Интересът към изложените в Библията представи за устройството на мирозданието винаги е присъствал в европейската култура - първоначално като част от религиозно доминирания светоглед, а от началото на модерната епоха - като предмет на изучаване от историци, археолози и културни антрополози. В последно време в източното постсоциалистическо пространство той дори нараства, макар и не като следствие от интелектуално любопитство, а като част от в немалка степен административно направляван и насърчаван процес на ново срастване между църква и държава. В този регион, включително и у нас, е обичайна практика правителствата да печелят обществен вот чрез показно популистко позоваване на "националните традиции", част от които в исторически план е и християнството като религия основана именно на Библията. Резултат от тази дейност е подновено след дълъг период на забрава процеждане в публичното пространство на консервативно-клерикални идеи, понякога дори подсилени с фундаменталистки нотки.
Интересно явление е една от неговите прояви, а именно подновените опити за представяне на свещената за християните книга отново като авторитет дори по отношение на естествознанието - практика превърнала се след втората половина на XIX в. по обективни причини по-скоро в субкултурен феномен, отколкото в легитимна научна дейност. В дейността си привържениците на тази концепция се опират основно върху материали разпространявани в САЩ и другаде от дискредитираните в академично отношение креационистки кръгове, поради което доскоро тези идеи се ограничаваха главно до маргинални сектантски общности. През последните години обаче политическите тенденции, послушно следвани от образователните институции доведоха например до куриоз, при който наскоро (2018 г.) иначе престижно университетско издателство си позволи да публикува "монография" на православния богослов Валентин Велчев. Нейни основни теми се оказаха от една страна опит за "опровергаване" на може би най-великия астрофизик на границата на последните две столетия - Стивън Хокинг, а от друга, представяне на една по същество почти изцяло креационистка интерпретация на Библията не само като "скъпоценно наследство" за православието, но и като "авангардна алтернатива" на действителната съвременна наука. За този претендиращ с научните си познания теолог един мито-исторически паметник от края на Бронзовата и ранната Желязна епоха се оказва по-авторитетен от всички актуални човешки достижения: "Библията е Божие Откровение за Самия Него и за Неговото спасително дело…За разлика от Нея, научните учебници, колкото и полезни да бъдат те, не са богооткровени и никога не могат да бъдат непогрешими, защото съдържат както факти, така и спекулативно мислене“[1].
Всъщност подобни голословни декларации показват не само тенденциозно спекулиране с библейските текстове, но и дълбоко непознаване на породилите ги културна среда и историческа обстановка. Свещената за юдаизма, християнството и исляма книга няма как да бъде правилно разбрана извън реалния контекст на цивилизацията в района и през епохата където и когато е съставена. Затова при наличното и непрестанно допълвано невероятно богатство от археологически находки, възстановени писмени паметници и напълно реконструирана картина на обществения живот и културата в Древния Близък Изток привличането на тези постижения при анализа на библейските представи за устройството на света е задължително и неминуемо.
За достигане до истинския смисъл на включените там идеи е нужно само те да бъдат разгледани в светлината на предшестващите ги, оказали влияние върху тях произведения и обкръжаващата авторите им действителност – нещо, което Валентин Велчев по чисто идеологически мотиви отказва да допусне и счита за категорично неприемливо: „Според учителите на Църквата не може и дума да става, че Моисей е написал началото на Битие, след като се е запознал с други, по-ранни езически разкази за Сътворението – египетски, халдейски и пр…църковното предание категорично заявява, че Моисей е получил свръхестествено познание, откриващо се при пряк контакт с Бога!“[2] За него такова основание е единствено мъглявото обобщение как уж „концептуално библейската идейна рамка е коренно различна от всички останали“[3]. Доколко е неправ авторът в тези си изводи можем нагледно да се убедим при един достатъчно аргументиран сравнителен културно-исторически анализ: идеите на древните евреи за устройството на Всемира с нищо не изпреварват тези на околните народи и дори нещо повече - те с нищо не се отличават от тях.
Земята в този космологичен модел е плоска и изплува от водите подобно на плодородните низини по поречията на Тигър и Ефрат след сезона на разлива, сякаш застанали като граница между мочурищата и дъждоносните облаци: “да има твърд посред водите и да разделя тя вода от вода“[4]. Идеята е отразена нееднократно на различни места в свещената за евреи и християни книга. Това с основание дава право на един анализаторите на тези представи – американеца Робърт Шейдуалд да заключи, че „от Битие до Откровение Библията е една книга за плоската Земя“[5]. Така например според нейните автори Земята има „краища“ и „ъгли“. Пасажи с такова съдържание могат да се намерят както в Стария, така и в Новия завет: „Той издига пáри от краищата на Земята“[6] или "След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на Земята и държащи четирите земни ветрища„[7]. Новозаветният автор на втория текст (от Апокалипсиса), както обикновено, не е съчинил оригинална концепция, а е заимствал образа на четирите ъгъла от свой старозаветен предщественик: „И ще издигне знаме за народите и ще събере изгонените на Израел, и ще събере в едно разпръснатите на Юдея от четирите краища на земята“[8]. Тази библейска представа води отново началото си от Месопотамия, където една от концепциите за света представя земята (основно Двуречието между Тигър и Ефрат и съседните региони) като плосък квадрат, отделните райони на който са разположени съобразно осите образувани от четирите световни посоки. По тази причина за могъщите царе, претендиращи за световно господство в различни исторически периоди най-желаната титла е „цар на четирите края на света“ (акад. šar kibrat 'arbaim[9] или šar kibrāt erbetti[10]). През вековете я носят могъщият владетел на Акад и наследник на Саргон Велики (прибл. 2334–2284 г. пр. н.е.) – Нарамсин (прибл. 2254–2218 г. пр. н.е.)[11], знаменитият законодател на Вавилон – Хамурапи (прибл. 1792 –1750 г. пр. н.е.)[12], монарсите-завоеватели от Асирия: Салманасар III (859–824 г. пр. н.е.)[13]; Синахериб (705–681 г. пр. н.е.)[14], Асархадон (681–669 г. пр. н.е.)[15] и най-сетне Кир Велики (559–530 г. пр. н.е.)[16], основоположникът на династията на Ахеменидите и благодетел на евреите-изгнаници[17] поради което е удостоен от тях с титлата месия[18].
В Библията земята е представяна още и като плосък кръг или диск: „Онзи, Който седи над кръга на Земята, пред Когото жителите ѝ са като скакалци“[19]. Редица модернистки настроени религиозни апологети се опитват да преосмислят този текст като ранно упоменаване за сферичната форма на Земята. Един от тях разбира се е ученият-богослов Валентин Велчев. На този стих той не пропуска да се позове в критиката си на може би най-големия астрофизик от втората половина на миналото столетие насам: „Според Хокинг и Млодинов в Библията пише, че „Земята е плоска“. Ние бихме насочили тяхното внимание към Исая 40:22, където изрично е заявено, че тя е „кръг“, която еврейска дума според мнозина би трябвало да се разбира като „сфера““[20].
Подобни волунтаристични интерпретации обаче нямат нищо общо нито с текста на пасажа, нито с неговия исторически контекст. Тук отново имаме реминисценция от културите на Древния Близък Изток, където земята е с форма на плосък диск, обкръжен от водите на световния Океан: „египтянинът си е представял земята като плоска тава, обкръжена с извит пръстен“[21]; “по мнението на жителите на Месопотамия земята била оформена като диск или дори като кръгла купа“[22]. Употребената в цитирания по-горе библейски пасаж оригинална еврейска дума е "хуг" (חוּג), която значи именно кръг, диск[23]. Думата за „сфера, кълбо“ е различна и тя е דּוּר - "дур“ [24]. Поради това в конкретния случай не е възможна произволна подмяна нито при етимологията, нито при значението на двата термина.
Допълнителен, макар и косвен довод в полза на представата за плоска земя според библейските текстове предоставят още два пасажа. Първият в една от късните „пророчески“ книги гласи: „Ето какви бяха виденията на главата ми и на леглото ми: Гледах и ето дърво всред света, на което височината бе голяма. Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето, и то се виждаше до краищата на целия свят“[25]. Вторият е достатъчно популярен епизод, намерил място в едно от евангелията: „Пак го завежда дяволът на една много висока планина, показва му всичките царства на света и тяхната слава…“[26]. За един свят конструиран двуизмерно в една плоскост е напълно в реда на нещата при позициониране на наблюдателя на достатъчна височина да може да види всичко „до краищата на земята“. В еднаква степен е валидно и обратното. Обитателите на тези „краища“ са в състояние да видят даден обект, ако той е с достатъчна височина. При кълбовидна Земя обаче посочените стихове губят своя реален смисъл, тъй като и в двата случая наблюдателите биха срещнали непреодолими затруднения от съвсем практическо естество[27].
Освен че е плосък, светът на Библията има още две съществени характеристики: той е геоцентричен и статичен. Обусловен от технологичните възможности и гледната точка на близкоизточните земеделски култури, този модел нито познава, нито би могъл да осмисли и вмести било необятните мащаби на познатата ни днес Вселена, било протичащите в нея сложни процеси. Земята не обикаля по своята гравитационна орбита около Слънцето, няма галактики, които да описват величествени фигури, задвижвани от силата на привличането. Обичайното състояние на този свят е застинала неподвижност: „вселената е утвърдена, така че не може да се поклати“[28]; „поставил си земята върху твърди основи, тя няма да се поклати навеки“[29]; „твоят бог, който създаде земята и я направи неподвижна“[30].
Земята е неподвижна по една основателна причина: тя е поставена върху здрави стълбове: „стълбовете на земята са на Яхве, който и постави света върху тях“[31]; „на какво са утвърдени нейните стълбове?“[32]; „дори земята с всички нейни жители да се разтопи, аз утвърждавам нейните стълбове“[33]. Еврейският бог причинява земетресенията като разклаща опорните стълбове на земята: „той разтърсва земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят“[34].
Впрочем Библията е синкретична книга, съчетаваща механично множество дори противоречащи си традиции, в т.ч. и натурфилософски. Поради това в нея могат да се срещнат и различни мнения – например, че земята се носи свободно, плувайки върху световния океан: „той я е основал върху моретата“[35], или в празното пространство: „простира севера върху празнотата, окача земята на нищо“[36]. Относно последното твърдение си струва да се направи един плодотворен паралел с някои идеи на древногръцките философи. Така например Анаксимандър[37] още през VI в. пр. н.е. стига именно до идеята, че земята е фиксирана на „нищо“ понеже неподвижното ѝ състояние е обусловено от нейното разположение в центъра на вселената. Хипотезата му е съхранена в по-късните съчинения на Аристотел[38] (IV в. пр. н.е.) в следното изложение: „Има такива, които предполагат, че Земята пребивава неподвижно вследствие на „равновесието“ (букв. „еднородност, подобие“ - ὁμοιότης), както например сред древните Анаксимандър. Според тяхното мнение това, което е разположено в центъра и е равно отдалечено от всички крайни точки, не може въобще да се движи повече нито нагоре, нито надолу, нито настрани“[39]. Доколкото текстовете в свещените книги на евреите получават своята окончателна редакция не по-рано от времето на Макавеите[40] (II-I в. пр. н.е.), можем спокойно да приемем възможността този израз да е проникнал в Библията по пътя на културната дифузия през епохата на елинизма.
Смисълът обаче на изброените по-горе фантастични картини няма как да бъде изопачен дотолкова, че да подкрепя произволни твърдения като това на теолога Валентин Велчев за една от възможните според него интерпретации на понятието „земя“: „с нея е означена цялата материя в космоса, например като газово-прахови облаци (а същото се отнася и до тъмната материя и енергия)“[41].
Поставената на стълбове Земя се издига над великата бездна на подземните води – евр. תְּהוֹם („техом“) [42], аналогична на вавилонската „тиамат“[43]. Споменавания на „техом“ [44] се срещат и в митологичните текстове от Угарит (XV-XII в. пр. н.е.)[45]. Тази бездна е източник на всички солени и сладки води, наводненията се случват, когато избликнат нейните извори[46]. Под земята се намира и царството на мъртвите – „шеол“ (שְׁאוֹל), аналогично на старогръцкия Хадес[47], на което ще се спрем за кратко и в края на това изложение. Там се спускат душите на всички починали.
Над плоската земя е разпрострян небесният свод, който е направен от твърдо, подобно на метал вещество. Както уместно отбелязва по отношение на тази древна митологична концепция немският библеист Клаус Вестерман, „представата за небето като твърдо тяло е разпространена по целия свят“[48]. Още в първите стихове на библейската книга Битие небето е наречено „твърд“[49]. Употребеният в еврейския оригинал термин тук е רָקִ֫יעַ - „ракиá“ [50], извеждан етимологически от глагола raqa (רָקַע) - "изковавам като удрям нещо (метално) и го разплесквам на тънки здрави листове"[51]. В библейската книга Йов тази представа е предадена най-сполучливо: „ Можеш ли да изковеш (raqa) небето, което е здраво като лято огледало?“[52]. Такъв еднозначен смисъл е предаден коректно в най-старите преводи на Библията. Така например в първия гръцки превод Септуагинта (LXX, III-II в. пр. н.е.) думата е преведена като „стереома“ (στερέωμα)[53] – „нещо твърдо, здраво, укрепен пункт, твърдина“, а в латинския Вулгата (Vulgata, V в.) като firmamentum, със същото значение[54]. Църковно-славянският превод следва плътно Септуагинтата. Там е употребена недвусмислено думата „твердь“[55], като тя се запазва неизменно в първите негови печатни издания: както в Острожката (1581), така и в Елизаветинската (1751) Библия.
Едва след времето на Коперник и Галилей, когато разминаването между достъпните, потвърдени астрономически данни и тези митологични картини става все по-натрапчиво, започват и опитите за тяхното преосмисляне. В резултат в редица нови преводи действителното значение на оригиналното понятие е завоалирано с по-неутрални и приемливи за съвременния читател термини. Така например в българските преводи по-консервативният православен (BOB, 1925) запазва оригиналната дума „твърд“, докато в протестантския ревизиран от 1940 (ВРВ) тя вече е срамежливо подменена с „простор“. Идентична е и ситуацията и с английските: старият авторитетен превод на крал Джеймс I (KJV, 1611) съхранява „firmament”[56], докато в по-новата стандартна англоезична версия (ESV, 2001) вече имаме „expanse”. Вариантът new living translation (NLT, 1996) в преследването на модерно звучене стига дори до „space”. В първоначалните преводи на други езици имаме отново пълно съгласие с този алгоритъм: в класическия немски превод на Лутер (LUT, 1534) по същия начин терминът е преведен с “feste”[57], както и в приключения в края на XIX в. превод Textbibel (ТХТ, 1899) -„veste“. В основополагащия френски превод на Пиер-Робер Оливетан (1535) имаме ясното „firmament“[58], докато в ревизията при Женевската Библия на Калвин (GEN, 1565) налице е вече далеч по-интелектуалното „estendue (модерен правопис étendue)” - пространство[59]. Същия модернизиран термин откриваме в преводите Martin (MAR, 1707) и Louis Segond (LSG, 1874).
Все пак въпреки всички вековни опити за ревизионистко преосмисляне, дори консервативно настроените съвременни богослови често са принудени да признаят, че „ rāqīa е била възприемана от аудиторията на израилтяните както и от почти всеки друг в предмодерните времена като твърд купол“[60] и представата за небето като твърдо тяло е еднозначно преобладаваща в еврейските и християнски свещени писания и техните коментари. Дори когато на отделни места в Библията има изрази като „небесата ще изчезнат като дим“[61], техният контекст недвусмислено посочва не противоречие с идеята, че те са твърди, а напротив, точно обратното. Подчертава се внезапното унищожение на тези здрави и стабилни структури от могъщетвото на Яхве при предизвикано от него очаквано апокалиптично събитие.
В небесната твърд са пробити дупки, контролирани свише от затворни устройства, подобни на клапи. Когато те се отварят, над земята се излива дъжд. Негов източник са водни маси („водите над небесата“[62]) разположени върху твърдия свод: „Бог направи твърдта; и раздели водата, която беше под твърдта, от водата, която беше над твърдта; и стана така“[63]. Небесните отвори се споменават неведнъж в Библията: „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна (tehom raba: תְּהוֹם רַבָּה ) се разпукнаха и небесните отвори (аrubot-ha-shemaim: אֲרֻבֹּת הַשָּׁמַיִם, букв. „отверстия в покрива за отвеждане на дима от огнището“ вторично значение „прозорци“, „шлюзове“[64]) се разкриха. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи“[65]; “също се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря“[66]; „дали няма да ви разкрия небесните отвори, да излея благословение върху вас“[67]. Те обаче са идея, която присъства и в далеч по-старата древноегипетска литература: „отвори преградите на небесните отвори“[68].
Същите тези клапани във висините са познати и на жителите на Угарит под същото име - ‘urbt[69]. Те са считани за прозорци в небесния палат на Балу, местната версия на общия за целия Левант, включително за древните евреи могъщ бог Баал – господар на ветровете, дъждовете и бурите. През тях, когато ги отвори, се изливат дъждовните потоци: „Отвори той прозореца в дома, отвора в двореца, отвори Балу бездните в облаците. Нададе Балу своя зов, повтори Балу вика на своите уста, нададе възгласа си и напои земята“[70].
Френският археолог Клод-Фредерик-Арманд Шафер, първият изследовател провел системни проучвания на угаритската цивилизация дори смята, че в покрива на главния храм на Балу в града има отвор през който дъждът се излива върху олтара, а по време на суша от него жреците извършват възлияния за да предизвикат идването на животворната небесна влага[71]. Според библейската книга на Йов пък дъждовните води се съхраняват в специални съдове или вместилища: „небесните мехове за вода“[72].
Самият небесен свод (купол) подобно на земята е поставен върху опорни колони: „небесните стълбове треперят и се ужасяват от неговите укори“[73]. Тази представа е напълно идентична с присъстващата отново в древноегипетската религия концепция за небесни стълбове – „аз разпрострях страха от теб надалеч, чак до четирите стълба на небето“[74]; „толкова здраво, колкото небето стои върху своите четири опори“[75].Всемирната катастрофа за египтяните ще настъпи, когато „небето и неговите стълбове“[76] рухнат[77].
В този свят луната не е масивно небесно тяло и спътник на земята, слънцето не е огромна звезда - център на слънчевата система, звездите не са гигантски слънца отстоящи от нас на космически разстояния. Телескопът още не е изобретен, все още не е дошло времето на хелиоцентричната революция. Всички непосредствени наблюдения с невъоръжено око отразяват единствено достъпната гледна точка на земния наблюдател.
Върху твърдия купол на небесата са окачени бляскаво слънце през деня и матова луна през нощта. Те монотонно се носят по своя път от изток на запад, с единствено предназначение да отмерват неспирния ритъм на денонощията. Звездите са нищожни светлинки, приковани неподвижно върху свода. Нищо в този простичък митологичен разказ не отразява и частица от познатите ни и разкрити от съвременната наука космически феномени. Те са просто източници на светлина и знаци за отмерване на времето: „И Бог каза: Да има светила на небесната твърд, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесната твърд, за да осветляват земята; и стана така. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината“[78]. Подобни са характеристиките и функциите например на луната и във вавилонския епос Енума Елиш. Там Мардук: „направи да се появи луната (букв. Нанар, лунният бог, наричан още Син) и ѝ повери нощта…да определя дните“[79]. Подчиненото положение на всички тези небесни тела е отразено и в хронологията на мита - създаването им едва на четвъртия ден от божествения творчески процес – дори след растенията и дълго след светлината[80]
Движещите се по небесния свод слънце и луна могат по волята на божеството да спират своя ход произволно удължавайки денонощието. Така в книгата на Исус Навин (Йехошуа бен Нун) за завладяването на Палестина от евреите се разказва за това как библейският герой заповядал на тези светила да застинат в небето, за да се продължи денят и армията му да може да разгроми окончателно противника си – аморитите от Гибеон: „Тогава Исус говори на Яхве, в деня когато Яхве предаде аморейците на израелтяните, като рече пред очите на Израел: Застани, слънце, над Гивеон, И ти, луна, над долината Айалон. И слънцето застана и луната се спря, докато хората отмъщаваха на неприятелите си …. Слънцето застана всред небето, и не побърза да се задвижи почти цял ден“[81]. Поетична реминисценция за случката имаме и в една от по-късните „пророчески“ книги: “Слънцето и луната се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите твои стрели, пред сиянието на святкащите твои копия“[82].
За съвременния читател запознат дори само с уроците по физика от училище този епизод означава ни повече ни по-малко спиране въртенето на Земята около оста ѝ с всички произтичащи от това последствия. За древните ни предци обаче, които мислят света в категориите на „библейския модел“ в него няма нищо смущаващо.
Един от запазените в еврейския Танах (Стария завет) химни предава идеята, че жилището на слънцето се намира на хоризонта. На западния хоризонт то залязва, придвижва се под земята, правейки там през нощта обиколка подобна на дневната по небето и накрая рано сутрин победоносно изгрява на източния хоризонт: „Техният звук се носи по цялата земя, и техните думи до краищата на света. В тях той е поставил жилище за слънцето, и то излиза като жених из брачните си покои, радва се като великан да измине пътя си“[83]. Тази представа определено изглежда заимствана от древноегипетската космология, където слънчевият бог-фараон Ра при залеза на западния хоризонт (ахет) започва своето пътешествие из подземния свят Дуат и след като е победил всички свои врагове се въздига тържествувайки като „Ра, господарят на хоризонта“[84] отново от дома си на изток[85]. Мотивът е развит в множество египетски литературни паметници като Текстовете от пирамидите[86], Текстовете от саркофазите[87], Книгата на мъртвите[88], Книгата на Амдуат[89] и други[90].
Звездите от перспективата на земния наблюдател през бронзовата епоха са не безкрайно отдалечени огромни слънца, а незначителни светила, които понякога могат да се откъснат oт мястото си на небето където са закрепени и да паднат на земята. В картинните описания на космически катаклизми тези явления се превръщат в пороен звездопад: „звездите ще изпопадат като листа от лоза“[91]; „хвърли на земята част…. от звездите и ги стъпка“[92]; „звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят“[93]; „небесните звезди паднаха на земята“[94]; “и яви се друго знамение на небето, и ето голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главите му седем корони. И опашката му, като завлече третата част от небесните звезди, хвърли ги на земята“[95].
Нещо повече – за народите от Древния Близък Изток, включително евреите, звездите всъщност са одушевени същества – божества също както слънцето и луната. Този мотив се среща както във вавилонската поема Енума Елиш[96], така и в текстовете от Угарит – в един техен пасаж bn il (“синовете на Ел“) са приравнени директно на pḥr kkbm (“събранието на звездите“)[97], или пък звездите са „дъщери на Сияйния, Господаря на полумесеца (bnt hll, b’l gml)“[98]. Идентичен израз откриваме и в библейската книга на Йов, съхранила множество моменти от архаичната западносемитска митология: „ когато утринните звезди се веселяха заедно и всички синове на бога (Ел) възклицаваха от радост„[99]. В книгата на Исая Денница (Утринната звезда, планетата Венера при изгрев) е второстепенно божество, което постепенно с развитието на митотворческия процес е приравнено на противника на Яхве – Сатаната ": „Как падна от небето ти, Деннице, сине на зората (hêlêl ben šaḥar - הילל בן־שׁחר)… А ти казваше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ще възвиша престола си над звездите на бога (Ел) и ще седна на планината на събранието на боговете на края на севера“[100].
Впрочем мотивът за бунта на боговете и въставането на второстепенните божества срещу първоначалния ред може да се открие и в шумерската митология – бунта на игигите срещу анунаките, предизвикан от наложените им тежки трудови повинности. Кризата е разрешена с решението за създаване на хората, които да отменят игигите в техните задължения[101]. В Библията звездите няколко пъти са наречени „небесно воинство“[102]. Именно това воинство според сюжета на еврейска народна песен от ранножелязната епоха се опълчва заедно с израилските племена зевулун и нафтали срещу Сисера (Сисара), военачалник на ханаанския цар Явин: „от небесата звездите се сражаваха, от своите пътища те се сражаваха със Сисера“[103]. Начело на тази армия стои разбира се еврейският племенен бог Яхве, като това е отразено в един от епитетите му: Яхве-Цваот (Яхве-Саваот – Яхве на (небесните) воинства: [104]יְהוָה צְבָאוֹת).
Такава е библейската представа за астрономическите обекти, мъгляво и неточно обобщена от модерния теолог Валентин Велчев като „сътворението на Земята и небесните светила става през първия и четвъртия творчески дни“[105].
Въпреки множеството проклятия в по-късни времена по адрес на свързаното с „езическите“ религии звездобройство библейските автори ни най-малко не са чужди на астрологията. Така например старозаветните „пророчески“ книги посочват астролозите като неизменна част от антуража на различни владетели[106]. Въпреки негативните конотации речитативите срещу тях не изказват съмнение в основата на техните способности, а само превъзходството на еврейския бог Яхве над тях. Особено показателно е свързването на раждането на християнския месия – Исус от Назарет с появата на Витлеемската звезда, довела съгласно евангелската легенда до яслите на младенеца именно магове-астролози от Изтока (μάγοι ἀπὸ ἀνατολῶν)[107]. Впрочем в Библията подобаващо внимание е отделено на гадаене за бъдещето чрез тълкуване на сънища (онейромантия). С него според нейните повествования успешно се занимават славни герои като патриархът Йосиф[108] и царедворецът-пророк Даниел[109].
Над твърдия небесен свод е разположено „небето на небесата"[110] (шемей-ха-шемаим - שְׁמֵיהַשָּׁמַיִם) , където според еврейската митология е обиталището на бога Яхве и обслужващите го второстепенни свръхестествени сили. Те могат да слизат в нашия свят, а заслужилите богоугодни хора да се възнасят в техния през специална небесна порта: „Колко е страшно това място! Това не е нещо друго освен Божи дом, това е вратата на небето“[111]. През тази врата твърди, че е преминал и авторът на Апокалипсиса: „видях, ето, врата отворена на небето и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба казваше: Възлез и тук и ще ти покажа това, което трябва да стане“[112].
Небесната порта е известна и от паметниците на древноегипетската религия[113]: „аз влязох през портите на хоризонта – портите на хоризонта се отвориха пред мен“[114]; „портите на небето са отворени заради твоята доброта“[115]; „зная тази порта насред небето през която Ра излиза“[116]. Впоследствие еврейските и наследилите ги християнски теолози разработват сложна йерархична система от множество „небеса“. Така например един от първите проповедници на християнството, Саул или Павел от Тарс[117] твърди, че е бил възнесен на „третото небе“[118]
За удобство при придвижването между двата свята между тях се появява и стълбище по което пътуващите за и от отвъдното могат да се изкачват и слизат. В Библията тази стълба към небето е отразена в съня на еврейския патриарх Яков в Бетел: „И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели (буквално מַלְאָכִים - malakhim: „вестоносци“) се качваха и слизаха по нея“[119]. Аналогична конструкция[120] откриваме в представите на древните египтяни: „Пристъпи! За да можеш да се възнесеш на небето стълбата към Ра е изградена за теб!“[121]. Тази стълба е наричана още и „стълбата на Шу“[122] – божеството на въздуха и вятъра.
В тази митична космология под земята[123], дълбоко в земните недра[124], е разположен светът на мъртвите – шеол [125] – преизподнята (שְׁאוֹל). Той е аналогичен на Иркала в шумерската, Ершету в асировавилонската, Хадес в класическата гръко-римска или Хел в нордическата митологии. Там след смъртта си отиват душите на всички починали, независимо дали са живели като „праведници“ или „нечестивци“[126]. Наградата или възмездието за добродетелно или порочно държане е единствено това дали ще се „слезе в шеол с мир“[127] или „с кръв“[128]. Поне до епохата на персийското владичество и може би дори до по-късно еврейската религия все още не е възприела идеята за възкресение на мъртвите: „този, който е слязъл в шеол няма да се върне обратно“[129].
Така очертаната в Библията приказна картина на света не се отличава по никакъв начин от идентичните построения във всички останали митологии: тя се състои от обичайната триада етажи на мирозданието: небе, земя и подземен свят[130]. Подобен начин на примитивно „изобразяване на природния свят притиснат като сандвич между небето, чиито граници започват някъде в облаците и ада, който лежи дълбоко под земята“ е признат за неприемлив дори от религиозни учени като Уилям Г. Полард[131], за когото „от приоритетната гледна точка на сегашните възгледи за Вселената такива представи са напълно неприемливи и наистина погрешни“[132].
Такъв е накратко автентичният „библейски космологичен модел“[133], пищно възхваляван с бомбастични фрази от Валентин Велчев: “Бог сътворява материята от нищо и разгръща своя грандиозен замисъл при построяването на Вселената“[134]. Това е един приказен свят на плоска земя и твърдо небе, което се достига по път минаващ по стълба и през порти. Свят на фантастични чудовища, великани, говорещи змии и дори магарета[135]. В последното непоколебимо вярва и нащият теолог-фундаменталист въпреки претенциите си да бъде учен: „Нека да си припомним, че Бог даде способност на едно магаре да проговори, когато пророк Валаам беше обладан от користолюбие“[136].
В Библията откриваме величествен низ от епични образи, заимствани от митовете на околните народи и религии. И в крайна сметка съвкупност от архаични и наивни представи, които нямат нищо общо нито с методите на съвременната наука, нито с направените от нея открития за устройството и миналото на Вселената или нашата планета. Безспорно тя има своето запазено място в световното цивилизационно наследство. Заслужава най-голямо внимание от историци и културолози като ценен извор за миналото на Древния Близък Изток. В продължение на повече от хилядолетие преди зашеметяващата серия от открития на древни писмени паметници през последните три века тя е единственият прозорец към загубения свят на Египет, Месопотамия и Леванта. На всички изброени по-горе изчерпателни аналогии и доказани съответствия за това църковните апологети могат да противопоставят единствено голо, но самоуверено отрицание. За сметка на това обаче те често представят тази книга по идеологически съображения като единствено правдив източник на познание в сферата на точните науки или като неоспорим авторитет. А това в крайна сметка дискредитира нейната истинска стойност. Стойността на обикновено, но забележително човешко творение, запечатало усилията на прадедите ни да осмислят чрез въображаеми образи обкръжаващата ги действителност и своето място в нея.
В наивния си стремеж да го възвеличи, твърдейки, че „първата глава на Библията… има дълбоко истинна научна основа“[137], примитивният библейски фундаментализъм само принизява и обезценява забележителния резултат от труда на неговите автори – нещо от което във века на глобалното познание нито хората, нито науката, нито дори самата Библия имат нужда.
БЕЛЕЖКИ И ПРЕПРАТКИ
[1] Валентин Велчев, Великият Дизайнер, стр. 354, статия „Творение“ от богословския речник.
[2] Велчев, пос. съч., стр. 159.
[3] пак там, стр. 315.
[4] Битие 1:6.
[5] Shadewald, The Flat-Earth Bible, 1987, https://www.lockhaven.edu/~dsimanek/febible.htm
[6] Йеремия 51:16.
[7] Откровение (Апокалипсис) 7:1.
[8] Исая 11:12; McKinsey, The Encyclopedia of Biblical Errancy, 1995, p. 214.
[9] Levin, Nimrod the Mighty, 2002, p. 360; Roaf & Zgoll, Assyrian Astroglyphs, 2001, p. 284.
[10] Karlsson, Early Neo-Assyrian State Ideology, 2013, p. 135.
[11] Отпечатък (була) от печат на Нарамсин, съхраняван в Лувъра, инв. № AO 24062a: col. 1:5-2:1; Mieroop, A History of the Ancient Near East, 2007, p. 68; Levin, Nimrod the Mighty, 2002, p. 360; Bachvarova, From “Kingship in Heaven” to King Lists, 2012, p. 102; Raaflaub & Talbert, Perceptions of the World in Pre-Modern Societies, 2010, p. 153.
[12] Royal Inscriptions of Mesopotamia, Early Periods (RIME) E4.3.6.7: 4-6: „цар, който направи покорни (или умиротвори) четирите края на света“; Frayne, Old Babylonian Period (RIME 4), 1990, p. 341; Mieroop, A History of the Ancient Near East, 2007, p. 111.
[13] Знаменитият Черен Обелиск на Салманасар III (Британски музей, инв. № BM 118885 = 48-11-4,1) = Royal Inscriptions of Mesopotamia, Assyrian Periods (RIMA) A3.0.102.14:16; както и RIMA А3.0.102.1:2; А3.0.102.2, I:3; 5; 10; А3.0.102.4, recto 8; 14; А3.0.102.5:1; 3; А3.0.102.6, I:12; 21; А3.0.102.8:5; 15; 17; А3.0.102.16:10, I:11-12; А3.0.102.16:11 recto 9; А3.0.102.16:3; А3.0.102.17:43; А3.0.102.16:28:6-7; А3.0.102.30:6; А3.0.102.40:2; А3.0.102.57:6; Grayson, Assyrian rulers of the early first millennium BC II (RIMA 3), 1996, рp. 7; 13; 26; 28; 33-34; 44; 51; 57; 64; 74; 87; 102; 107; 117; 137; Karlsson, Early Neo-Assyrian State Ideology, 2013, p. 135; .
[14] Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period (RINAP) 3.2.39:5; 3.2.42:2; 3.2.43:1; 3.2.44:4; 3.2.46:1-2; 3.2.49:1; 3.2.50:1; 7-8; 3.2.136 recto 1; 3; 3.2.155 recto 7; 3.2.162 verso III:8; 3.2.166:1; 3.2.168:2; 3.2.223:3-4; 3.2.230:3; 6; 3.2.231:2; Grayson & Novotny, The Royal Inscriptions of Sennacherib 2, 2014, pp. 34-35; 48; 57; 68; 76; 92; 96-97; 170; 214; 230; 240; 247; 313; 330; 336.
[15] Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period (RINAP) 4.0.1, I:3; II:28; IV:25; 4.0.7, III:19; 4.0.17:6; 4.0.18:3; 4.0.48:29; 45; 4.0.60 recto 11; 4.0.68:5; 4.0.77:11; 4.0.83:3; 4.0.84:6; 4.0.87:3; 4.0.98 verso 9; 31; 4.0.100 verso 6; 4.0.103:6; 4.0.112:5; 4.0.126:6; 4.0.127:16; 4.0.128:4; 4.0.129:7; 4.0.130:4; 4.0.133:8; 4.0.138:4; 4.0.1006, I:12; 4.0.2003, II:4; 4.0.2005:11; Leichty, Inscriptions of Esarhaddon, 2011, pр. 11; 15; 19; 50; 64-65; 105-106; 135; 145; 153; 166-167; 169; 184-185; 188; 192; 227; 257-259; 261; 264; 266; 271; 279; 290; 316; 318.
[16] Знаменитият Цилиндър на Кир (Британски музей, инв. № BM 90920 = 1880,0617.1941) 20; Farrokh, A New Translation of the Cyrus Cylinder by the British Museum: https://www.kavehfarrokh.com/iranian-studies/iranica/achaemenid-era/a-new-translation-of-the-cyrus-cylinder-by-the-british-museum/
[17] 2 Хроники (гр. и слав. 2 Паралипоменон) 36:22–33; Ездра 1:1–8; 3:7; 4:3,5; 5:13–17, 6:3,14, Исая 44:28; 45:1,13; Даниел 1:21; 6:28; 10:1.
[18] „Тъй казва Яхве на своя помазаник (месия) Кир: държа те за дясната ръка, за да ти покоря народите, и ще снема поясите от кръста на царете, за да ти се отварят вратите, и портите да не се затварят пред теб“ (Исая 4:1).
[19] Исая 40:22.
[20] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 260.
[21] Frankfort et al., Тhe Intellectual Adventure of Ancient Man, 1977, p. 45.
[22] пак там, p. 171.
[23] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 37, col. 2, no. 2329; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 60.
[24] пак там, p. 171, p. 30, col. 1, no. 1754. В родствения на еврейския финикийски думата също може да означава и „кръг“, оттам „събрание“ – вж. KL DR BN 'LM (Kanaanäische und Aramäische Inschriften 26.A.III .19)
[25] Даниел 4:10-11.
[26] Матей 4:8.
[27] Shadewald, The Flat-Earth Bible, 1987, https://www.lockhaven.edu/~dsimanek/febible.htm
[28] 1 Летописи (гр. и слав. 1 Паралипоменон) 16:30; Псалми 93 (гр. и слав. 92):1; 96 (гр. и слав. 95):10. Използваният в тези еднотипни фрази термин е “тебел“ (תֵּבֵל). Макар и да е може да бъде употребен като „свят“ или „вселена“ в по-широк смисъл, етимологически тя е синоним на „земя“ (арец - אֶרֶץ): вж. същата дума (tabalu) в асирийския, употребена във фразата êlî tabali, - „по суша, по земя“, аналогична на êlî nâru- „по вода (букв по реката): Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 122, col. 3, no. 8398.
[29] Псалми 104 (гр. и слав. 103):5.
[30] Исая 45:18.
[31] 1 Самуил (гр. и слав. 1 Царе) 2:8; McKinsey, The Encyclopedia of Biblical Errancy, 1995, p. 214.
[32] Йов 38:6; McKinsey, пак там.
[33] Псалми 75:3 (гр. и слав, 74:4).
[34] Йов 9:6.
[35] Псалми 24:2 (гр. и слав, 23:2); вж. и Псалми 136:6 (гр. и слав, 135:6); Шифман, Учение. Пятикнижие Моисеево, 1993, стр. 269.
[36] Йов 26:7; възможно е фразата да е резултат от редакция на наратива през елинистическата епоха, под влиянието на класическата гръцка философия; вж. опита за позоваване на този пасаж и у Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 260.
[37] Анаксимандър (ок. 611/10-547/6 г. пр. н.е.) е гръцки пресократически философ от Милет, ученик на Талес (ок. 640/624 - 548/545 г. пр. н.е.). Заедно с учителя си е основател на йонийската школа, в основата на която стои стихийният материализъм. Въвежда в естествознанието понятието „закон“ по аналогия на регулацията за социалните отношения. Сред удачните му догадки се изброяват е може би първата версия на закона за съхранение на материята, орбиталното движение на небесните тела и идеята за множественост на световете.
[38] Аристотел (384-322 г. пр. н.е.): един от големите мислители от класическия период на Древна Гърция. Възпитател на Александър Македонски (упр. 336-323 г. пр. н.е.) и основател на школата на перипатетиците Ликей (Лицей) в Атина. Основоположник на естествознанието през Античността. В произведенията му са формулирани първите наченки на научна методология. Авторитетът му обаче съдейства за утвърждаване и на множество предразсъдъци в науката, преодоляни едва през модерните времена.
[39] Аристотел, За небето 2:13 [295b, 10-14] ; Аристотель, Сочинения 3, 1981, стр. 334; Aristotelis Opera II (ed. Bekker), 1837, pp. 280-281; Шифман, Учение. Пятикнижие Моисеево, 1993, стр. 22.
[40] Макавеи (евр. Макабим: מקבים) или Хасмонеи (евр. Хашмонайм: חַשְׁמוֹנַּאִים, ок. 167-до 37 г. пр. н.е.) са юдейска династия от царе и първосвещеници, които идват на власт след успешно народно въстание (ок. 167-160 г. пр. н.е.) срещу монарха на империята на Селевкидите Антиох Епифан (175-164 г. пр. н.е.), предизвикано от асимилационната му политика. Между 110-63 г. пр. н.е. царството им е напълно независимо в резултат на властовия вакуум в Палестина след разпада на Селевкидската империя. Разпространяват властта си и в съседни на Юдея райони като Самария, Галилея, Итурея, Едом (Идумея) и провеждат там кампании по налагане на юдаизма. През 63 г. пр. н.е. са подчинени от римляните и Юдея става тяхна клиентска държава. Заменени са на трона от Ирод Велики (37-4 г. пр. н.е.), който легитимира властта си като се жени за принцеса от техния род - Мариамне.
[41] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 76, вж. и стр. 77 пак там: „в първия стих на Битие под "земя" се разбира цялата материя в космоса“ както и стр. 81.
[42] Битие 1:2; 7:11; 8:2; 49:25; Йов 28:14; 38:16,30; Псалми 33 ( гр. и слав. 33):7; 36:6 ( гр. и слав. 35:7); 42:7 ( гр. и слав. 41:8); 71 ( гр. и слав. 70):20; 77:16 ( гр. и слав. 76:17); 78 ( гр. и слав. 77):15; 104 ( гр. и слав. 103):6; 107 ( гр. и слав. 106):26; 135( гр. и слав. 134):6; 148:7; Притчи 3:20; 8:24, 27-28; Исая 51:10; Езекил 26:19; 31;15; Амос 7:4; Йона 2:5; Авакум 3:10.
[43] Енума Елиш 1:4; 23; 26; 32; 36; 41; 108; 112; 125; 129; 2:3; 10-11; 15; 56; 85; 99; 105; 109; 124; 144; 150; 3: 15; 19; 56; 73; 77; 114; 128; 4:31; 41; 48; 60; 71; 76; 87; 89; 93; 97; 105; 128; 5:47; 73; 6:24; 30; 7: 70; 74; 77; 90-91; 103; 116; 128; 132; 162.
[44] Ugaritica V, 18:18; Ras Shamra 24.643; 1992.2004:29.
[45] Угарит (днес Рас Шамра в покрайнините на Латакия, Сирия) е богат и многолюден пристанищен сирийски град-държава процъфтяващ през късната Бронзова епоха (ок. 1450-1250 г. пр. н.е). Първоначално се намира под египетско влияние, впоследствие е васал на Хетската империя. Разрушен от земетресение, впоследствие унищожен окончателно по време на Бронзовия Колапс (XI-X в. пр. н.е.) от „морските народи“. В руините му е открита богата клинописна библиотека на азбука оформена под влиянието на месопотамския клинопис.
[46] Битие 7:11; 8:2; Второзаконие 8:7 – вж. изворите на Тиамат в Енума Елиш 4:139-140.
[47] Битие 37:35; Числа 16:30, 33; Второзаконие 32:22; 1 Самуил (1 Царе) 2:6; 1 Царе (4 Царе) 2:6, 9; Йов 7:9. 11:8; 14:13; Псалми 9:17 ( гр. и слав. 9:18) ; 16 ( гр. и слав. 15):10 ; 30:3 ( гр. и слав. 29:4); 31:17 ( гр. и слав. 30:18); Притчи 9:18; 23:14; Исая 7:11; 14:9; 14:15; 38:10; Езекил 31:15-16; 32:21, 27 и др.
[48] Westermann, Genesis, 2004, р. 23.
[49] Битие 1:6-8, 14-15, 17, 20; Псалми 19 ( гр. и слав. 18):1; 150:1; Езекил 1:22-23, 25-26; 10:1; Даниел 12:3.
[50] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 110, col. 3, no 7549.
[51] Вж. Изход 39:3: "И изковаха (raqa) златото на тънки плочи“, вж. и Westermann, Genesis 1-11, 1987, p. 117; Speiser, Genesis, 1964, p. 6.
[52] Йов 37:18.
[53] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Greek dictionary of the New Testament, p. 66, col. 3, no 4733.
[54] Weitenauer, Lexicon Biblicum, 1835, p. 174.
[55] вж. Острожка Библия: Бытие а҇:ϛ҇ в Библia, сирѣчъ книгы Ветхаго и Новаго Завѣта по іaзыкѹ словенскѹ, 1988, лист а҇ (1); Библia, сирѣчь кн҇ги Сщ҇еннагω Писанiя Ветхагω и Новагω Завѣта (Елизаветиска Библия), 1751, стр. а҇ (1);
[56] The Holy Bible (King James Version), 1769, The first book of Moses called Genesis 1:6, p. A
[57] “Und Gott sprach: Es werde eine Feste zwischen den Wassern” 1 Mose 1:6; в Die Bibel nach der Übersetzung Martin Luthers, 1984, s. 3.
[58] “De rechef le Dieu dist: Que le firmament foit faict entre les eaues” Genése 1:6 в La Bible Olivétan, 1535, fueillet I, recto.
[59] “De rechef le Dieu dit: Que il y ait une estendue entre les eaux” Genése 1:6 в La Bible, 1565, a. 3; La Bible Française de Calvin, 1897, p. 3.
[60] Alexander & Baker, Dictonary of the Old Testament: Pentateuch, 2002, p. 159; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 19-20.
[61] Исая 51:4.
[62] Псалми 148:4.
[63] Битие 1:7.
[64] вж. и 2 Царе (гр. и слав. 4 Царе) 7:2;19; Малахия 3:9; Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 16, col. 2, no 699; Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 70, col. 2.
[65] Битие 7:11-12., вж. и Исая 24:18-19; вж. и Cassuto, A commentary of Genesis, II, 2005, p. 86.
[66] Битие 8:2; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 40-41.
[67] Малахия 3:10.
[68] Текстове от саркофазите 225; 488; 491; вж пак там също 61-62; 162; 344;
[69] Keil-alphbetischen Texte aus Ugarit (= Alter Orient und Altes Testament 24/1 = Abhandlungen zur Literatur Alt-Syrien-Palästinas 8) 1.4, V, 61; 64; VI, 8; VII, 18; 26; Smith & Pitard, The Ugaritic Baal cycle II, 2009, pp. 34; 40; 82; 84; Шифман, О Ба'лу, 1999, стр. 293-294; 296; 317; 319; 425.
[70] Keil-alphbetischen Texte aus Ugarit (= Alter Orient und Altes Testament 24/1 = Abhandlungen zur Literatur Alt-Syrien-Palästinas 8) 1.4, VII, 25-31; Smith & Pitard, The Ugaritic Baal cycle II, 2009, pp. 3; 15; 41-42; 59; 84; Шифман, О Ба'лу, 1999, стр. 296; 319.
[71] Шифман, О Ба'лу, 1999, стр. 50.
[72] Йов 38:36.
[73] Йов 26:11.
[74] Urkunden des ægyptischen Altertums IV, 612, вж. Текстове от саркофазите 767.
[75]пак там , 183, 843. За тази представа вж. Frankfort et al., Тhe Intellectual Adventure of Ancient Man, 1977, p. 46.
[76] Текстове от пирамидите 3:449; 5:458; Текстове от саркофазите 622;
[77] Текстове от саркофазите 60.
[78] Битие 1:14-18, вж. аналогични текстове в Псалми 104 (гр. и слав. 103) :2; 19; 136 (гр. и слав. 135): 7:9.
[79] Енума Елиш 5:12-13; [вж Talon, p. 79]; Pritchard, Ancient Near Eastern Texts, 1969, рр. 125-126; Cassuto, A commentary of Genesis, I, 2005, p. 43.
[80] Битие 1:19 във връзка с 1:11-13 и 1:3-5 пак там.
[81] Исус Навин 10:12-13; вж. Нѣмцевъ, Кругъ земли неподвиженъ, 1914, стр. 11; 16; Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 51; McKinsey, The Encyclopedia of Biblical Errancy, 1995, p. 214.
[82] Хавакук (Авакум) 3:11; McKinsey, пак там.
[83] Псалми 19 (гр. и слав 18): 5-6.
[84] Текстове от саркофазите 51.
[85] Frankfort et al., Тhe Intellectual Adventure of Ancient Man, 1977, pp. 67-68.
[86] Текстове от пирамидите: 1:146-150; 155; 158-181; 205-226; 2:181-219; 285-301; 3:291-326b; 340-351; 447-482; 486-499; 536-542; 549-562; 4:265-268; 277-279; 283; 286-287; 290-291; 293-297; 322-327; 331-335; 362; 5:69; 402-427; 436-445; 457-472; 509; 525-527 (дневната обиколка на слънцето); 529; 531-551; 574-586; 6:245-248; 271-273.
[87] Текстове от саркофазите: 18; 29; 44-45; 49-51; 60-61; 75-76; 80; 93; 118; 143; 146; 148; 150; 159; 161; 184; 198; 212; 259; 302; 305; 313; 317; 321; 332; 335; 362; 398; 429; 551; 534; 623; 647; 658; 661-662; 693; 720; 752-753; 763; 768 (дневната обиколка на слънцето); 839; 1016; 1029-1030; 1033; 1060; 1099; 1174.
[88] Книга на мъртвите 1В; 15АI-V; BI; BIII; 17; 38; 38A; 53; 67; 89; 96-101; 108; 131; 133-134; 136; 149; 151; 181;
[89] Книга на Амдуат 1:2; 2:2-3; 3:2; 5:1; 6:2; 7:2; 8:2; 9:1-2; 10:2; 11:1-2; 12;
[90] Книга за обожаването на Ра на запад 3-6; Книга на портите 1:2-3; 2:2-3; 3:1-3; 4:3; 6:1; 10:2-3; 11:1; Книга на пещерите 5:2; Книга за създаването на слънчевия диск 40-41;
[91] Исая 24:4.
[92] Даниел 8:10.
[93] Матей 24:29.
[94] Откровение (Апокалипсис) 6:13.
[95] Откровение (Апокалипсис) 12:3-4; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 40.
[96] Енума Елиш 5:2-4; 6:91; 7:124-131 (вкл. звездата Нибиру (всъщност планетата Юпитер като проява на самия Мардук)); вж. Talon, рp. 95; 101; 107.
[97] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.10.1:3-4; вж. и Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, p. 798.
[98] Keilschrift Texte aus Ugarit 1.24:41-42.
[99] Йов 38:7
[100] Исая 13:12-13; вж. Van der Toorn et al., Dictionary of Deities, 1999, рp. 392-394; White, The Council of Yahweh, 2012, р. 3;
[101] Епос за Атрахасис 1:1-6; Lambert & Millard, Atra-Ḫasīs, 1969, р. 42.
[102] „Моите ръце разпростряха небесата и аз дадох закон на цялото им воинство“ – Исая 45:12; „Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство“ – Битие 2:1; вж. също и Второзаконие 4:17; 17:3; 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 22:19; 2 Царе (гр. и слав. 4 Царе) 17:16; 21:3;5; 23:4-5; 2 Хроники (гр. и слав. 2 Паралипоменон) 18:18; 33:3;5; Псалми 33:6 (гр. и слав. 32:6); 103:21 (гр. и слав. 102:21); 148:2; Исая 24:21; 34:4; 40:26; 45:12; Йеремия 3:19; 8:2;19:13; 33:22; Даниел 8:10-11; Цефания (Софония 1:5; Неемия 9:6; Шифман, Учение. Пятикнижие Моисеево, 1993, стр. 270.
[103] Съдии 5:20.
[104] Исус Навин 5:14 (ед. ч. - צְבָֽא־ יְהוָ֖ה) ; 1 Самуил (гр. и слав. 1 Царе) 1:3;11; 17:45; 2 Самуил (гр. и слав. 2 Царе) 6:18; 7:27; 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 19:14; 2 Царе (гр. и слав. 4 Царе) 3:14; 1 Хроники (гр. и слав. 1 Паралипоменон) 11:9; Псалми 24:10 (гр. и слав. 23:10); 48:8 (гр. и слав. 47:9); 80:4;14; 19 (гр. и слав. 79:5;15;20); 84:3 (гр. и слав. 83:2); Исая 1:24;:15; 5:16; 6:5; 9:19; 10:26; 14:22; Йеремия 9:15; 48:1; Осия 12:5; Амос 3:13; Мика (Михей) 4:4; Наум 3:5; Хагай (Агей) 2:6; Захария 1:3; Малахия 1:6; Хавакук (Авакум) 2:13; Цефания (Софония) 2:9; Brown-Driver-Briggs, A Hebrew and English lexicon, 1939, р. 839, col. 1.
[105] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 76.
[106] Исая 47:13-15; Даниел 2:2;
[107] Матей 2:1-12.
[108] Битие 37:5; 9; 41:1-36.
[109] Даниел 2:1-45; 4:1-27; 7:1-28.
[110] Второзаконие 10:24; 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 8:27; 2 Хроники (гр. и слав. 2 Паралипоменон) 2:6; 6:18; Неемия 9:6; Псалми 68:33 ( гр. и слав. 67:34); 148:4.
[111] Битие 28:17.
[112] Откровение (Апокалипсис) 4:1; вж. и Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 41.
[113] Текстове от пирамидите 2:301; 3: 486-499; 5:429; Текстове от саркофазите 328; 335, 353; 901; 1007; 1065; 1131.
[114] Текстове от саркофазите 50; 91.
[116] Книга на мъртвите 107.
[117] Шаул (Саул) или Павел ( евр. Шаул ха-Тарси (שאול התרסי), гр. Παῦλος Ταρσεύς от лат. Paulus: I в. от н.е., прибл. 5-64 или 67 г.) е един от значимите лидери на раннохристиянската общност.Първоначално отявлен противник на новото религиозно течение, по-късно се присъеднинява ревностно към нея, според собствените му думи в резултат на свръхестествен катарзис. В полуприкрита конфронтация с близките роднини и съратници на Исус, които са против присъединяването на неевреи към сформираната на кланов принцип секта, той предприема множество мисионерски пътувания из източната част на Римската империя: Сирия, Кипър, Мала Азия, островна и континентална Гърция. Там той набира последователи основно сред местното население. Постепенното еманципиране на ранното християнство от юдаизма е краен резултат именно от тази му дейност. Приема се, че умира в Рим ок. 64 или 67 г. при преследването на единоверците му от Нерон (54-68). Мистичният му опит съчетаващ видения, гласове и други екстатични състояния напомня силно признаците на някои психически заболявания.
[118] „Познавам един човек в Христос, който, преди четиринадесет години, (в тялото ли, не зная, вън от тялото ли, не зная, Бог знае), бе занесен до третото небе“ (2 Коринтяни 12:2)- едно много възможно интроспективно описание на епилептичен припадък.
[119] Битие 28:12; вж. и Шифман, Ветхий Завет и его мир, 1987, стр. 104; Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 41.
[120] Текстове от пирамидите 1:178; 210; 211; 226; 2:18; 3:325; 352; 478; 507; 512; 540; 544; 584; 4:261; 391; 5:422; 428; 450-452; 522.
[121] Текстове от саркофазите 21; 62; 76.
[122] Текстове от пирамидите 3: 539; Текстове от саркофазите 78-79; 278; 297; 543; 551; 709; 722; 723.
[123] Битие 37:35; 42:38; 44:29; 31; 1 Самуил (гр. и слав. 1 Царе) 2:6; 2 Самуил (гр. и слав. 2 Царе) 22:6; Притчи 7:27; 15:24; Исая 14:9; 11; 15; 57:9; Езекиил 31:15-17; 32:21; 27.
[124] Второзаконие 32:22; Йов 11:8; 17:16; Притчи 9:18; Исая 7:11; Йона 2:2.
[125] Strong, Exhaustive Concordance, 1890; Hebrew and Chaldee dictionary, p. 111, col. 1, no. 7585.
[126] Библейският патриарх Йосиф – Битие 44:29; 31; пророкът Самуил, чийто дух е извикан за разговор от шеол с помощта на некромант – вещицата от Ендор: 1 Самуил (гр. и слав. 1 Царе) 28:3-25; грешниците: Псалми 49:14 (гр. и слав. 48:15); 55:15 (гр. и слав. 54:16); 86 (гр. и слав. 85); вж. и Фрейзър, Фолклорът в Стария завет, 1989, стр. 310-324.
[127] 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 2:6.
[128] 1 Царе (гр. и слав. 3 Царе) 2:9.
[129] Йов 7:9; вж. и Еклесиаст 9:10: „няма мърдрост в шеол“; Исая 38:11: „ не могат да благодарят“.
[130] Крывелев, Религиозная картина мира, 1968, стр. 14-18.
[131] Уилям Гросвенър Полард (1911-1989) е американски физик, един от основателите на ядрения институт в Оук Ридж (Тенеси) и активен участник в проекта Манхатън за създаване на ядрената бомба. Освен това е и свещеник в епископалната църква на САЩ и автор на популярни произведения за взаимоотношенията между наука и религия.
[132] Pollard, Physicist and Christian, 1961, p. 97.
[133] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 76.
[134] пак там, стр. 66.
[135] Числа 22:28; 30: „Тогава Яхве отвори устата на магарицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?... Не съм ли аз твоята магарица, която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така?“; вж. и 2 послание на Петър 2:15-16.
[136] Велчев, Великият Дизайнер, 2018, стр. 170.
[137] Павловичъ, Библейская космогонiя по ученiю отцовъ, 1898: Странникъ, Апрель, стр. 618.
ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
- Alexander, T. Desmond; Baker David W. - Dictionary of the Old Testament: Pentateuch: A Compendium of Contemporary Biblical Scholarship, Notingham, IVP Academic, 2002
- Allen, James P. - The Ancient Egyptian Pyramid Texts, Atlanta, Society of Biblical literature, 2005
- Aristotelis - Opera ex Recensione Immanuelis Bekkeri, Accedunt Indices Sylburgiani. Tomus II, Oxonia, Typographeum Academicum, 1837
- Bachvarova, Mary R. - From “Kingship in Heaven” to King Lists: Syro-Anatolian Courts and the History of the World [in: Journal of Ancient Near Eastern Religions, 12(1), 2012, pp. 97-118]
- Die Bibel nach der Übersetzung Martin Luthers, Stuttgart, Deutsche Bibelgesellschaft, 1984
- La Bible Française de Calvin: Livres des Saintes Ecritures traduits ou révisés par le réformateur tirés de ses oeuvres et аccompagnés de variantes d’autres versions du 16-e siècle. Volume Premier: Livres de l’Ancien Testament, Paris, Librairie Fischbacher, 1897 [ed. Edouard Reuss]
- La Bible qui est toute la saincte escriture. En laquelle sont contenus, le Vieil Testament et le Nouveau, translatez en Francoys, Neufchâtel : Pierre de Vingle, 1535
- La Bible qui est toute la saincte Escriture contenant le Vieil et le Nouveau Testament, autrement, la Vieille et la Nouvelle Alliance, Genève, Henri II Estienne, 1565
- Biblia Hebraica Stuttgartensia [5 editio, ediderunt K. Elliger, W. Rudolph], Stuttgart, Deutsche Bibelgesellschaft, 1997
- Black, Jeremy A.; Green, Anthony - Gods, demons, and symbols of ancient Mesopotamia : an illustrated dictionary, London, British Museum Press, 1992
- Boccaletti, Dino - The Waters Above the Firmament: An Exemplary Case of Faith-Reason Conflict, Cham, Springer Nature Switzerland, 2020
- Botterweck, G. Johannes; Fabry, Heinz-Josef; Ringgren, Helmer; Willis, John T.; Bromiley, Geoffrey W.; Green David E. (eds.) - Theological Dictionary of the Old Testament, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1907-2006.
- Brown, Francis; Driver, Samuel Rolles; Briggs, Charles Augustus - A Hebrew and English lexicon of the Old Testament : with an appendix containing the biblical Aramaic, Oxford - London, Clarendon Press – Oxford University Press, 1939 [first imprint 1906]
- Chavalas, Mark W.; Younger (Jr), K. Lawson (eds.) - Mesopotamia and the Bible, London-New York, T&T Clark International, 2003 [Journal for the Study of the Old Testament Supplement Series 341]
- Cross, Frank Moore - Canaanite Myth and Hebrew Epic: Essays in the History of the Religion of Israel, Cambridge (МА)-London, Harvard University Press, 1997
- Darnell, John Coleman; Manassa-Darnell Colleen - The Ancient Egyptian Netherworld Books, Atlanta, SBL Press, 2018
- Farrokh, Kaveh - A New Translation of the Cyrus Cylinder by the British Museum: https://www.kavehfarrokh.com/iranian-studies/iranica/achaemenid-era/a-new-translation-of-the-cyrus-cylinder-by-the-british-museum/
- Faulkner, Raymond O. - The Ancient Egyptian Coffin Texts. Volume I-III, Warminster, Aris & Phillips, 1973
- Evans, Craig A.; Lohr, Joel N.; Petersen, David L. (eds.) - The Book of Genesis: Composition, Reception, and Interpretation, Leiden-Boston, Brill, 2012.
- Frankfort, Henri - The art and architecture of the Ancient Orient, Harmondsworth, Penguin Books, 1970
- Frankfort, Henri; Frankfort, Henriette A. ; Wilson, John A. ; Jacobsen, Thorkild; Irwin, William A. - The Intellectual Adventure of Ancient Man. An Essay on Speculative Thought in the Ancient Near East, Chicago (IL), The University of Chicago Press, 1977
- Frayne, Douglas - Old Babylonian Period (2003-1595 B.C.), Toronto - Buffalo (NY) - London, University of Toronto Press, 1990 [The Royal Inscriptions of Mesopotamia: Early Periods, Volume 4 (RIME 4)]
- Giere, S.D. - A New Glimpse of Day One: Intertextuality, History of Interpretation, and Genesis 1.1-5, Berlin- New York, Walter de Gruyter, 2009
- Gmirkin, Russell - Berossus and Genesis, Manetho and Exodus: Hellenistic Histories and the Date of the Pentateuch, London-New York, T&T Clark, 2006 [The Library of Hebrew Bible/Old Testament Studies 433/ Copenhagen International Series 15]
- Good, Edwin - Genesis 1-11: Tales of the Earliest World, Stanford (CA), Stanford University Press, 2011
- Grayson, Albert Kirk - Assyrian rulers of the early first millennium BC, Volume II (858 – 745 BC), Toronto - Buffalo (NY) - London, University of Toronto Press, 1996 [The Royal Inscriptions of Mesopotamia: Assyrian Periods, Volume 3 (RIMA 4)]
- Grayson, Albert Kirk; Novotny, Jamie - The Royal Inscriptions of Sennacherib, King of Assyria (704–681 BC), Part 1-2, Winona Lake (IN), Eisenbrauns, 2012-2014 [The Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period, Volume 3.1-2 (RINAP 3.1-2)]
- Grimal, Pierre - A Concise Dictionary of Classical Mythology, Blackwell Publishing, 1990
- Gunkel, Hermann - Genesis, übersetzt und erklärt, Göttingen, Vanderhoeck & Ruprecht, 1922
- Gunkel, Hermann - Schöpfung und Chaos in Urzeit und Endzeit. Eine religionsgeschichtliche Untersuchung über Gen 1 und Ap Joh 12, Göttingen, Vandenhoeck und Ruprecht, 1895
- Hart, George - The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses, London-New York, Routledge, 2005
- Heat, Thomas Little – Aristarchus of Samos, the ancient Copernicus, Mineola (NY), Dover Publications, 2004
- The Hebrew-English Interlinear ESV Old Testament: Biblia Hebraica Stuttgartensia (BHS) and English Standard Version, Wheaton (IL), Crossway, 2013
- Helck, Wolfgang; Otto, Eberhard; Westendorf Wolfhart (her.) - Lexikon der Ägyptologie - Band III, Wiesbaden, Otto Harrassowitz, 1980; Band V, 1984; Band VI, 1986
- The Holy Bible, containing the Old and the New testaments, translated out of the original tongues and with the former translations diligently compared and revised by His Majesty special command, Oxford, Oxford University, 1769 [King James Version - KJV]
- Karlsson, Mattias - Early Neo-Assyrian State Ideology: Relations of Power in the Inscriptions and Iconography of Ashurnasirpal II (883-859) and Shalmaneser III (858-824), Uppsala, Uppsala University, 2013
- King, Leonard William - Legends of Babylon and Egypt in relation to Hebrew tradition, London, Humphrey Milford – Oxford University Press, 1918
- Laato, Anti – Devil in the Old Testament [in Erkki Koskenniemi, Ida Fröhlich (eds.) Evil and the Devil, London-New York, Bloomsbury Publ., 2013; Chapter 1, pp. 1-22]
- Lambert, Wilfred G.; Millard, Alan R. - Atra-Ḫasīs: The Babylonian Story of the Flood, Oxford, Oxford University Press, 1969
- Lambert, Wilfred G. - Babylon: Origins [in: Eva Cancik-Kirschbaum, Margarete van Ess, Joachim Marzahn - Babylon: Wissenskultur in Orient und Okzident, Berlin- New York, Walter de Gruyter, 2011]
- Langdon, Stephen - The Babylonian epic of creation restored from the recently recovered tablets of Assur, Oxford, Clarendon Press, 1923
- Leichty, Erle - The Royal Inscriptions of Esarhaddon, King of Assyria (680–669 BC), Winona Lake (IN), Eisenbrauns, 2011 [The Royal Inscriptions of the Neo-Assyrian Period, Volume 4 (RINAP 4)]
- Levin, Yigal - Nimrod the Mighty, King of Kish, King of Sumer and Akkad [in: Vetus Testamentum, Volume 52: Issue 3, January 2002, pp. 350-366]
- Lichtheim, Miriam - Ancient Egyptian Literature. A reading book. Volume I: The Old and Middle Kingdoms, Berkeley- Los Angeles- London, University of California Press, 1973
- Longman, Tremper; Enns, Peter - Dictionary of the Old Testament : wisdom, poetry & writings, Notingham, IVP Academic, 2010
- Matthews, Victor H; Benjamin, Don C. - Old Testament Parallels: Laws and Stories from the Ancient Near East, New York-Mahwah (NJ), Paulist Press, 2016 [4-th edition, fully revised and expanded]
- McKinsey, Claud Dennis - The Encyclopedia of Biblical Errancy, New York, Prometheus Books, 1995
- Moberly, R.W.L. – The theology of the book of Genesis, Cambridge – New York, Cambridge University Press, 2009
- Piankoff, Alexandre - The Tomb of Ramesses VI. Volume I: Texts; Volume II: Plates, New York, Pantheon Books, 1954
- Pinch, Geraldine - Handbook of Egyptian Mythology, Santa Barbara (CA) - Denver (CO) Oxford, ABC Clio, 2002
- Pinch, Geraldine - Magic in Ancient Egypt [2nd ed.], London, British Museum Press, 1994
- Pollard, Willian Grosvenor – Physicist and Christian, New York, Seabury Press, 1961
- Pritchard, James B. - Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament [3rd revised edition with supplement], Princeton (NJ), Princeton University Press, 1969
- Quirke, Stephen - Going out in Daylight – prt m hrw: The Ancient Egyptian Book of the Dead - translation, sources, meanings, London, Golden House Publications, 2013
- Raaflaub, Kurt A.; Talbert, Richard J. A. - Richard J. A. - Geography and Ethnography: Perceptions of the World in Pre-Modern Societies, Chichester - Oxford - Maldon (MA), Wiley-Blackwell, 2010
- Redford, Donald B. (ed.) - The Oxford Encyclopedia of Ancient Egypt, Volume II (G-O), Oxford- New York, Oxford University Press, 2001
- Roaf, Michael; Zgoll, Annette - Assyrian Astroglyphs: Lord Aberdeen’s Black Stone and the Prisms of Esarhaddon [in: Zeitschrift Für Assyriologie Und Vorderasiatische Archäologie, 91(2), 2001, pp. 264-295]
- Schweizer, Andreas - The sungod’s journey through the netherworld. Reading the ancient Egyptian Amduat, Ithaca (NY), Cornell University Press, 2010
- The Septuagint version of the Old Testament with an English translation and with various readings and critical notes [ed. Sir Lancelot Charles Lee Brenton], London, Samuel Bagster & Sons, 1879
- Shadewald, Robert - The Flat-Earth Bible [The Bulletin of the Tychonian Society #44 (July 1987)]: https://www.lockhaven.edu/~dsimanek/febible.htm
- Smith, Mark S. - The Early History of God: Yahweh and the Other Deities in Ancient Israel, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 2002
- Smith, Mark S.; Pitard Wayne T. – The Ugaritic Baal cycle. Volume II. Introduction with Text, Translation and Commentary of KTU/CAT 1.3-1.4, Leiden-Boston, Brill, 2009 [Vetus Testamentum, Supplements, Volume: 114]
- Speiser, Ephraim A. – The Anchor Bible: Genesis, New York, Doubleday, 1964
- Strong, James - The exhaustive concordance of the Bible: showing every word of the text of the common English version of the canonical books, and every occurrence of each word in regular order; together with A comparative concordance of the authorized and revised versions, including the American variations; also brief dictionaries of the Hebrew and Greek words of the original, with references to English words, New York, Eaton & Mains / Cincinnati, Jennings & Graham, 1890
- Talon, Philippe - The Standard Babylonian Creation Myth: Enuma Elish: Introduction, Cuneiform Text, Transliteration, and Sign List. With a Translation and Glossary in French, Helsinki, Neo-Assyrian Text Corpus Project - Institute for Asian and African Studies, University of Helsinki, 2005
- van der Toorn, Karel; Becking, Bob; van der Horst, Pieter W. - Dictionary of Deities and Demons in the Bible, Grand Rapids (MI), William D. Eerdmans Publishing Co., 1999 [2-nd rev. ed.]
- Tsumura, David Toshio - Creation And Destruction: A Reappraisal of the Chaoskampf Theory in the Old Testament, Winona Lake (IN), Eisenbrauns, 2005
- Vigouroux, Fulcran Grégoire - Mélanges bibliques : la cosmogonie mosaïque, d'après les Pères de l'église, suivies d'études diverses relatives à l'Ancien et au NouveauTestament, Paris, Berche et Tralin, 1889
- Westcott, Brooke Foss; Hort, Fenton John Anthony - The New Testament in the Original Greek: Introduction, Appendix, Cambridge - London, Macmillan & Co., 1882
- Weitenauer, Ignatius - Lexicon Biblicum: in quo explicantur vulgatae vocabula et phrases, quae propter linguæ Hebraicæ Græcæque peregrinitatem injicere moram legenti possunt, Avenione, Fratres Seguin, 1835
- Westermann, Claus – Genesis, London-New York, T&T Clark, 2004
- Westermann, Claus – Genesis 1-11: a commentary, Minneapolis, Augsburg Publishing House, 1987
- Wilkinson, Richard H. - The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt, London, Thames and Hudson, 2003
- Wyatt, Nicolas - Religious Texts from Ugarit [2nd Edition], Sheffield, Sheffield Academic Press, 2002
- Афанасьева, Вероника К. ; Дьяконов, Игорь М. - Когда Ану сотворил небо: Литература древней Месопотамии, Москва, Алетейа, 2000
- Афанасьева, Вероника К. ; Дьяконов, Игорь М. – Я открою тебе сокровенное слово: Литература Вавилонии и Ассирии, Москва, Художественная Литература, 1981
- Аристотель - Сочинения в четырех томах. Том 3 (Естественонаучные сочинения), Москва, Академия Наук СССР, Институт Философии - Мысль, 1981
- Библia, сирѣчь книгы Ветхаго и Новаго Завѣта по іaзыкѹ словенскѹ, Москва-Ленинград, Слово-Арт, 1988 [репринтное издание Острожской Библии]
- Библia, сирѣчь кн҇ги Сщ҇еннагω Писанiя Ветхагω и Новагω Завѣта, Санктъ-Петербургъ, 1751
- Велчев, Валентин – Великият Дизайнер. Задочен спор със Стивън Хокинг, София, УИ Св. Климент Охридски, 2018
- Крывелев, Иосиф Аронович - Религиозная картина мира и ее богословская модернизация, Москва, Наука, 1968
- Кун, Николай А. - Старогръцки легенди и митове, София, Наука и изкуство, 1969
- Нѣмцевъ, Iовъ (священно-инокъ) – Кругъ Земли неподвиженъ, солнце ходитъ. Доказано изъ священнаго писанiя и изъ творенiй святыхъ отцевъ, Балахна, Типографiя Ф. П. Волкова, 1914
- Павловичъ, А. – Библейская космогонiя по ученiю отцовъ и учителей церкви [Странникъ: духовный журналъ; год XXXIX (XVIII подъ новой редакцiей); 1898: Томъ I, Aпрель стр. 613-632; Томъ 2: Май-Июнь стр. 3-15, Санктъ-Петербургъ, Типографiя А.П. Лопухина, 1898]
- Шифман, Илья Ш. – Ветхий Завет и его мир. Ветхий Завет как памятник литературы у общественной мысли древней Передней Азии, Москва, Политиздат, 1987
- Шифман, Илья Ш. - О Ба'лу. Угаритские поэтические повествования, Москва, Восточная Литература, 1999
- Шифман, Илья Ш. (пер. и комм.) - Учение. Пятикнижие Моисеево, Москва, Республика, 1993 [серия От Бытия до Откровения]
Bible Gateway: https://www.biblegateway.com/
Bible Hub: https://biblehub.com/
La Bible: traduction de Pierre-Robert Olivétan: https://godieu.com/olivetan/index.html
British Museum: https://www.britishmuseum.org/
CDLI: Cuneiform Digital Library Initiative: https://cdli.ucla.edu/
Louvre (Musée du): https://www.louvre.fr/
Mechon Mamre: https://www.mechon-mamre.org/
ORACC: Open Richly Annotated Cuneiform Corpus: http://oracc.museum.upenn.edu/
Sacred Texts: https://www.sacred-texts.com/
Библия БГ: https://biblia.bg/
