Преходните форми между маймуните и човека са любима мишена на пропагандаторите на креационизма още откакто на бял свят започват да излизат първите убедителни находки за този най-важен за нас еволюционен процес. С годините броят на откриваните форми индивиди се увеличава главоломно, сега „липсващите звена“ са безвъзвратно минало. Всъщност може да се каже, че цялата палеонтологична летопис вече сияе като съзвездие от огромно множество налични звена. Да, простата права линия на ранните еволюционни модели се налага периодично да се реконструира съобразно новите находки.
Еволюционното дърво вече прилича на гъст храсталак в който съжителстват, конкурират се, борят се за оцеляване и се развиват напред множество човешки форми. И посоките на този път напред често изненадват и най-сериозните експерти. Но не е ли точно това самата същност на еволюцията? Днес знаем за нашия произход много повече отколкото някога, утре ще знаем още повече от днес. Но всички новооткрити факти и фосили еднозначно потвърждават правотата на скромния мъдрец от Даун, който преди по-малко от два века отвори дверите на познанието пред най-важните въпроси, които можем да зададем
А похватите на тези, които се опитват да я затръшнат и да и върнат обратно в удобния за тях свят на детски приказки и самолюбиви фантазии си оставят все същите: прости, неизменни и безцеремонни. А те са лъжи и манипулации, тенденциозно преувеличаване на едни данни за сметка на други, прикриване на факти и доказателства, затваряне на очите пред неоспорими аргументи и в крайна сметка заместване на истинската наука с измамна наукообразност, като се разчита на невежеството на аудиторията. Това е начинът с който на мястото на реалното познание се пробутва фундаменталистка религиозна пропаганда. И той не е еволюирал ни най-малко откакто се води тази война с науката до днес. Честно казано не би и могъл.
Един от актуалните примери за несръчно упражняване на този манипулативен подход е пишман богословът и лъжеучен Валентин Велчев, който периодично се опитва да събуди липсващия интерес към незначителната си личност. Един от последните му вяли опити за реванш е този с австралопитеците. Човекът се опитва с няколко словоизлияния да убеждава с баналната хватка, че те са „просто едни маймуни“ и няма как да са преходни форми, понеже еволюционен процес не съществува.
Наскоро по този повод Велчев съчини поредната си компилация от две изопачени твърдения на учени и една "експертна оценка" на пропагандатор-креационист:
"Преди време се твърдеше, че австралопитекът (подсем. Hominini) е непосредствената връзка между маймуните и род Homo, към който се отнасят и хората (фиг. 31). Голям брой учени обаче оспориха това становище. На първо място бе заявено, че гърдите на австралопитеците са фуниевидни, подобно на гърдите на съвременните маймуни, а не цилиндрични както човешките, а така също и ръцете им висят почти до коленете. Още през 1983 г. Дж. Стърн и Р. Съсман пишат: „… тяхната структура (на ръцете) удивително наподобява ръце на човекоподобна маймуна" .
J. Stern and R. Susman, ‘The Locomotor Anatomy of Australopithecus Afarensis’, American Journal of Physical Anthropology, 60 (1983), pp. 279-317.
Чарлс Окснард, професор по човешка анатомия и биология от Университета на Западна Австралия, изразява следното мнение: „... австралопитеците, познати от последните няколко десетилетия ..., са безвъзвратно загубили мястото си в еволюцията на човешкия бипедализъм (способността да се ходи на два крака). [...] След всички тези данни ние следва да се усъмним в достоверността на човешката еволюция, каквато е представена в учебниците. [...] Вече е добре доказано, че австралопитеците не са толкова сходни по структура с хората…" .
Charles Oxnard, The Order of Man: A Biomathematical Anatomy of the Primates (New Haven: Yale University Press, 1984), p. 332.
В началото на ХХI век Дейвид Ментън, доцент по анатомия към Вашингтонския университет, окончателно произнася присъдата: „… по-вероятно е създанието да е живеело по дърветата и да е ходило подпирайки се на предните си крайници. Фалангите на пръстите на ръцете и краката му са по-извити от тези при повечето маймуни, а раменните му стави са подходящи за висене по клоните, което говори, че естествената му среда са дърветата. То има кости, пристягащи китките, което означава придвижване с приведена стойка на пръстните стави, а не с изправената походка на човек“ .
David Menton, Lucy: She’s No Lady, DVD, 2006, "
Ами не просто не е прав. Велчев дълбоко се заблуждава в непознаването на основни характеристики на еволюционния процес. Проблемът обаче е, че се опитва да внушава същото това неразбиране на когото се сети, като се надява, че тези на които каканиже лакърдиите си са чели по-малко и от него. Затова все пак си струва да бъде опровергаван, колкото и скодоумията му да не заслужават внимание. Все се надявам това кратко резюме на доводите защо групата видове наричани австралопитеци са наши прадеди и важен етап от формирането на човечеството да се окаже интересно и полезно някого.
Да, австралопитеците са все още маймуни. И все още използват дърветата за убежище. Но са развили комплекс от анатомични особености на краката, ходилата, бедрените кости, който вече е приспособен за изправен вървеж в един комплексен саванно-горски ландшафт (Lewin, 2005, p. 134, fig. 20.4; Stern & Susman, 1984, p. 280; Сela-Conde & Ayala, 2007, pр. 104-105).
Именно това е началото на човешката еволюция: изправеният вървеж. И точно неговата еволюционна природа обуславя съчетание на черти обслужващи преходен начин на живот. При който ръцете все още обслужват катерене по дърветата в случай на нужда, но анатомичният комплекс, обслужващ ходенето на два крака се развива бурно и дори до голяма степен се е формирал: таз, стъпала, бедрени кости, стави… Коя маймуна има подобен набор от специфични характеристики? Разбира се, че австралопитеците са все още маймуни. Но маймуни тръгнали да покоряват света. На два крака.
Никой не очаква от австралопитеците да са хора. Но именно мозайката от маймунски и човешки характеристики с подчертано прогресивен характер на една конкретна област: краката и таза е точно това, което следва да очакваме от еволюцията. Един въображаем „интелигентен дизайнер“ би направил нещата по съвсем друг начин. Всички анатомични признаци на човека би следвало да се появят вмезапно и в завършен вид. Но картината е точно обратната: прадедите ни се характеризират със сложна смес от човешки и маймунски признаци, като очовечаването е фрагментарно, оформя се постъпателно и с нееднаква скорост за отделните анатомични комплекси. Креационистите реват, че „липсващите звена липсват“, докато всъщност очевидните и повече от налични, с десетки и дори стотици находки към днешна дата просто ще им избодат очите. Колкото и да мижат и да стискат клепачи.
Както казва един от доайените на съвременната руска палеоантропология Александър Марков:
- „Эволюционные изменения разных органов и частей тела всегда идут с разной скоростью - просто нет никаких причин, почему бы все они должны бьmи меняться абсолютно синхронно“ (Марков, 2011, стр. 111)
- „в эволюции гоминид полноценная человеческая походка сформировалась раньше, чем началось увеличение мозга“ (Марков, 2011, стр. 140)
При това австралопитеците не се отличават от човекоподобните маймуни единствено по кръстно-тазовия бипедален комплекс: освен него с нас ги сближава профилът на горната челюст и съзъбието, теменният мозъчен дял и обусловената от него ловкост на ръцете. Затова и единствено верният извод за всеки един грамотен палеонтолог е: „ Первые Нomo, несомненно, произошли от грацильных австралопитеков или близких к ним форм.„ (Марков, 2011, стр. 136). И разбира се, налице е и междинното звено между грацилните австралопитеци и хоминидите: това е Australopithecus sediba (преди 1,95-1,78 млн. г.), открит в Малапа, Южна Африка през 2008-2009 г. от Ли Бергер. Този вид макар и определено австралопитек, вече развива определени белези, характерни за архантропите: в лобната част на черепа, скулите и носа, таза и седалището (Марков, 2011, стр. 137-140).
Нека разгледаме по ред чертите, които категорично отличават австралопитеците от човекоподобните маймуни и ги сближават очевидно с нас, хората:
1. Таз, бедрена кост и тазобедрена става доказващи надеждно изправен вървеж:
Тазът при маймуните е удължен и тесен, при хората е къс и разширен. Тазът на афарския австралопитек е много по-близък (почти идентичен) с този на хората. Това се отнася и за наклона на бедрената кост спрямо тазовата ямка, т.е. ъгъла на захващане при тазобедрената става: „The pelvis of A. afarensis is undoubtedly more like that of a hominin than that of an ape“ (Lewin, 2004, p. 133), вж. нагледно Lewin, 2004, p. 112, fig. 17.4-5; 134-136, fig. 20.7; Cela-Conde & Ayala, 2007, pp. 92-95, fig. 3.8-9; 102-103, fig. 3.17; 106; 122-123; 128; Stern & Susman, 1984, pp. 291-295, fig. 5-7; Марков, 2011, стр. 107
Най-ясно това личи при скелета на Люси (AL 288-1) от Афар, Етиопия, открит 1974 от Доналд Джохансон, a повече от забележителни за начина на изправено придвижване при австралопитеците, без ни най-малко да се опират на предните крайници за да си помагат с тях са следите от стъпки го гореща вулканична пепел от Лаетоли, Танзания, открити през 1978 от Пол Абел.
Затова и за автралопитеците е популярно справедливото обобщение, че са подобни на хора в долната част на тялото си и на маймуни в горната, в. т.ч. черепа:
- „A. afarensis is essentially apelike above the neck and essentially humanlike below the neck“ (Lewin, 2005, p. 131)
- "целом находка подтвердила "функциональную дихотомию" строения афарских австралопитеков: весьма продвинутая, почти человеческая нижняя часть тела сочеталась у них со сравнительно примитивной, "обезьяньей" верхней частью." (Марков, 2011, стр. 110) вж. и Lewin, 2005, p. 13; Cela-Conde & Ayala, 2007, pp. 88-91, fig. 3.5-6; 122-123, fig. 4.14; Марков, 2011, стр. 114-115
2. Разположението на голямото тилно отверстие (foramen magnum), през което продълговатият мозък се свързва с гръбначния също показва, че австралопитеците са адаптирани към изправен вървеж: Lewin, 2005, pр. 125; 131; Cela-Conde & Ayala, 2007, p. 92
3. Палецът на краката при австралопитеците не е отделен и противопоставен на останалите пръсти като при останалите човекоподобни маймуни, а е изравнен с тях и с ограничена способност за самостоятелно движение: това експертите в областта наричат: „a clear adaptation to bipedality“ (Lewin, 2005, p. 134)
Тоест австралопитеците са се придвижвали абсолютно изправени като нас, без да се опират на предните си крайници и с това се различават от маймуните. Те са:
-„Obviously adapted for considerable bipedalism“ (Lewin, 2005, p. 124, fig. 19.5)
- „bipedal locomotion imprints itself in many different ways on the postcranial skeleton“ (Lewin, 2005, p. 132)
- „the presence of numerous apomorphies related to habitual upright posture and locomotion in Australopithecus afarensis is easily interpretable as evidence of recent natural selection for habitual bipedality“ (Begun et al., 1997, p. 3)
- „bipedalism very similar to ours would be already present at least 3 Ma (преди 3 млн. г.)" - Cela-Conde & Ayala, 2007, p. 95; вж. пак там р. 96-102
- „походка афарских австралопитеков практически не отличалась от нашей. Они шагали уверенно и ногами двигали как мы, полностью распрямляя колени“ (Марков, 2011, стр. 115)
Особено забавно в контекста на псевдонаучната апологетика на Велчев е мнението на Стърн и Съсман, тъй като случаят е емблематичен за начина, по който обработват своите невежи читатели лъжеизследователите-шарлатани. Един от най-предпочитаните похвати е фалшифицирането на твърдения. Изважда се изказване на даден автор от контекста и чрез манипулация смисълът му се изопачава по начин, който той ни най-малко не е имал предвид. Изтъкват се като единствени и определящи едни факти, за да се създаде у аудиторията лъжлива предубеденост, докато други, неудобни и опровергаващи, се премълчават гузно или се замитат под масата за да не пречат на идеологическата обработка. Така нашият пишман богослов си позволява да цитира Стърн и Съсман уж в подкрепа на своите измамно-повръхностни лакърдии: „„… тяхната структура (на ръцете) удивително наподобява ръце на човекоподобна маймуна" (Stern & Susman, 1983, p. 283). Да, това е факт. И то факт, който никой обективен учен нито отрича, нито укрива. Но също толкова несъмнен факт е развитият за изправен вървеж локомоторен тазобедрен комплекс, който свързва австралопитеците с нас хората и стои в основата на нашето еволюционно развитие.
Като такъв той е категорично и недвусмислено признат от същите Стърн и Съсман, които дори смятат, че да се твърди нещо различно е просто несериозно:
- „That bipedality was a more fundamental part of australopithecine behavior than in any other living or extinct nonhuman primate is not in serious dispute“ (Stern & Susman, 1983, p. 279)
Така научната истина е явна и очевидна както обикновено, а лъжите на шарлатаните е лесно да се изобличат дори само със същите източници, които ползват, но четат избирателно. А мозайката от маймунски и човешки черти с неравномерно разпределение у нашите далечни предци е точно това, което следва да очакваме от еволюционния процес.
С изправения вървеж обаче тенденциите към очовечаване в анатомичното устройство на австралопитеците ни най-малко не се изчерпват. Сред тях заслужава да споменем още:
4. Дъвкателният апарат на австралопитеците се различава категорично от този на човекоподобните маймуни и по този признак те заемат явно междинно положение между тях и хората. За разлика от горната челюст на маймуните, която е U- образна, тази на австралопитеците е със значително по-приплеснат овал и се приближава до човешката. Кучешките зъби са значително по-малки и със загладен профил, по което отново се доближават до нас и абсолютно се различават от тези например на шимпанзетата: вж. Lewin, 2005, pр. 97, fig. 15.3; 118-119, fig. 18.3-4; Cela-Conde & Ayala, 2007, p. 129, fig. 4.19
5. Мозъкът на австралопитеците показва увеличен теменен дял, което е доказателство, че те са боравели с предмети и оръдия на труда далеч по-ловко от останалите примати. Това е установено чрез статистически анализ на ендокранни отпечатъци: - вж. Дробышевский, 2007, стр. 34; 38; 57; 61-62; 73; 103, табл. 6
- „была увеличена теменная доля по сравнению с шимпанзе и другими "нечеловеческими" гоминоидами. Это может указывать на улучшенную координацию движений рук и способность совершать более тонкие манипуляции" (Марков, 2011, стр. 114)
- "Теменная доля грацильных австралопитеков, по сравнению с человекообразными обезьянами была очень длинной" (Дробышевский, 2007, стр. 73)
- "Австралопитеки в среднем превозходят по длине мозга человекообразных обезьян.Это еще более заметно если учесть малые размеры тела австралопитеков. Мозг шимпанзе, наиболее приближающихся по размерам тела к ранним гоминидам, намного короче чем у последних, без пересечения границ" (Дробышевский, 2007, стр. 62)
6. Австралопитеците са боравели с каменни оръдия на труда и може би са изготвяли такива. Това е пряко следствие от отличителната черта, посочена в т. 4. И това е доказано с повече от сигурни и в достатъчно количество доказателства.
За оръдийната дейност на австралопитеците научаваме от находки, доказващи надеждно използване на каменни оръдия на труда от късния етиопски вариант на австралопитека - Australopithecus garhi (преди 2,6-2,5 млн. г.): кости от антилопи, отрязани от тялото и строшени с остър каменен инструмент: например в Бури, Етиопия. (Lewin, 2005, p. 131; Cela-Conde & Ayala, 2007, p. 131; Марков, 2011, стр. 135; McPherron et al., 2010, p. 857)
Нещо повече: има изследователи, които смятат най-старата каменна индустрия в света - Олдувайската (преди 2,9-1,7 млн. г.) за създадена именно от Australopithecus garhi на базата на палеоантропологични останки и животински вкаменелости със следи от насечки в Хата Мембер (Етиопия), асоциирани с недалечните находища на олдувайски сечива от Гона: Heinzelin et al., 1999, рp. 627-629, fig. 2; McPherron et al., 2010, p. 857.
Изводът на екипа е ясен: " A. garhi is currently the only recognized hominid taxon recovered from Hata sediments" (Heinzelin et al., 1999, p. 627)
И още повече: находките от Дикика, Етиопия направени през 2009 демонстрират кости с насечки ("highy consistent with a stone-tool cut mark"- McPherron et al., 2010, p. 857) от каменен инструмент с възраст 3,39-3,42 млн. г. (McPherron et al., 2010, рp. 857-859; Марков, 2011, стр. 132-134)
Резултатът от анализа е, че костите имат: "high-confidence stone-tool-inflicted marks... The cut marks demonstrate hominin use of sharp-edged stone to remove flesh from the femur and rib" (McPherron et al., 2010, p. 858)
Тоест австралопитеците са били в състояние да ползват каменни оръдия на труда за транжиране още на изключително ранен етап от своето развитие. По онова време този район е населяван единствено от Australopithecus afarensis, към който принадлежи Люси:
- "the only hominin species present in the Lower Awash Valley at 3.39 Myr ago to which we can associate this tool use is A. afarensis" (McPherron et al., 2010, р. 858)
- "напрашивается вывод, что афарские австралопитеки научились использовать острые камни для разделки туш за миллион лет до появления хабилисов" (Марков, 2011, стр. 134)
Последното важно и действително зашеметяващо откритие относно палеолитната каменна индустрия на австралопитеците е направено при разкопките в Ломекви, на западния бряг на ез. Туркана (старо название Рудолф) в Кения. Там от 2011 г. работи екип на университета Стоуни Брук (Ню Йорк) начело със Соня Хармънд. Резултатите от тези полеви изследвания са публикувани през 2015 и предизвикват истинска сензация в академичните среди. Открити са множество каменни сечива със значителни размери и техника на обработка различаваща се от олдувайската и служили най-вероятно за разтрошаване на черупкови плодове (Harmand et al., 2015, рp. 311-313).
Възрастта на находките е определена на 3,3 млн. г., тоест те са с цели 0,7 млн. г. по-стари от предишните претенденти за най-стари артефакти от Гона, Етиопия (Harmand et al., 2015, p. 311). Доколкото в находището отсъстват кости на ранни хоминиди създателите на тази култура не могат да бъдат определени с абсолютна сигурност, но при всички случаи това са австралопитеци. Много вероятно те са принадлежали към вида Kenyanthropus platyops, чиито останки са открити по-рано в същия район: „the only hominin species known to have been living in the West Turkana region at the time is K. Platyops“ (Harmand et al., 2015, p. 314). Съгласно екипа осъществил проучването, „The use of individual objects for several distinctive tasks reflects a degree of technological diversity both much older than previously acknowledged and different from the generally unipurpose stone tools used by primates“ (Harmand et al., 2015, p. 313).
Най-сетне следва да отделим малко внимание на още един начин по който различни лъжеучени-шарлатани се опитват заигравайки се с невежеството на читателите си да оспорват вече отдавна утвърдени положения в палеоантропологията. Изтръгва се едно частно мнение на изолиран специалист от неговия контекст, фризира се неговото звучене и се представя по манипулативен начин така, сякаш подкрепя тяхната теза. При това разбира се то се преекспонира и сочи като неоспоримо и очевидно убедително за всички доказателство, дори когато в него се е вкопчила единствено групичка самоуверени ексцентрици, Така нашият пациент Велчев сочи уж в полза на своите фантазии освен Стърн и Съсман още двама автори, единият от които, David Menton е прост креационист, работещ за известния (английската дума notorious предава далеч по-добре смисъла на епитета) сайт Answers In Genesis.org. Другият, Charles Oxnard, все пак е специалист и затова си струва да разгледаме негоия казус:
От него Велчев си позволява да цитира следния пасаж: „ „... австралопитеците, познати от последните няколко десетилетия ..., са безвъзвратно загубили мястото си в еволюцията на човешкия бипедализъм (способността да се ходи на два крака). [...] След всички тези данни ние следва да се усъмним в достоверността на човешката еволюция, каквато е представена в учебниците. [...] Вече е добре доказано, че австралопитеците не са толкова сходни по структура с хората…" (Oxnard, 1983, р. 332)
Добре. Пасажът съществува. И отразява личното и далеч от непогрешимо мнение на автор, за което той признава, че се отличава от общоприетия академичен консенсус (Oxnard, 1983, р. 308). Което не звучи кой знае колко убедително, тъй като основно правило в науката е интерпретацията на определени данни да бъде приемлива за възможно най-голям брой независими експерти от различни институции, а да не удовлетворява изискванията единствено на отделни самотни ексцентрици.
И както винаги антиеволюционистите или нищо не са разбрали, или съзнателно не желаят да разберат. Или по-вероятно са си избрали от всичките писаници само това, което им изнася :
1. Авторът явно не е просто обикновен шарлатанин креационист - най-малко не отрича еволюцията, още по-малко еволюцията на човека. Тоест няма как да бъде представян в защита на кауза, поддържана от фенове на древна близкоизточна книга с приказки. Самият той пише недвусмислено: „this complex question provide useful and interesting data for primate and human evolution“ (Oxnard, 1983, р. 332).
2. Окснард не смята, че „новите“ според него проучвания и използваният от него „нов подход“ могат да заличат тотално академичния консенсус за връзката на нашите прадеди австралопитеците с нас: нито относно наличието при тях на изправено придвижване на два крака, нито по отношение на различното от това на маймуните съзъбие :
- „The new studies do not totally deny the conventional story. The australopithecines have many human resemblances that not only imply some genetic relationship but also betoken functional characteristics, such as some form of bipedality for instance, and some manipulative abilities for example“ (Oxnard, 1983, р. 309)
- „Some studies show that in some features (incisors, canines and lower first premolars) the australopithecines are indeed man-like“ (Oxnard, 1983, р. 318)
3. Истината е, че въпросният анатом просто преувеличава значението на пренебрегваните през даден етап от развитието на изследванията доказателства, че освен да ходи изправен благодарение на характерната си анатомия, австралопитекът е можел също така добре да се катери и да се придвижва и в дървесна среда, където очевидно се е спасявал от атаките на хищници, с които не е могъл да се справи. Но това е и становището (вече споменато) на съвременната палеоантропология, което въобще не омаловажава бипедализма на тези наши предшественици:
- „such findings may be referring to some mode of behaviour of australopithecines that is totally different from anything that we see today or, indeed, have so far guessed. It is more likely, however, that the morphological distinctness of the australopithecines rests not in a totally new behaviour but rather in a combination of activities no one of which is special by itself but of which the combination in a single animal is truly unique. Thus, these creatures may have been capable of a form of bipedality far more efficient and habitual than that of any ape or monkey at the present day, combined with a form of quadrupedalism (perhaps including abilities in a climbing medium) far more sophisticated than that of which any human is capable“ (Oxnard, 1983, р. 310)
Но крайна сметка именно това е еволюционната картина от процеса при развитието на всеки нов вид, който започва да усвоява смесена екологична ниша, намирайки се еднакво далеч от съвършенството на тясната специализация както на обитаващите само дървесна среда, така и на придвиждащите се само на два крака видове. И различията в някои детайли между анатомията на австралопитеците и хората (в т.ч. и при тазобедрения комплекс) никога не е отричана от академичната общност. Напротив – би било твърде странно и противоречащо на самата логика на еволюционния процес те да са напълно идентични. Това би означавало да се обезсмислят повече от три милиона години усъвършенстване и директен селекционен натиск върху доведените в крайна сметка до майсторство и невъзвратима специализация умения за изправен вървеж.
- „The pelvis of A. afarensis is undoubtedly more like that of a hominin than that of an ape, being squatter and broader, but significant differences exist as well, such as the angle of the iliac blades (hip bones). These differences were not functionally significant in terms of achieving the balance required for bipedal locomotion… Combined with the architecture of the femoral neck and the pronounced valgus angle of the knee, ...this character would permit a full, striding gait, essentially like modern humans in overall pattern if not in every detail. In other words, A. afarensis was said to be a fully committed terrestrial biped“ (Lewin, 2005, p. 133) вж. по темата особено Lewin, 2005, p. 134, fig. 20.4; както и Cela-Conde & Ayala, 2007, pp. 102-103, fig. 3.14.
Модерните автори ни най-малко не отричат и други междинни характеристики, които отличават изправения вървеж на австралопитеците от този на хората: например по-късите крака, по-дългите ръце, неудобното и натоварващо присвито положение на тазобедрената и колянната става при ходене и др. В крайна сметка напълно изправената позиция и повече или по-малко завършена форма на седалището нашите ранните хоминиди достигат много по-късно, едва при Australopithecus sediba (Марков, 2011, стр. 139-140).
Анализ на намиращия се в ухото вестибуларен апарат при човекоподобни, хора и вкаменелости на австралопитеци и архантропи показва, че окончателно подобни на нашите постижения при вървеж и бяг имат едва Homo erectus преди 2 млн. г., докато австралопитеците са били по-нестабилни и съответно са използвали изправеното придвижване в по-малка степен (Spoor et al., 1994, pp. 645-648; Cela-Conde & Ayala, 2007, рp. 103; 128, box 4.17)
И тъй, обобщението „Although bipedal in posture, A. afarensis retained several apelike aspects, particularly in body proportions“ (Lewin, 2005, p. 135) нито трябва да ни изненадва, нито обезценява всички прогресивни анатомични белези при австралопитеците, които убедително сочат, че именно някой вид от тяхната група е нашият далечен прародител.
Така че преувеличаването на уменията на австралопитеците да се катерят по дърветата и на безспорно съществуващите детайли, които отличават техния все още недостатъчно развит изправен вървеж от далеч по-развития изправен вървеж на хората ни определно не дават право на автора да изказва убедено лекомислени генерални заключения от типа на:
- „differences between … australopithecines and humans … suggest they are not human ancestors“ (Oxnard, 1983, р. 317)
- „the australopithecines known over the last several decades from Olduvai and Sterkfontein, Kromdraai and Makapansgat, are now irrevocably removed from a place in the evolution of human bipedalism, possibly from a place in a group any closer to humans than to African apes and certainly from any place in the direct human lineage.“ (Oxnard, 1983, р. 332)
4. Целта на Окснард в крайна сметка очевидно е да докаже наличието на някакъв пре-антроп, който според него би трябвало да е наш прародител, различен от австралопитеците. За това следва те да бъдат елиминирани и изместени в отделна група, различна от основната линия водеща към човека: „they form an independent unit within the hominoid radiation, one that presumably became extinct“ (Oxnard, 1983, р. 331).
Това той се опитва да направи посредством собствени интерпретации на някои относително нови тогава находки По принцип такава позиция независимо от пристрастното игнориране на наличните факти е напълно допустима в рамките на еволюционната научна парадигма. Проблемът конкретно на този автор обаче е, че дава доста своеволни и прибързани тълкувания на вкаменелости и прави от тях неубедителни и спорни изводи. А те са достатъчно изследвани през последните повече от 40 години. И „новите“ за него находки с които се опитва да оправдае „новия“ си подход вече отдавна не са „нови“:
Реконструкция от Музея на човека, Сан Диего, Калифорния, САЩ.
Черепът KNM-WT 40000 на Kenyanthropus platyops от Ломекви, западния бряг на ез. Туркана, Кения (3,3-3,2 млн. г.).
а/ ER 1470, черепът от Коби Фора, източния бряг на ез. Туркана, Кения (Oxnard, 1983, р. 321) с обем 700-750 см³, който е много по-голям от този на австралопитеците и е определен принадлежащ на отделен - вид Homo rudolfensis (Cela-Conde & Ayala, 2007, рp. 172-174, fig. 6.4; Lewin, 2005, рp. 141-145, fig. 21.3а; 21.7). Той обаче е много по-млад, възрастта му след няколко погрешни значително по-стари (2,9-2,6 млн. г.) датировки е определена на чрез използване на калиево-аргонов метод на ок. 1,9 млн. г. (Cela-Conde & Ayala, 2007, рp. 173-175). И макар този на съвременните му Australopithecus sediba да е само ок. 450 см³ (Марков, 2011, стр. 139), това ни най-малко не означава, че той не може да е потомък на австралопитеците. По това време в района са съжителствали няколко различни вида хоминиди, сред които Homo rudolfensis, Homo habilis, Australopithecus sediba, масивният Paranthropus boisei и дори бъдещият покорител на света Homo erectus (Lewin, 2005, p. 142). Това, че те са били съвременници не означава, че някои от тях не са възникнали далеч по-рано от други или между тях няма еволюционни „задънени улици“.
Същото важи с пълна сила за находката на глезен от същата епоха и в същия контекст (Oxnard, 1983, рр. 321-322, fig. 10.11)
Различно би било положението, ако череп с подобна вместимост или твърде човешки глезен бяха открити във времената на афарския австралопитек, 3 млн г. или повече преди нашето време. Това би бил наистина добър аргумент. Такива находки обаче просто няма. И не биха могли да съществуват.
Впрочем вероятният предшественик на Homo rudolfensis (и възможно на всички нас) наистина е открит от неуморната Мив Лики (1999). Това е Kenyanthropus platyops от западния бряг на ез. Туркана. Той наистина е живял преди 3,5 млн г. и очаквано споделя всички обичайни морфологични характеристики на тази група: малък мозък (430 см³), малки зъби и пр. Единствената разлика е плоското лице, което дава името на находката. Възможно е, дори е твърде вероятно кениантропът през човека от ез. Рудолф (Туркана) да е истинският прародител на нашия вид. Но това по никакъв начин не преобръща драматично представите ни за еволюцията. Не случайно многото прилики и фрагментарността на находката дават достатъчно основания на ред експерти да го считат просто за вариант на австралопитеците (Cela-Conde & Ayala, 2007, рp. 179; 181-182; 194, fig. 6.10; Марков, 2011, стр. 141). За съвременното виждане относно съвместното съжителство и еволюцията на автралопитеците и ранните Homo отлична илюстрация е диаграмата в Cela-Conde & Ayala, 2007, p. 191, fig. 6.17.
б/ Вторият „довод“ на Окснард касае находки от района на Канапои, югозападното крайбрежие на ез. Туркана в Кения. Според него там е намерена раменна кост (humerus), с възраст от почти 5 млн. г. и тя приличала на човешката повече, отколкото тези на австралопитеците (Oxnard, 1983, рр. 321-322, fig. 10.12).
Да оставим настрана доколко изводът е адекватен на наличния материал, Грешката на автора този път е, че погрешно определя за прогресивно развитие архаичен признак, отразяващ примитивно състояние на недостатъчно напреднала адаптационна специализация. По онова време в района живеят представители на една безспорно дървесна маймуна - Ardipithecus ramidus. Поради откъслечните вкаменелости обаче се налага учените да изчакат още десет години след монографията на Окснард, за да бъде дефиниран новият вид (Тим Уайт, 1993-1995) с находките от Арамис, Етиопия (вкл. известната Арди).
Ардипитеците са живели преди 4,4 млн. г. и отразяват ранен етап от развитието на понгидите, когато уменията и съответните на тях анатомични особености -както за катерене, така и за ходене по земята все още не са достатъчно развити. (Cela-Conde & Ayala, 2007, рp. 113-117, fig. 4.7-9, box 4.7-8; Lewin, 2005, р. 124; Марков, 2011, стр. 72-79)
Поради това те притежават архаични черти, които правят така, че по някои признаци те сякаш да приличат повече на хората, отколкото по-късните австралопитеци или особено съвременните понгиди, при които селективният натиск до един момент води до по-нататъшна специализация както в дървесното катерене, така и във вървежа. В този смисъл ардипитекът като архаичен вид е по-близък по определени признаци до всеки друг последващ: човек, австралопитек, шимпанзе, горила, отколкото те помежду си. (Марков, 2011, стр. 78-79).
Същия феномен на радиално прогресивно дистанциране спрямо паралелните форми и по-голяма близост до изходните наблюдава и Окснард, макар да прави от него напълно погрешни изводи: „the various australopithecines are generally more similar to one another than any individual specimen is to any living primate. They are different from any living form to a degree greater than the differences between bipedal humans and terrestrial apes. Some of their similarities to living forms are especially reminiscent of the arboreal habitat“ (Oxnard, 1983, р. 328)
И тук наистина сензация щеше да има ако същества с подобни или още по-близки до човешките раменни кости бяха открити в историческия промеждутък между ардипитеците и първите хора. Такива находки обаче няма. В този период наблюдаваме единствено австралопитеци – плосколици или афарски. Усещайки нестабилността на интерпретациите си върху изолираните „нови“ находки, Окснард декларира една чиста вяра, че в бъдеще ще се появят още вкаменелости, които ще потвърдят неговата правота: „we can confidently expect that Leakey and others will find yet more evidence of geologically earlier forms that are considerably more human than the fossils from Olduvai and Sterkfontein“ (Oxnard, 1983, р. 331).
Скелетът ARA-VP-6/500 на Ardipithecus ramidus от Арамис, североизт. Етиопия (4,4 млн. г.) - известната Арди.
Останките дават основание да се счита, че освен катерене по дърветата е практикувал и изправен вървеж.
Куриозът е, че по силата на една историческа ирония донякъде предсказанието на Окснард наистина се сбъдва. В края на миналия и началото на този век неуморната Мив Лики и други съвременни палеоантрополози обогатяват значително нашите представи за еволюцията на ранните хоминиди. Открити са нови любопитни видове:
- Australopithecus anamensis (Лики, 1994-1995) в Канапои – предшественикът на афарските австралопитеци с възраст 4,1-4,2 млн. г. (Cela-Conde & Ayala, 2007, рp. 129-130, fig. 4.19, box 4.18). Отличителна примитивна характеристика на вида е например класическата U-образна форма на долната челюст. (Cela-Conde & Ayala, 2007, р. 129, fig. 4.19).
- Ardipithecus kadabba (Йоханес Хайле-Селасие, 1997): живял в средното течение на р. Аваш, Етиопия преди 5,8-5,2 млн. г. предшественик на ардипитеците – с мозък на шимпанзе и сравнително големи кучешки зъби (Cela-Conde & Ayala, 2007, р. 116, fig. 4.8).
- Orrorin tugenensis от хълмовете Туген, Кения (Брижит Сеню, 2001) живял преди 6,2-5,8 млн. г. макар да притежава определени признаци на двуногост, има съзъбие много близко с това на шимпанзетата. (Cela-Conde & Ayala, 2007, рp. 110-113, fig. 4.4-5, box 4.3-4; Марков, 2011, стр. 67-68).
- Sahelanthropus tchadensis или Тумай (Мишел Брюне, 2002) е примат, живял преди 7-6 млн. г. в Торос Менала, Чад, Централна Африка. Въпреки множеството примитивни признаци: маймунския череп и активния живот по дърветата, начинът на свързване на гръбнака с основата на черепа и бедрената кост показват недвусмислено, че съществото е ходело и изправено на два крака. Любопитно въпреки много малкия мозък (350 см³) е относително плоското лице – признак, който срещаме след това едва при кениантропа (Lewin, 2005, р. 126; Марков, 2011, стр. 65-67) и който би могъл отново да е резултат от примитивна диференциация.
Така очакванията на Окснард се оправдават, но не по начина по който той очаква. Новите находки наистина се появяват, но те не предлагат въображаеми човешки черти. Линията или по-скоро плетеницата на еволюцията, която не забранява съвместното съществуване и взаимодействие на различните видове хоминиди върви видимо напред и нагоре, от примитивните към прогресивните признаци и от по-недиференцираните архаични форми към австралопитеците.
Sahelanthropus tchadensis (Тумай): примат на 7-6 млн. г. с
възможности за изправен вървеж, но все пак живеещ предимно на дърветата.
Художествена реконструкция на Роман Евсеев за АНТРОПОГЕНЕЗ.РУ
С други думи и вторият „авторитет“ на Велчев е не само неправомерно приеман за съюзник на книжка с приказки автор на остаряло проучване. Той е и изолиран особняк с ексцентрични (а в случая и неверни) виждания, противоречащи на академичния консенсус и последващото развитие на дисциплината в продължение на почти половин век . Е, това, че отделен професионалист има някакво мнение ни най-малко не означава, че то е адекватно и следва да се преекспонира. И ние си имаме трагикомедията професор Гагов от Биологическия факултет на СУ, който отрича еволюцията. Академичната общност е достатъчно голяма, за да има своите странни екземпляри. Но науката затова е наука, за да се придържа към своите правила. А едно от тях безспорно е, че дадено твърдение или интерпретация трябва да бъдат достатъчно убедителни не просто за отделни изследователи, а за преобладаващата част от специалистите. Тяхната колективна оценка се явява окончателна проверка и коректив на личните възгледи. И които в дадения случай могат еднозначно да се определят като неправилни. Това е, което отличава наукообразните спекулации от истинската наука.
Е, какво излиза в края на краищата? Маймуни, които ходят стабилно изправени на два крака без да си помагат с ръцете. Маймуни, които имат тазобедрен комплекс доказано идентичен с нашия и рязко отличаващ се от маймунския. Маймуни, които нямат вече нужда от кучешките си зъби като оръжие, понеже използват каменни сечива, здраво стиснати в свободните им ловки ръце.
Не, австралопитеците не са „обикновени маймуни“, колкото и да им се ще на псевдоучените креационисти (включително пишман „учения“ Велчев). Те са наши прародители, ясно видимо междинно звено: все още не хора, но вече и не просто маймуни. Те са изобличаващо всички шарлатани неопровержимо доказателство за еволюцията. Доказателство за нашия произход.
ЛИТЕРАТУРА
- Марков, Александр - Эволюция человека. Книга I: Обезьяны, кости и гены, Москва, Астрель-Corpus, 2011
Няма коментари:
Публикуване на коментар