K. Lawson (eds.) - Mesopotamia and the Bible,  London-New York, T&T Clark International, 2003 [Journal for the Study of the Old Testament Supplement Series 341]
- Cross, Frank Moore - Canaanite Myth and Hebrew Epic: Essays in the History of the Religion of Israel, Cambridge (МА)-London, Harvard University Press, 1997
- Darnell, John Coleman; Manassa-Darnell Colleen - The Ancient Egyptian Netherworld Books, Atlanta, SBL Press, 2018
- Farrokh, Kaveh - A New Translation of the Cyrus Cylinder by the British Museum: https://www.kavehfarrokh.com/iranian-studies/iranica/achaemenid-era/a-new-translation-of-the-cyrus-cylinder-by-the-british-museum/ 
- Faulkner, Raymond O. - The Ancient Egyptian Coffin Texts. Volume I-III, Warminster, Aris & Phillips, 1973
- Evans, Craig A.; Lohr, Joel N.; Petersen, David L. (eds.) - The Book of Genesis: Composition, Reception, and Interpretation, Leiden-Boston, Brill, 2012.
- Frankfort, Henri - The art and architecture of the Ancient Orient, Harmondsworth, Penguin Books, 1970  
- Frankfort, Henri; Frankfort, Henriette A. ; Wilson, John A. ; Jacobsen, Thorkild; Irwin, William A. - The Intellectual Adventure of Ancient Man. An Essay on Speculative Thought in the Ancient Near East, Chicago (IL), The University of Chicago Press, 1977
- Frayne, Douglas -  Old Babylonian Period (2003-1595 B.C.), Toronto - Buffalo (NY) - London, University of Toronto Press, 1990 [The Royal Inscriptions of Mesopotamia: Early Periods, Volume 4 (RIME 4)]
- Giere, S.D. - A New Glimpse of Day One: Intertextuality, History of Interpretation, and Genesis 1.1-5, Berlin- New York, Walter de Gruyter, 2009
- Gmirkin, Russell - Berossus and Genesis, Manetho and Exodus: Hellenistic Histories and the Date of the Pentateuch, London-New York, T&T Clark, 2006 [The Library of Hebrew Bible/Old Testament Studies 433/ Copenhagen International Series 15]
- Good, Edwin - Genesis 1-11: Tales of the Earliest World, Stanford (CA), Stanford University Press, 2011
- Grayson, Albert Kirk - Assyrian rulers of the early first millennium BC, Volume II (858 – 745 BC), Toronto - Buffalo (NY) - London, University of Toronto Press, 1996 [The Royal Inscriptions of Mesopotamia: Assyrian Periods, Volume 3 (RIMA 4)]
- Grayson, Albert Kirk; Novotny, Jamie - The Royal Inscriptions of Sennacherib, King of Assyria (704–681 BC), Part 1-2, Winona Lake (IN), Eisenbrauns, 2012-2014 [The Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period, Volume 3.1-2 (RINAP 3.1-2)] 
- Grimal, Pierre - A Concise Dictionary of Classical Mythology, Blackwell Publishing, 1990
- Gunkel, Hermann - Genesis, übersetzt und erklärt, Göttingen, Vanderhoeck & Ruprecht, 1922
- Gunkel, Hermann - Schöpfung und Chaos in Urzeit und Endzeit. Eine religionsgeschichtliche Untersuchung über Gen 1 und Ap Joh 12, Göttingen, Vandenhoeck und Ruprecht, 1895
- Hart, George - The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses, London-New York, Routledge, 2005 
- Heat, Thomas Little – Aristarchus of Samos, the ancient Copernicus, Mineola (NY), Dover Publications, 2004
- The Hebrew-English Interlinear ESV Old Testament: Biblia Hebraica Stuttgartensia (BHS) and English Standard Version, Wheaton (IL), Crossway, 2013
- Helck, Wolfgang; Otto, Eberhard; Westendorf Wolfhart (her.) - Lexikon der Ägyptologie - Band III, Wiesbaden, Otto Harrassowitz, 1980; Band V, 1984; Band VI, 1986
- The Holy Bible, containing the Old and the New testaments, translated out of the original tongues and with the former translations diligently compared and revised by His Majesty special command, Oxford, Oxford University, 1769 [King James Version - KJV]
- Karlsson, Mattias - Early Neo-Assyrian State Ideology: Relations of Power in the Inscriptions and Iconography of Ashurnasirpal II (883-859) and Shalmaneser III (858-824), Uppsala, Uppsala University, 2013
- King, Leonard William - Legends of Babylon and Egypt in relation to Hebrew tradition, London, Humphrey Milford – Oxford University Press, 1918
- Laato, Anti – Devil in the Old Testament [in Erkki Koskenniemi, Ida Fröhlich (eds.) Evil and the Devil, London-New York, Bloomsbury Publ., 2013; Chapter 1, pp. 1-22]
- Lambert, Wilfred G.; Millard, Alan R. - Atra-Ḫasīs: The Babylonian Story of the Flood, Oxford, Oxford University Press, 1969
- Lambert, Wilfred G. - Babylon: Origins [in: Eva Cancik-Kirschbaum, Margarete van Ess, Joachim Marzahn - Babylon: Wissenskultur in Orient und Okzident, Berlin- New York, Walter de Gruyter, 2011]
- Langdon, Stephen - The Babylonian epic of creation restored from the recently recovered tablets of Assur, Oxford, Clarendon Press, 1923
- Leichty, Erle - The Royal Inscriptions of Esarhaddon, King of Assyria (680–669 BC), Winona Lake (IN), Eisenbrauns, 2011 [The Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period, Volume 4 (RINAP 4)]
- Levin, Yigal - Nimrod the Mighty, King of Kish, King of Sumer and Akkad [in: Vetus Testamentum, Volume 52: Issue 3, January 2002, pp. 350-366]
- Lichtheim, Miriam - Ancient Egyptian Literature. A reading book. Volume I: The Old and Middle Kingdoms, Berkeley- Los Angeles- London, University of California Press, 1973
- Longman, Tremper; Enns, Peter - Dictionary of the Old Testament : wisdom, poetry & writings, Notingham, IVP Academic, 2010
- Matthews, Victor H; Benjamin, Don C. - Old Testament Parallels: Laws and Stories from the Ancient Near East, New York-Mahwah (NJ), Paulist Press, 2016 [4-th edition, fully revised and expanded]
- McKinsey, Claud Dennis - The Encyclopedia of Biblical Errancy, New York, Prometheus Books, 1995
- Moberly, R.W.L. – The theology of the book of Genesis, Cambridge – New York, Cambridge University Press, 2009
- Piankoff, Alexandre - The Tomb of Ramesses VI. Volume I: Texts; Volume II: Plates, New York, Pantheon Books, 1954
- Pinch, Geraldine - Handbook of Egyptian Mythology, Santa Barbara (CA) - Denver (CO) Oxford, ABC Clio, 2002
- Pinch, Geraldine - Magic in Ancient Egypt [2nd ed.], London, British Museum Press, 1994
- Pollard, Willian Grosvenor – Physicist and Christian, New York, Seabury Press, 1961
- Pritchard, James B. - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament [3rd revised edition with supplement], Princeton (NJ), Princeton University Press, 1969
- Quirke, Stephen - Going out in Daylight – prt m hrw: The Ancient Egyptian Book of the Dead - translation, sources, meanings, London, Golden House Publications, 2013 
- Raaflaub, Kurt A.; Talbert, Richard J. A. - Richard J. A. - Geography and Ethnography: Perceptions of the World in Pre-Modern Societies, Chichester - Oxford - Maldon (MA), Wiley-Blackwell, 2010
-  Redford, Donald B. (ed.) - The Oxford Encyclopedia of Ancient Egypt, Volume II (G-O), Oxford- New York, Oxford University Press, 2001
- Roaf, Michael; Zgoll, Annette - Assyrian Astroglyphs: Lord Aberdeen’s Black Stone and the Prisms of Esarhaddon [in: Zeitschrift Für Assyriologie Und Vorderasiatische Archäologie, 91(2), 2001, pp. 264-295]
- Schweizer, Andreas - The sungod’s journey through the netherworld. Reading the ancient Egyptian Amduat, Ithaca (NY), Cornell University Press, 2010 
- The Septuagint version of the Old Testament with an English translation and with various readings and critical notes [ed. Sir Lancelot Charles Lee Brenton], London, Samuel Bagster & Sons, 1879
- Shadewald, Robert - The Flat-Earth Bible [The Bulletin of the Tychonian Society #44 (July 1987)]: https://www.lockhaven.edu/~dsimanek/febible.htm 
- Smith, Mark S. - The Early History of God: Yahweh and the Other Deities in Ancient Israel, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 2002
- Smith, Mark S.; Pitard Wayne T. – The Ugaritic Baal cycle. Volume II. Introduction with Text, Translation and Commentary of KTU/CAT 1.3-1.4, Leiden-Boston, Brill, 2009 [Vetus Testamentum, Supplements, Volume: 114]
- Speiser, Ephraim A. – The Anchor Bible: Genesis, New York, Doubleday, 1964
- Strong, James - The exhaustive concordance of the Bible: showing every word of the text of the common English version of the canonical books, and every occurrence of each word in regular order; together with A comparative concordance of the authorized and revised versions, including the American variations; also brief dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original, with references to English words, New York, Eaton & Mains / Cincinnati, Jennings & Graham, 1890
- Talon, Philippe - The Standard Babylonian Creation Myth: Enuma Elish: Introduction, Cuneiform Text, Transliteration, and Sign List. With a Translation and Glossary in French, Helsinki, Neo-Assyrian Text Corpus Project - Institute for Asian and African Studies, University of Helsinki, 2005
-  van der Toorn, Karel; Becking, Bob; van der Horst, Pieter W.  - Dictionary of Deities and Demons in the Bible, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1999 [2-nd rev. ed.]
- Tsumura, David Toshio - Creation And Destruction: A Reappraisal of the Chaoskampf Theory in the Old Testament, Winona Lake (IN), Eisenbrauns, 2005
- Vigouroux, Fulcran Grégoire - Mélanges bibliques : la cosmogonie mosaïque, d'après les Pères de l'église, suivies d'études diverses relatives à l'Ancien et au NouveauTestament, Paris, Berche et Tralin, 1889
- Westcott, Brooke Foss; Hort, Fenton John Anthony -  The New Testament in the Original Greek: Introduction, Appendix, Cambridge - London, Macmillan & Co., 1882
- Weitenauer, Ignatius - Lexicon Biblicum: in quo explicantur vulgatae vocabula et phrases, quae propter linguæ Hebraicæ Græcæque peregrinitatem injicere moram legenti possunt, Avenione, Fratres Seguin, 1835     
- Westermann, Claus – Genesis, London-New York, T&T Clark, 2004
- Westermann, Claus – Genesis 1-11: a commentary, Minneapolis, Augsburg Publishing House, 1987
- Wilkinson, Richard H. - The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt, London, Thames and Hudson, 2003
- Wyatt, Nicolas - Religious Texts from Ugarit [2nd Edition], Sheffield, Sheffield Academic Press, 2002
- Афанасьева, Вероника К. ; Дьяконов, Игорь М. - Когда Ану сотворил небо: Литература древней Месопотамии, Москва, Алетейа, 2000
- Афанасьева, Вероника К. ; Дьяконов, Игорь М. – Я открою тебе сокровенное слово: Литература Вавилонии и Ассирии, Москва, Художественная Литература, 1981
- Аристотель - Сочинения в четырех томах. Том 3 (Естественонаучные сочинения), Москва, Академия Наук СССР, Институт Философии - Мысль, 1981
- Библia, сирѣчь книгы Ветхаго и Новаго Завѣта по іaзыкѹ словенскѹ, Москва-Ленинград, Слово-Арт, 1988 [репринтное издание Острожской Библии]
- Библia, сирѣчь кн҇ги Сщ҇еннагω Писанiя Ветхагω и Новагω Завѣта, Санктъ-Петербургъ, 1751
- Велчев, Валентин – Великият Дизайнер. Задочен спор със  Стивън Хокинг, София, УИ Св. Климент Охридски, 2018
- Крывелев, Иосиф Аронович - Религиозная картина мира и ее богословская модернизация, Москва, Наука, 1968
- Кун, Николай А. - Старогръцки легенди и митове, София, Наука и изкуство, 1969
- Нѣмцевъ, Iовъ (священно-инокъ) – Кругъ Земли неподвиженъ, солнце ходитъ. Доказано изъ священнаго писанiя и изъ творенiй святыхъ отцевъ, Балахна, Типографiя Ф. П. Волкова, 1914
- Павловичъ, А. – Библейская космогонiя по ученiю отцовъ и учителей церкви [Странникъ: духовный журналъ; год XXXIX (XVIII подъ новой редакцiей); 1898: Томъ I, Aпрель стр. 613-632; Томъ 2: Май-Июнь стр. 3-15, Санктъ-Петербургъ, Типографiя А.П. Лопухина, 1898]
- Шифман, Илья Ш. – Ветхий Завет и его мир. Ветхий Завет как памятник литературы у общественной мысли древней Передней Азии, Москва, Политиздат, 1987
- Шифман, Илья Ш. - О Ба'лу. Угаритские поэтические повествования, Москва, Восточная Литература, 1999
- Шифман, Илья Ш. (пер. и комм.) - Учение. Пятикнижие Моисеево, Москва, Республика, 1993 [серия От Бытия до Откровения]

Bible Gateway: https://www.biblegateway.com/  

Bible Hub: https://biblehub.com/   

La Bible: traduction de Pierre-Robert Olivétan: https://godieu.com/olivetan/index.html

British Museum: https://www.britishmuseum.org/

CDLI: Cuneiform Digital Library Initiative: https://cdli.ucla.edu/   

Louvre (Musée du): https://www.louvre.fr/  

Mechon Mamre: https://www.mechon-mamre.org/  

ORACC: Open Richly Annotated Cuneiform Corpus: http://oracc.museum.upenn.edu/

Sacred Texts: https://www.sacred-texts.com/

Библия БГ: https://biblia.bg/